Потомак и булевард „Джордж Вашингтон“, както и още нещо. Възможността някой да може да наблюдава директно тази сграда, особено пък кабинета на директора, би причинила сериозни киселини на досадниците, отговарящи за сигурността. Ед вдигна глава от книжата на бюрото си, когато жена му влезе и седна в коженото кресло срещу него.

— Добра новина ли ми носиш?

— По-добра дори от бележките на Еди в училище — отвърна тя със сладострастната си усмивка, която пазеше само за пред съпруга си, когато бяха сами. А бележките наистина бяха добри. Едуард Фоли-младши беше един от бързо напредващите млади специалисти в Политехническия институт „Ренселър“ в Ню Йорк и състезател в техния хокеен отбор, който за малко пропусна шанса си да влезе в Националната хокейна асоциация. Младият Ед би могъл да намери място в олимпийския отбор по хокей, но не искаше да става професионалист. Печелеше твърде много пари като компютърен инженер, за да си губи времето с такива неща. — Мисля, че от тази работа може да излезе нещо.

— Като например?

— Като секретарката на Фан Ган — отвърна тя. — Номури се опитва да я вербува и твърди, че перспективите са добри.

— Чингис — каза Ед. Би трябвало да изберат друго име, но за разлика от повечето операции на ЦРУ наименованието на тази не беше посочено от някой компютър в приземния етаж. Тази предохранителна мярка не беше взета поради простата причина, че никой не очакваше да излезе нещо от това. Най-много да стигнат до някой капитан от Народноосвободителната армия. Проблемите бяха все едни и същи. Първо трябваше да вербуват етнически китаец, а ЦРУ не беше постигнало някакви особени успехи в това отношение. Освен това въпросният разузнавач трябваше да владее перфектно езика и да може да изчезне сред китайското общество. По ред причини тези неща никога не бяха постигани. Тогава Мери Пат предложи да опитат с Номури. В края на краищата неговата фирма въртеше значителен бизнес с Китай, а и младежът имаше добри инстинкти. И така, Ед Фоли се съгласи, но в действителност не се надяваше да излезе нещо от това. Обаче инстинктите на жена му като професионален разузнавач отново се оказаха по-добри от неговите. Много хора бяха на мнение, че Мери Пат Фоли е най-добрият оперативен разузнавач, който управлението беше имало от двадесет години насам, и, изглежда, беше на път да затвърди това убеждение.

— Няма ли опасност за Чет?

Жена му кимна утвърдително.

— Опасност има, но той знае как да се пази, а и средството му за комуникация е най-доброто, с което разполагаме. Ако към него не постъпят брутално, нали знаеш, могат просто да го нарочат заради това, че не харесват прическата му, не би трябвало да е изложен на много голям риск. Както и да е… — Тя му предаде съобщението от Пекин.

Директорът на ЦРУ го прочете три пъти, преди да й го върне обратно.

— Чукането едва ли е кой знае какъв добър разузнавачески похват, скъпа. Мисля, че не е много добре да влиза в такива отношения с агентката си…

— Съгласна съм, Ед, но нали знаеш, човекът играе с такива карти, каквито има подръка. И ако ние успеем да я снабдим с компютър като този, който използва Чет, и нейната сигурност няма да бъде много застрашена.

— Освен ако някой от тях не го разглоби на части — изрази гласно мисълта си Ед Фоли.

— Господи, Ед, на нашите най-добри специалисти им се разплака майката, докато го създадат. Нали аз отговарях за проекта, не помниш ли? Компютърът е много надежден!

— По-спокойно, скъпа. — Директорът вдигна ръка. Когато жена му прибягваше до такъв език, значи беше взела много присърце цялата работа. — Знам, че е сигурен, но моята работа е да се безпокоя, а твоята да действаш.

— Прав си, скъпото ми мъжленце. — Тя отново пусна в ход сладострастната си усмивка.

— Ти сигурно вече си му казала да продължава, нали?

— Той е мой подчинен, Еди.

Директорът кимна, предавайки се. Не беше редно да работи заедно с жена си. Тя винаги печелеше споровете в кабинета му.

— Добре, скъпа, ти отговаряш за операцията, обаче…

— Обаче какво?

— Ще сменим наименованието Чингис с нещо друго. Ако от това излезе нещо, ще го сменяме всеки месец. Тази операция може да има сериозни последици и трябва да се върши при максимални мерки за сигурност.

Тя трябваше да се съгласи с този аргумент. Навремето като надзираващи офицери те отговаряха за един агент, известен в ЦРУ с кодовото наименование Кардинал, полковник Михаил Семьонович Филитов, който работеше в Кремъл повече от тридесет години и изпращаше много ценна информация по всякакви въпроси, отнасящи се до съветските въоръжени сили, както и сведения с политически характер от огромна важност. По ред бюрократични причини, вече позабравени с течение на времето, Кардинал не се водеше като редовно действащ внедрен агент и това го беше спасило от предателството на Олдрич Еймс, жертви на което станаха дузина съветски граждани, работили за Америка. Самият Еймс беше спечелил по около 100 000 долара за всеки предаден от него сътрудник. Семейство Фоли съжаляваше, че не беше осъден на смърт, но те не отговаряха за спазването на законите.

— Добре, Еди, ще сменяме кодовото наименование на операцията всеки месец. Скъпи, винаги си много предпазлив. Ти ли ще наредиш или аз?

— Нека почакаме тя да ни съобщи нещо полезно, преди да си направим този труд, обаче още сега да измислим друго наименование вместо Чингис. Прекалено очебийно се свързва с Китай.

— Добре — каза тя с дяволита усмивка. — Какво ще кажеш за момента да я наречем Зорге?

Това беше името на Рихард Зорге, един от най-големите шпиони за всички времена. Германец, работил за Съветския съюз, и може би човекът, който беше попречил на Хитлер да спечели войната срещу Сталин на източния фронт. Съветският диктатор дори не си беше помръднал пръста, за да го спаси от екзекуция. „Благодарността, беше казал някога той, е кучешка болест.“

Директорът на ЦРУ кимна в знак на съгласие. Жена му имаше добро чувство за хумор, особено когато ставаше дума за делови въпроси.

— Кога според теб ще знаем дали се е съгласила да ни сътрудничи?

— Предполагам, че веднага след като Чет я изчука.

— Мери, ти някога…?

— При изпълнението на задача ли? Ед, това са мъжки, а не женски работи — отвърна тя със закачлива усмивка. След това си събра книжата и се отправи към вратата. — Като изключим теб, скъпото ми мъжленце.