умници във Вашингтон, ако изобщо мислеха. Той имаше план и го намираше за съвсем систематичен. Неговите безпилотни самолети му бяха дали всичката разузнавателна информация, от която се нуждаеше. Знаеше кои цели да удари и имаше достатъчно боеприпаси да осъществи атаките или поне да ги започне.
„Ако ми позволят“, помисли си Уолъс.
— Е, загубите май не са отишли съвсем напразно — каза маршал Лю. — Имаме няколко снимки на това, което правят руснаците.
— И какво е то? — попита Цзян.
— Придвижват една или две, по-скоро две дивизии на североизток от железопътната си точка за съсредоточаване в Чита. Виждат се на въздушните снимки.
— И все още няма нищо пред нашите сили?
Лю поклати глава.
— Хората ни от разузнаването не са видели нищо освен следи от вериги по земята. Допускам, че има руснаци някъде в тези гори, които извършват разузнавателна дейност, но дори да е така, това са леки формации, които много внимават да не попаднат на пътя ни. Знаем, че са призовали запасни сили, но те все още не са се показали. Може би запасняците им не се отзовават. Моралът в Русия е много нисък, както ни каза Тан, а и ние сами видяхме това. Хората, които пленихме, са обезсърчени от липсата на поддръжка и освен това не се биха кой знае колко добре. Като изключим американската авиация, тази война върви много добре за нас.
— И все още не са нападнали обекти на наша територия? — поиска да уточни Цзян.
Ново поклащане на глава.
— Не, но не мога да твърдя, че се страхуват да го сторят. Изтребителите им са много добри, но доколкото знам, не са се опитали да проведат дори фоторазузнавателни мисии. Може би засега разчитат изцяло на сателитите си. Те определено са много добър източник на информация.
— А златната мина?
— Ще бъдем там след тридесет и шест часа. Тогава вече ще можем да използваме пътищата, които техните инженерни части са построили, за да разработват находищата. От златната мина към нефтените полета са от пет до седем дни, в зависимост от скоростта, с която можем да осъществяваме снабдяването.
— Това е удивително, Лю — отбеляза Цзян. — Надминава и най-смелите ми очаквания.
— Почти ми се иска руснаците да се изправят срещу нас и да се бият, за да приключим с това. Така силите ми малко са се разтегнали, но това е защото челните формирования се движат доста бързо. Мислих дали да не ги забавя, за да запазя организационното единство на частите, но…
— Но скоростта работи за нас, нали? — довърши Цзян.
— Да, така изглежда — съгласи се военният министър. — По-добре е обаче подразделенията да са групирани в случай на съприкосновение с противника. От друга страна, щом врагът бяга, не е необходимо да му се дава време да се прегрупира. И така, давам картбланш на генерал Пън и на дивизиите му.
— Какви сили имаме насреща?
— Не сме съвсем сигурни. Вероятно пред нас има един полк или нещо подобно, но засега нямаме никакви сведения за него. Още два полка се опитват да ни изпреварят или може би да ни нападнат във фланг, но ние имаме охранения на фланговете на запад и досега те нищо не са забелязали.
Бондаренко се надяваше някой ден да срещне екипа, който бе разработил тези безпилотни машини „Дарк Стар“. Никога досега един командир не бе разполагал с толкова точна информация за действията на противника. Без нея той просто щеше да бъде принуден да изпрати оскъдните си сили в бой, само за да разбере какво има насреща си. Не и сега. Той сигурно имаше по-ясна представа за разположението на настъпващите китайски формирования от собствения им командир.
Другата добра новина бе, че челният полк на 201-ва мотострелкова дивизия бе само на няколко километра от крайната си цел. Предната формация бе стоманеният юмрук на дивизията, нейният независим бронетанков полк, въоръжен с деветдесет и пет основни боеви танка T-80Y.
