— Артилерия?

— Лека и средна, изцяло буксирна, сега заема позиция. Имат радари за локализиране на артилерийска стрелба, за които би трябвало да внимаваме — предупреди полковник Търнър. — Помолих генерал Уолъс да изпрати няколко F-16 с противорадарни ракети. Могат да настроят насочващите им глави в милиметровия обхват, в който работят китайските локатори за артилерия.

— Да го направят — нареди Дигс.

— Да, сър.

— Дюк, колко време остава до съприкосновението с противника? — обърна се Дигс към началника на оперативния си отдел.

— Ако се движим по график, ще бъдем достатъчно близо след два часа.

— Добре, свикайте бригадните командири на оперативка. Започваме веселбата веднага след полунощ — каза Дигс на хората от щаба, без да съжалява за думите си. Той бе войник, който скоро щеше да влезе в битка, а това бе свързано с един различен и съвсем не приятен начин на мислене.

Последните два дни на подводна лодка „Тъксън“ бяха отегчителни. Тя наблюдаваше 406 вече шестнадесет дни, като поддържаше разстояние около осем и половина морски мили60, откъм кърмата на китайската ракетна подводница и охраняващата я ядрена щурмова лодка, която в момента се намираше южно от нея. Втората поне имаше име — „Хай Лун“, според гениите от разузнаването, но за сонарните оператори на „Тъксън“, 406 бе Сиера-единадесет, а „Хай Лун“ — Сиера дванадесет. Китайските подводници бяха известни с тези имена и на екипа за прицелване и изстрелване на торпедата.

Проследяването на двете цели не бе трудно. И двете лодки разполагаха с ядрени силови агрегати, реакторните системи бяха шумни, особено помпите, които нагнетяваха водата за охлаждане на котела. Всичко това плюс шестдесетхерцовите генератори, които оставяха по два чифта ярки линии на екрана на хидролокатора, правеше проследяването толкова трудно, колкото наблюдението на двама слепци на празен паркинг по обяд при ясно време. Все пак беше по-интересно, отколкото преследването на китове в Северния Пасифик — задача, която неотдавна бе възложена на част от лодките на Тихоокеанския флот, за да се достави удоволствие на еколозите.

Нещата наистина придобиха по-интересен характер напоследък. „Тъксън“ излизаше на перископна дълбочина два пъти дневно и екипажът с изненада научи, че китайските и американските въоръжени сили си разменят изстрели в Сибир. Това означаваше, помислиха си подводничарите, че в скоро време можеше да се наложи 406 да изчезне, а това си бе мисия, макар и много забавна, но все пак затова им плащаха, тоест имаше вероятност да свършат нещо полезно.

406 носеше на борда си балистични ракети — дванадесет „Цзю Лан“-1, CSS-N-3, всяка от които имаше бойна глава с мощност от порядъка на един мегатон. „Цзю Лан“ означаваше „Велика вълна“, съобщаваше разузнавателната сводка. Според нея периметърът им на действие бе малко под три хиляди километра — по-малко от половината разстояние до Калифорния, но можеха да ударят Гуам, който бе американска територия. Всъщност това нямаше голямо значение. Важното в случая бе, че 406 и „Хай Лун“ бяха бойни кораби на страна, с която Съединените щати воюваха в този момент.

VLS радиостанцията приемаше чрез антена, която се намираше в кърмовата част на „Тъксън“, а сигналът бе изпращан от един чудовищен, в по-голямата си част подземен предавател, разположен в северната част на Мичиганския полуостров. Еколозите протестираха, че енергията, излъчвана от съоръжението, смущава миграцията на гъските през есента, но ловците не се оплакваха от недостиг на водни птици, така че радиостанцията продължи да функционира. Създадена, за да изпраща съобщения до американските ракетни подводници, сега тя осъществяваше връзка с бързоходните щурмови лодки, които останаха на въоръжение. Приетите сигнали задействаха една камбанка в комуникационната рубка, която се намираше зад центъра за управление на бойните действия откъм щирборда61.

Камбанката звънна. Вахтеният матрос съобщи на прекия си началник — лейтенант, той от своя страна докладва на капитана, който отново вдигна подводницата на перископна дълбочина, след което вдигна комуникационния лазер, за да насочи антената към спътника на флота, известен като сателит за подводен информационен обмен. В отговор получи съобщение по насочената високочестотна радиостанция, която действаше в късовълновия обхват. Сигналът бе въведен в криптографската машина на подводницата, декодиран и разпечатан.

— Е, крайно време беше — обърна се командващият офицер към старши помощник-командира.

— Не казват кога да го очакваме — отбеляза старпомът.

— Предполагам, че след два дни — каза капитанът. — Да скъсим дистанцията на десет хиляди ярда62. Екипажът да се подготви. Да се провери въоръжението.

— Слушам.

— Има ли нещо друго наблизо?

— Има една китайска фрегата на около тридесет мили северно от нас.

— Добре, след като се оправим с подводниците, ще харпунираме и нея, а после ще се приближим, за да я довършим, ако е необходимо, разбира се.

— Разбрано — каза старпомът и се отправи към центъра за управление на бойните действия. Пътем погледна часовника си. Горе беше тъмно. Това всъщност нямаше значение за никой от хората на борда на подводницата, но тъмнината по някаква причина караше всички да се чувстват по-сигурни, дори и старши помощник-командира.