действия и още четири, които пътуват натам. Последната от тях се изнесе оттук преди около час и половина.
— Какво означава това? Нашествениците имат шестнадесет тежки дивизии?
Уелч кимна.
— Там някъде.
— Каква е моята задача?
— Организирай батальона си и тръгвай на югоизток. Идеята е Първа бронетанкова да отреже опашката на пробива и да прекъсне снабдителната им линия. Тогава руските сили ще се опитат да ги спрат на около двеста мили североизточно оттук.
— Могат ли да го направят? — При четири руски дивизии срещу шестнадесет китайски залозите не бяха в полза на домакините.
— Не е сигурно — призна Уелч. — Твоята задача е да тръгнеш и да осигуриш челното охранение на дивизията. Заминавай и организирай охраната на първата голяма ГСМ база. Ще започнем оттам.
— Поддръжка?
— В момента военновъздушните сили се занимават основно с тяхната авиация. Все още няма удари по обекти в дълбочина на отбраната, защото не разполагат с достатъчно бомби, за да започнат каквато и да е кампания.
— Как стоят нещата с попълването на запасите от боеприпаси?
— Имаме по два базови боекомплекта за всяка от бронираните машини. Това ще ни стигне за известно време. За артилерията поне имаме по четири. — Това означаваше снаряди за четири дни според изчисленията за необходимото за един ден бойни действия. Гениите от снабдяването не пестяха снарядите, които бяха предназначени за изстрелване по онези отсреща. За цялата война в Персийския залив нито един танк не успя да изстреля първия си базов боекомплект, както знаеха и двамата. Тази война обаче беше по- различна.
Гуисти се обърна, когато чу запуска на двигателя на първата машина. Беше един верижен разузнавателен бронетранспортьор МЗA2 „Брадли“. Сержантът, който се подаваше от люка, предназначен за старшия на машината, изглеждаше щастлив. Един руски офицер пое функциите на регулировчик и махна на американеца да тръгне напред, след което го насочи надясно към района за съсредоточаване. В този момент следващата влакова композиция спря до втората рампа. Това трябваше да бъде „А“ или рота „Авенджър“ с първото наистина тежко въоръжение на „Куотър Хорс“ — девет основни боеви танка M1A2.
— Колко остава, докато пристигне всичко? — попита Гуисти.
— Около деветдесет минути според домакините ни — отвърна Уелч.
— Ще видим.
— Какво е това? — попита един капитан екрана пред себе си. Самолетът Е-3B с позивна Орел две се бе завърнал в базата в Жиганск. Екипажът му бе, меко казано, постреснат. Да те приближат истински изтребители, управлявани от пилоти с налети с истинска кръв очи, бе качествено различно от ученията и следващите ги разбори с чаша кафе у дома. Лентите със записа от сблъсъка бяха предадени на специалистите от разузнавателния отдел на авиокрилото, които ги проучиха подробно и установиха, че ВВС на Народоосвободителната армия са хвърлили срещу АУАКС-а цял полк първокласни изтребители и нещо повече — че всички са тръгнали с еднопосочни билети. Бяха пристигнали на форсаж, изразходвайки почти всичкото си гориво и по този начин доброволно се бяха лишили от възможността да се завърнат в базата. Значи китайците са искали да заменят над тридесет изтребителя за един-единствен Е-3B. Мисията обаче е имала още една цел, забеляза капитанът.
— Погледнете тук — обърна се той към началника си. — Три, не, четири разузнавателни самолета са прелетели на северозапад.
Той върна лентата.
— Не сме ударили нито един от тях. По дяволите, те дори не са ги видели.
— Е, не мога да виня екипажа на АУАКС-а за това, капитане.
— Не исках да кажа това, сър. В случая важното е, че Китаеца Джо вече има снимки на Чита и на руските части, които се придвижват на север. Котката изскочи от торбата, полковник.
— Трябва да започнем да обмисляме въздушни контраудари над техните летища.
— Имаме ли бомби, за да го направим?
— Не съм сигурен. Генерал Уолъс се занимава с това. Какъв е резултатът от битката?
— Полковник Уинтърс има четири сигурни поразени цели и две вероятни, но момчетата с F-16 са тези, които в действителност са спасили АУАКС-а. Тези два J-8 са се добрали доста близо преди Родео да ги гръмне.
— Отсега нататък ще засилим охраната на АУАКС-ите — каза полковникът.
— Идеята не е лоша, сър.
— Да? — каза генерал Пън, когато шефът на разузнаването му се приближи към него.
— Въздушното разузнаване докладва, че на сто и петдесет километра западно от нас има големи механизирани формирования, които се придвижват на север и на североизток.
— Численост?
— Засега не може да се каже със сигурност. Анализът на снимките не е приключил, но са поне колкото полк, може би повече.
— Къде точно?
— Тук, другарю генерал — шефът на разузнаването разгъна една карта и показа. — Забелязани са тук, тук и оттук до тук. Пилотът каза, че е видял голям брой танкове и верижни бронетранспортьори.
— Стреляли ли са по него?
— Не, той каза, че изобщо не е имало стрелба.
— Така, значи те бързат натам, накъдето сме се запътили и ние… да ударят фланга ни или да застанат пред нас…? — замисли се на глас генерал Пън, гледайки картата. — Да, това може да се очаква. Някакви сведения от предната формация?
— Другарю генерал, разузнавателната ни рота докладва, че са видели следи от вериги, но досега не са установили визуален контакт с противника. Не са откривали огън и до момента са виждали само цивилни.
— По-бързо — настоя Александров.
Как шофьорът и неговият помощник бяха докарали цистерната ЗИЛ-157 до това място, бе загадка, чийто отговор обаче не вълнуваше капитана. Важното бе, че са тук. Водеща бойна машина в момента бе тази на сержант Гречко. Той приключи със зареждането и съобщи това по радиостанцията на останалата част от ротата, която за първи път наруши визуалния контакт с настъпващите китайци и избърза на север, за да напълни резервоарите си. Това бе опасно и в противоречие с правилата, но Александров не бе сигурен, че ще имат друга възможност да дозаредят. Сержант Буйков имаше въпрос:
— А кога зареждат те, другарю капитан? Не сме ги виждали да го правят, нали?
Капитанът спря и се замисли.
— Защо, не, не сме. Резервоарите им трябва да са празни, също като нашите.
— Те имаха допълнителни баки през първия ден, ако си спомняте. Изхвърлиха ги вчера по някое време.
— Да, вероятно имат гориво за още един ден, може би само за половин, но със сигурност някой трябва да ги дозареди. Кой ще направи това и как…? — зачуди се офицерът. Той се обърна към машината си. Една помпа, която бе пристигнала закачена зад цистерната, подаваше около четиридесет литра в минута. Гречко бе заминал с бронетранспортьора си на юг, за да възстанови визуалния контакт с китайците. Те все още стояха на място и вероятно това щеше да продължи още час и половина, като се вземеше предвид времето между два техни скока. Досега не бяха променяли схемата. А някои казваха, че руската армия била предвидима…
— Готово — каза водачът на бронетранспортьора на Александров. Той закачи шланга обратно на