265-а бе готова да се включи в операцията, а командирът й Юрий Синявски вече бе започнал да мърмори, че му е писнало да бяга. Професионален войник, мотопехотинец, Синявски бе грубоват четиридесет и шест годишен мъж. Пурата не слизаше от устната му. Сега той се бе навел над масата с картите в щаба на Бондаренко.
— Това е моята земя, Генадий Йосифович — каза той, като заби пръст върху картата. Мястото, което посочи, бе само на пет километра северно от златната мина и представляваше двадесеткилометрова верига от възвишения срещу полето, което китайците трябваше да прекосят. — Ще разположим танковете на двеста и първа тук, вдясно от мен. Когато спрем авангарда им, те ще могат да ги ударят от запад и да ги смажат.
— Разузнавателните сведения показват, че челната им дивизия е някак разтеглена — каза му Бондаренко.
Това бе грешка, която допускаха всички армии по света. Най-опасното оръжие на всяка полева сила бе нейната артилерия, но дори самоходните установки, снабдени с вериги за преодоляване на пресечени местности, не могат да поддържат темпото на механизираните единици, за които се предполага, че трябва да осигуряват огнева поддръжка. Американците научиха този урок в Персийския залив, където установиха от опит, че артилерията трябва да полага неимоверни усилия, за да не изостава от челните танкови ешелони дори при абсолютно равния терен в пустинята. Народоосвободителната армия имаше самоходни верижни установки, но все още голяма част от оръдията й се придвижваха на буксир, и то от камиони, които отстъпваха на верижните машини в преодоляването на пресечени терени.
Генерал Дигс слушаше разговора, но с елементарния си руски не успяваше да разбере всичко, а Синявски не говореше английски и това доста забавяше нещата.
— Все пак имате насреща си твърде голяма бойна мощ, за да я спрете, Юрий Андреевич — каза Дигс, след като изчака превода.
— Ако не можем да ги спрем, поне ще им счупим носа — отвърна веднага руснакът.
— Останете мобилни — посъветва го Дигс. — Ако бях на мястото на този генерал Пън, щях да маневрирам на изток — там теренът е по-подходящ, и да се опитам да ви заобиколя отляво.
— Ще видим как ще маневрират — отвърна Бондаренко вместо своя подчинен. — Досега се движат само направо и мисля, че започват да се отпускат. Виж колко са разтеглени, Мариън. Частите им са прекалено далеч една от друга, за да си оказват взаимна подкрепа. Те са във фаза на преследване и това ги дезорганизира, а освен това нямат авиационна поддръжка, която да ги предупреди за опасностите пред тях. Мисля, че Юрий е прав: това е добро място за установяване на позиция.
— Съгласен съм, че теренът е подходящ, Генадий, просто не се женете за това място, какво ще кажеш? — предупреди ги Дигс.
Бондаренко преведе това на подчинения си, който отвърна на картечен руски, без да вади пурата от устата си.
— Юрий казва, че това място е за чукане, не за женитба. Кога ще се присъединиш към хората си, Мариън?
— Хеликоптерът ми идва насам, приятелю. Разузнавателното ми охранение е стигнало до първата ГСМ база, а Първа бригада се движи малко след него. Ще влезем в съприкосновение с противника след около ден и половина.
Вече бяха обсъдили плана за нападение на Дигс. Първа бронетанкова щеше да се съсредоточи северозападно от Белогорск, да зареди в последната голяма руска ГСМ база и после по тъмно да се насочи към китайския плацдарм. Според разузнаването сега там се намираше 65-а армия на китайските въоръжени сили, която се подготвяше да защитава левия фланг на клина. Въпреки че не бе механизирана сила, тази формация бе голям залък за една-единствена дивизия. Ако китайският план за нападение имаше някакъв недостатък, то той бе хвърлянето на всички механизирани сили в предната част на настъплението. Формированията, които бяха останали назад, за да охраняват пробива, бяха в най-добрия случай моторизирани, тоест придвижваха се с колесни, вместо с верижни машини, а в най-лошия — пехотинци,
