паркинга отпред, външната врата се отвори.
— През цялото време работата е била нагласена предварително — рече тихо Доминик. — Трябваше да се сетя още в самото начало.
— Да бе, показахме се като глупаци — отбеляза Брайън.
— Не съвсем — рече госпожа Питърс, която беше излязла на вратата да ги посрещне. — Но това, че ми научихте адреса от компютъра на ФБР, си беше чиста измама.
— Никой не ни е казвал какви са правилата, госпожо — отвърна Доминик.
— Няма такива… поне в тази работа те са голяма рядкост.
— Значи ни подслушвахте по радиото през цялото време? — попита Брайън.
Тя кимна, като ги поведе към кухнята.
— Точно така. Разговорите по радиото са кодирани. Никой друг не можеше да разбере за какво си говорите. Как искате кафето си, момчета?
— Значи през цялото време вие сте ни наблюдавала — рече Доминик.
— Всъщност не. Не съм използвала радиото, за да ви мамя… Е, поне не през цялото време — каза тя с подкупваща усмивка, която смекчи удара, нанесен на самочувствието на нейните гости. — Ти си Енцо, нали?
— Да, госпожо.
— Следваше ме малко по-близо, отколкото е безопасно, но само наистина опитно око би могло да го забележи, като се има предвид ограниченото време. Помогна и марката на колата. Вярно е, че тук има доста такива малки мерцедеси, но най-подходящ за следене е някой пикап, и то мръсен. Много от селяндурите никога не ги мият, а и много преподаватели в училищата имат същото отношение. Когато излезете на магистрала 64, по-добре е да използвате хеликоптер. Дискретното наблюдение е най-трудната част от работата. Обаче сега, момчета, това вече ви е известно.
След това вратата се отвори и влезе Пийт Алекзандър.
— Как се справиха? — попита той Мичъл.
— Давам им оценка добър.
Изведнъж Доминик осъзна, че тя е твърде щедра.
— И забравете какво ви казах преди. Това, че се обадихте в бюрото на ФБР, за да разберете адреса ми, беше добро хрумване.
— Сериозно ли? — попита Брайън.
— Единственото правило е да изпълниш мисията, без да се компрометираш — намеси се Алекзандър. — В Колежа не даваме оценки за стила на изпълнението.
— Броят се само труповете — потвърди госпожа Питърс за явно неудоволствие на Алекзандър.
Това беше достатъчно за Брайън, за да го присвие корем.
— Вижте, задавал съм и друг път този въпрос, но за какво точно ни подготвяте? — настоя, явно притеснен, и Доминик.
— Търпение, момчета — предупреди ги Пийт.
— Добре — кимна примирен Доминик. — Този път няма да настоявам. — Той се въздържа да добави, че няма да чака отговора много дълго.
— Значи няма да се възползвате от това, така ли? — попита накрая Джак.
— Бихме могли, но не си струва усилията. В най-добрия случай ще спечелим само двеста хиляди долара, а вероятно дори по-малко. Обаче ти се справяш добре, след като си го забелязал — похвали го Гренджър.
— Колко подобни съобщения минават през вас седмично?
— Едно или две, четири при много напрегната седмица.
— И колко пъти решавате да се включите в играта? — попита младежът.
— В един от пет случая. Правим го много предпазливо, но въпреки това винаги рискуваме да бъдем забелязани. Ако европейците разберат, че толкова често отгатваме какви са намеренията им, тогава ще се опитат да научат как го правим. Вероятно ще раздрусат собствените си хора, търсейки някой издайник. Това е техният начин на мислене. При тях теорията за конспирацията действа с пълна сила, защото самите те действат по този начин. Обаче начинът, по който редовно играят играта, започва да вреди на самите тях.
— Какво друго следите?
— От началото на следващата седмица ще имаш достъп до засекретените сметки — викат им цифровите сметки, защото се предполага, че до тях може да се стигне чрез цифрови кодове. Поради компютърната технология сега кодовете на сметките са главно думи. Вероятно са го възприели от разузнаването. Банките често наемат шпиони, които да се грижат за сигурността им, но не такива, които наистина ги бива. Добрите стоят настрана от бизнеса за управление на парите главно от снобизъм. За един шпионин от голям ранг тези неща не са толкова важни — обясни Гренджър.
— От тези засекретени сметки може ли да се разбере на кого са? — попита Джак.
— Не винаги. Понякога всичко се прави чрез кодова дума, въпреки че банките имат и вътрешни разпоредби, до които ние успяваме да проникнем, но не винаги сме в състояние да го правим. А и банкерите никога не споделят помежду си предположения относно произхода на парите на своите клиенти, поне не и в писмена форма. Сигурен съм, че обсъждат надълго и нашироко такива неща по време на обяд, но да ти кажа право, повечето от тях не се интересуват много откъде идват парите. На парите не пише дали са на загинал евреин в Аушвиц, или на някой мафиотски бос от Бруклин.
— Обаче ако предадете тази информация на ФБР…
— Не можем, защото е незаконно, и не го правим, защото тогава ще се лишим от възможността да следим копелетата и техните пари. От гледна точка на законността това са неща, които не са от компетентността само на една институция, а за някои европейски страни… банките са голям източник на печалби и никое правителство не пренебрегва такива неща. Кучето не хапе стопаните си в двора, а какво ще направи на следващия ъгъл не е тяхна грижа.
— Питам се какво ли мисли баща ми по въпроса?
— Обзалагам се, че не се замисля много — рече Гренджър.
— Вероятно сте прав — съгласи се Джак. — Значи проследявате тези засекретени сметки, за да следите лошите момчета и техните пари, така ли?
— В общи линии, да. Много по-трудно е, отколкото можеш да си представиш, но когато успееш да направиш някой удар, той винаги е голям.
— Значи аз ще изпълнявам ролята на копой?
— Точно така. Ако наистина те бива — добави Гренджър.
В този момент Мохамед беше почти точно над тях. Големият обиколен маршрут от Мексико Сити до Лондон минаваше достатъчно близо до Вашингтон, за да може да погледне надолу от десет хиляди метра височина и да види американската столица като на длан. Ако беше член на Отдела на мъчениците, би могъл да се изкачи по виещата се стълба до горния етаж, да използва пистолет, за да убие екипажа и да насочи самолета надолу… Но това вече беше правено и сега вратата на пилотската кабина беше защитена, а освен това в салона за бизнес класа можеше да има въоръжен полицай, който да попречи на шоуто. Още по-лошо би било, ако се окажеше въоръжен войник, облечен в цивилни дрехи. Мохамед не се отнасяше с голямо уважение към полицаите, но се беше научил от твърде неприятен опит да не подценява западните войници. Обаче той не членуваше в Отдела на мъчениците, въпреки че много се възхищаваше от тези свещени воини. Способността му да добива информация го правеше твърде ценен, за да бъде пожертван за такъв благороден жест. Това беше и добре, и зле, но беше факт, а той живееше в света на фактите. Щеше да срещне Аллах и да влезе в Рая в момента, написан от собствената ръка на Бога в неговата собствена божия книга. Засега трябваше да остане на мястото си още шест часа и половина.
— Още вино, сър? — попита стюардесата с розовите бузи. Как ли би се котирала в Рая…
— О, да, благодаря — отвърна той с най-добрия си кеймбриджки акцент. Ислямът забраняваше алкохола, но ако не пиеше, би могло да изглежда подозрително, а мисията му беше твърде важна, за да рискува. Така се успокояваше често той. Бързо изпи питието си и нагласи по-удобно седалката. Виното може
