— Всичко е в стопроцентова готовност, кап’тане. Работа ли ни се отваря, сър? — попита първият главен старшина.
— Така изглежда. Д-р Грегъри, моля да ме извините, трябва да се видя с офицерите си. Старшина, скоро отплаваме. Ако имаме хора на брега, извикай ги. Предай заповедта.
— Слушам, сър — извика Лийк и отдаде чест на капитан Блънди, който се забърза към бака. — За какво е всичко това?
— Представа нямам, старшина.
— Аз какво да правя? Да си ходя? — попита Грегъри.
— Носите ли си четката за зъби? Ако не, можете да си купите от лавката на кораба. Извинете ме, Док, трябва да събера екипажа — Лийк изгаси цигарата си във фалшборда и тръгна в посоката, в която пое командирът му.
Грегъри просто нямаше какво да прави. Нямаше начин да напусне кораба, освен да скочи в нахлуващата в сухия док вода, а това не му се стори добра идея. Той се отправи обратно към помещенията и видя, че лавката е отворена. Оттам си купи четка за зъби.
Бондаренко прекара следващите три часа с генерал-майор Синявски в разработване на трасета за подстъп и планове за водене на огъня.
— Те разполагат с радари за локализиране на артилерийския огън, Юрий, и освен това противобатарейните им ракети са с доста голям периметър на действие.
— Можем ли да очакваме някаква помощ от американците?
— Работя по този въпрос. Имаме чудесна разузнавателна информация от безпилотните им самолети.
— Искам да знам къде се намира артилерията им. Ако можем да научим това от тях, задачата ми ще стане много по-лека.
— Толкунов! — извика командващият на ТВД Далечен изток достатъчно силно, за да накара шефа на разузнаването си да дойде на бегом.
— Да, другарю генерал!
— Владимир Константинович, ще установим позицията си тук — каза Бондаренко, като посочи една червена линия на картата. — Искам информация за настъпващите китайски формации минута по минута, особено за артилерията им.
— Мога да организирам това. Дайте ми десет минути — каза шефът на разузнаването и изчезна към помещенията, в които бяха инсталирани терминалите на американските разузнавателни машини. Началникът му се замисли.
— Ела, Юрий, трябва да видиш това.
— Генерале — поздрави го на влизане майор Тъкър. После видя и другия. — Генерале.
— Това е генерал Синявски. Той командва двеста шестдесет и пета. Бихте ли му показали настъплението на китайците? — това не бе въпрос или заповед, просто учтива молба, защото Тъкър беше чужденец.
— Добре, тук е, сър, имаме всичко на видеолента. Челните им разузнавателни части са… тук, а първите подразделения от основните им сили са тук.
— Мамка му — реагира Синявски на руски. — Това да не е някаква магия?
— Не, това е… — Бондаренко смени езика. — Коя е тази машина, майоре?
— Отново „Грейс Кели“, сър. „Да хванеш крадец“ — така се казва един филм на Хичкок, в който тя играе заедно с Кари Грант. Много подходящо. Слънцето ще залезе след около един час и ще включим инфрачервените камери. Както и да е, ето челния им батальон, изглежда, всичките танкове са от тип 90. Поддържат добра дисциплина във формацията и заредиха преди около един час, така че могат да изминат още към двеста километра, преди да спрат отново.
— Артилерията им?
— Влачи се доста след тях, сър, с изключение на тази част с верижни самоходни установки тук — Тъкър си поигра с мишката и картината на екрана се смени.
— Генадий Йосифович, как бихме могли да се провалим с такава информация? — попита дивизионният командир.
— Юрий, помниш ли времето, когато смятахме да нападаме американците?
— Лудост. Китайците не могат ли да видят този самолет? — недоверчиво попита Синявски.
— Невидим е за радарите.
— Мамка му.
— Сър, имам директна връзка с щаба ни в Жиганск. Щом хората ви ще се установяват на позиция, какво ще искате от нас? — попита Тъкър. — Мога да предам исканията ви на генерал Уолъс.
— Имам тридесет щурмови бомбардировача Су-25, петдесет изтребители бомбардировачи Су-24, както и двеста хеликоптера Ми-24 — придвижването на последните в театъра на военните действия бе убийствено бавно, но най-сетне те бяха тук и представляваха асото каро, което Бондаренко държеше обърнато върху игралната маса. Те очакваха заповедите му на двеста километра от зоната на операциите, напълно заредени и въоръжени. Екипажите извършваха тренировъчни полети, като стреляха с истински боеприпаси. За някои от пилотите това бяха първите бойни снаряди, които изстрелваха.
— Това ще бъде изненада за добрия, стар Джо — подсвирна Тъкър. — Къде ги криете, сър? По дяволите, генерале, нямах представа, че са тук някъде.
— Има някои сигурни места. Искаме да посрещнем гостите си както трябва, когато му дойде времето — каза Генадий Йосифович на младия американски офицер.
— И така, какво искате да направим, сър?
— Ударете снабдяването им. Покажете ми тези Умни прасета, за които сте говорили на полковник Толкунов.
— Това вероятно можем да направим, сър — каза Тъкър. — Нека се свържа с генерал Уолъс.
— Значи пак ме пропускат? — попита Уолъс.
— Само докато съприкосновението между руските и китайските сухопътни сили стане неизбежно — каза Мур и му даде целите. — Това е по-голямата част от нещата, които искаше да удариш, Гъс.
— Сигурно е така — неохотно се съгласи командващият военновъздушните сили. — А ако руснаците ни помолят за помощ?
— Окажете им я в рамките на разумното.
— Добре.
Подполковник Гуисти, Сабя шест, слезе от хеликоптера в пункт за зареждане номер две и се отправи към генерал Дигс.
— Не са се шегували — говореше полковник Мастърман. — Това си е цяло шибано езеро.
Милиард и четвърт литра или повече от един милион тона гориво — това бе горе-долу капацитетът на четири супертанкера и всичкото бе от типа „номер 2“, или поне толкова близко по качество до него, че горивните помпи на танковете и на бронетранспортьорите „Брадли“ да не забележат разликата. Шефът на базата, цивилен, им бе казал, че горивото е тук от около четиридесет години, откакто Хрушчов се сдърпа с председателя Мао и възможността за война с друга комунистическа държава се превърна от немислима в реална. Това бе или забележителна предвидливост или параноичен стремеж за презапасяване, но и в двата случая бе в полза на Първа бронетанкова дивизия.
Системите за горивоподаване можеше да бъдат и по-добри, но в Съветския съюз навремето нямаха голям опит в строежа на бензиностанции. По-ефективно бе горивото да се изпомпва в заправчиците на дивизията, които имаха възможност да зареждат едновременно четири или шест машини.
— Добре, Мич, какво знаем за противника? — обърна се Дигс към началника на разузнавателния си отдел.
— Сър, в момента един „Дарк Стар“ работи за нас и ще остане горе още девет часа. Най-близо е една пехотна дивизия. Намира се на четиридесет километра в тази посока, сега са насядали тук по тези хълмове. Поддръжката им е един танков полк.
