които трябваше да вървят дотам, докъдето трябваше да отидат. Това ги правеше бавни и уязвими за мъжете, скрити зад броните на верижните си машини, с които обикновено влизаха в бой.
„Само че са страшно много“, припомни си наум Дигс.
Преди да потегли, генерал Синявски бръкна в страничния джоб на полевия си панталон и извади една плоска бутилка.
— По една глътка за късмет — произнесе той единствената фраза, която бе научил на английски.
— По дяволите, защо не? — каза Дигс и отпи. Водката съвсем не бе лоша.
— Когато това свърши, ще пием отново — обеща той.
— Да — отвърна руснакът. — Успех, Дигс.
— Мариън — каза Бондаренко. — Внимавай, другарю.
— Ти също, Генадий. Имаш достатъчно медали, приятелю. Няма смисъл да си излагаш задника на куршумите, само за да получиш още един.
— Генералите обикновено умират в леглото — съгласи се Бондаренко.
Дигс се запъти към очакващия го хеликоптер. Зад щурвала седеше полковник Бойл. Дигс сложи шлема и се настани на седалката за парашутисти зад пилотите.
— Как се справяме, сър — попита Бойл, като остави лейтенанта да вдигне хеликоптера.
— Ами имаме план, Дик. Въпросът е дали ще проработи.
— Аз включен ли съм в него?
— Апачите ти ще бъдат доста заети.
— Това е изненада — отбеляза Бойл.
— Как са хората ти?
— Готови — отвърна полковникът с една дума. — Как се казва планът?
— „Клечки за хранене“.
Дигс чу бурния смях в шлемофона си.
— Харесва ми.
— Добре, Мики — каза Роби Джексън. — Разбирам позицията на Гъс, но ние трябва да мислим широкомащабно.
Намираха се в залата за критични ситуации и виждаха председателя на Обединеното командване, който бе в залата на Пентагона, известна като „Танкът“, на големия телевизионен екран. Не можаха да разберат какво промърмори генерал Мур, но начинът, по който погледна надолу, бе показателен за отношението му към забележката на Роби.
— Генерале — каза Райън, — идеята е да сритаме клетката на политическото им ръководство. Най- добрият начин да сторим това е да ги нападнем от много страни, а не само от една, да ги объркаме.
— Сър, съгласен съм с тази идея, но генерал Уолъс също има право. Унищожаването на радарната им преграда ще намали възможностите им да ни нападат с авиацията си, а въпреки големите поражения, които им нанесоха, те все още имат голям брой доста добри изтребители.
— Мики, ако се държиш така с момиче долу по Мисисипи, ще те обвинят в изнасилване — каза вицепрезидентът. — Когато погледнат към самолетите си, техните пилоти виждат ковчези. Самоувереността им вече я няма, а това е най-важното за един добър изтребител. Повярвай ми, а?
— Но Гъс…
— Гъс е прекалено разтревожен за хората си. Добре, дай му да изпрати няколко F-16CG срещу радарната им ограда, но това, което наистина искаме, е удар с Умните прасета по сухопътните им сили. Изтребителите могат сами да се грижат за себе си.
За първи път генерал Мур се разочарова от избора на Райън за вицепрезидент. Роби мислеше повече като политик, отколкото като оперативен командващ, а това бе доста изненадващо. Той очевидно мислеше по-малко за собствените си сили отколкото за…
… „за крайната цел“, поправи се наум Мур. Този начин на мислене съвсем не бе толкова погрешен, нали? Джексън бе доста добър шеф на оперативния отдел към Обединения щаб, и то не чак толкова отдавна.
Американските командири вече не мислеха за хората си като за заменими човешки ресурси. Това съвсем не бе лошо, но понякога се налага да противопоставиш силите си срещу злото и тогава някои от тях не се завръщаха у дома. На тях точно затова им плащаха, независимо дали това се харесваше някому или не. Роби Джексън бе пилот-изтребител във военноморските сили и не бе забравил повелите на воина, въпреки че сега длъжността и заплатата му бяха по-високи.
— Сър — каза Мур, — какви заповеди да издам на генерал Уолъс?
— Сесил Б. скапания Де Мил58 — гневно отбеляза Манкузо.
— Да ти се е искало да разделиш Червено море? — попита генерал Лар.
— Не съм Господ, Майк — отвърна командващият въоръжените сили на САЩ в Тихоокеанския район.
— Е, не може да се отрече, че е елегантно, а освен това тук имаме повечето неща, които ще са ни необходими — изтъкна шефът на разузнавателния отдел на Обединения щаб.
— Това е политическа операция. Ние да не сме група панаирджийски фокусници?
— Сър, ще продължавате ли с речта, или да започваме работа по задачата?
В момента Манкузо повече от всичко искаше да има лупара, с която пробие дупка в стената или в гърдите на Майк Лар, но бе офицер в униформа и току-що бе получил заповед от своя главнокомандващ.
— Добре. Просто не обичам други хора да планират операциите ми.
— Познаваш човека.
— Майк, преди доста време, когато имах три нашивки и да карам подводната си лодка ми бе единствената грижа, Райън и аз помогнахме за кражбата на цяла руска подводница, да… и ако повториш това някъде, ще се наложи да заповядам на някой от морските ми пехотинци да те застреля. Да потопим няколко техни кораба — да, да свалим някой друг самолет — разбира се, но да „влачим пояса“59, като се доближим до сушата? Господи.
— Това ще ги постресне.
— Ако междувременно не потопят някой от корабите ми.
— Здрасти, Тони — каза някой по телефона. Около секунда бе необходима на Бретано, за да го разпознае.
— Къде си, Ал? — попита министърът на отбраната.
— В Норфолк. Ти не знаеше ли? Аз съм на „Гетисбърг“ и се занимавам със зенитните установки. Нали това беше твоя идея?
— Ами, да, май беше така — съгласи се Тони Бретано, като се замисли.
— Знаел си за тази китайска история от доста време.
— Всъщност ние… — започна министърът на отбраната, след което изведнъж спря. — Какво имаш предвид?
— Имам предвид, че ако те изстрелят по нас междуконтинентална балистична ракета, системата „Егида“ ще ни бъде от полза, при условие че компютърните симулации не са ни излъгали. Би трябвало да не са. Лично аз съм писал по-голямата част от софтуера — отвърна Грегъри.
Бретано не искаше да признае, че в действителност не се бе замислял над тази възможност. Обмислянето на нещата в дълбочина бе едно от задълженията, за които му плащаха.
— Имаме ли готовност?
— Електрониката е наред, но нямаме зенитни ракети на борда. Набутани са в някакъв склад или нещо подобно нагоре по река Йорк, май така ми казаха. Когато ги качат на борда, ще мога да усъвършенствам софтуера на търсещите глави. Единствените ракети на кораба, тези, с които си играя сега, са сини, учебни, а не бойни, както току-що разбрах. Шантава работа е това, флотът. Сега сме на плаващ сух док. След няколко часа ще ни пуснат на вода — Грегъри не можеше да види лицето на бившия си шеф. Ако имаше тази възможност, веднага щеше да разпознае изражението „ох, мамка му“ върху италианската
