— Опитваме се да избягваме това, сър — бързо отвърна Мики Мур. Във Виетнам го наричаха „водач на разчета в небето“ — батальонните командири насочваха войниците си по този начин, но това не винаги бе в полза на последните. Съвременните комуникации могат да се превърнат в проклятие, когато хората, намиращи се в опасна ситуация, съвсем нормално не обръщат внимание на радиостанциите си или просто изключват проклетите неща, докато самите те не пожелаят да кажат нещо.

Райън кимна. Преди време той бе служил като лейтенант в морската пехота и макар това да бе доста отдавна, президентът си спомняше, че задълженията му бяха доста тежки за хлапе, току-що излязло от колежа.

— Китайците знаят ли, че правим това?

— Не, доколкото ми е известно. Ако знаеха, със сигурност щяха да се опитат да свалят разузнавателните самолети, а ние от своя страна щяхме да разберем това. Не че могат да го направят. От военновъздушните сили ми казаха, че „Дарк Стар“ са почти невидими за радарите и практически незабележими с човешко око.

— Не са много изтребителите, които могат да се изкачат до двадесет хиляди метра, още по-малко са тези, които могат да се задържат там — съгласи се Роби. — Доста трудно е дори за F-14.

Вицепрезидентът също бе приковал поглед в екрана. Нито един офицер в историята на военните операции не бе разполагал с подобни възможности, уверен бе Джексън. Значителна част от военните действия се състояха в търсене на врага и откриване на слабите му места. Благодарение на безпилотните разузнавателни самолети тази дейност вече бе горе-долу като гледането на холивудски филм и ако китайците знаеха за тях, щяха доста да се стреснат. При създаването на „Дарк Стар“ обаче бяха положени много усилия това да не се случи. Излъчвателите им изпращаха насочен сигнал, който бе фиксиран към някой от сателитите, вместо да разпръскват електромагнитни вълни във всички посоки като нормална радиостанция. Със същия успех тези разузнавателни самолети можеха да бъдат и черни дупки, които обикалят на двадесет километра над бойното поле.

— И какво е същественото тук? — обърна се Джак към генерал Мур.

— Снабдяването, сър, снабдяването. Както казах тази сутрин, те изразходват много дизелово гориво, а попълването на запасите е най-важното условие за осъществяването на една операция. Същия проблем имат и руснаците. Те се опитват да придвижат бързо една дивизия на север от китайския клин и да я разположат край Алдан, близо до златното находище. Шансът да успеят е петдесет на петдесет, дори ако се движат по пътищата и не срещнат съпротива. Единият проблем е, че трябва да транспортират големи количества гориво, а другият — че веригите на машините им ще се износят. Те нямат влекачи с ниски платформи като нашите и танковете им ще трябва да се придвижват на собствен ход. Танковете са доста по-деликатни, отколкото изглеждат. Смятаме, че ще изгубят от една четвърт до една трета от мощта си в този поход.

— Боеспособни ли са?

— Те използват T-80Y. Той е горе-долу равностоен на M60AЗ, но нашите M1 са много по-добри, да не говорим за M1A2. Срещу китайските М-90A мачът ще бъде равен в качествено отношение, но онези имат доста повече машини, така че всичко се свежда до подготовката. Дивизиите, които руснаците изпращат в боя, са най-подготвените и най-добре въоръжените в цялата им армия. Въпросът е дали са достатъчно добри. Скоро ще разберем.

— А нашите момчета?

— Започват да пристигат в Чита утре сутрин. Руснаците искат от тях да се съсредоточат и да се придвижат в посока изток-югоизток. Оперативната им концепция е да спрат китайците на студа, а ние да отрежем снабдяването им долу близо до Амур. На теория звучи добре — безпристрастно каза Мур. — Руснаците твърдят, че могат да ни осигурят гориво, колкото ни е нужно, от подземните ГСМ бункери, които са си били там през последните петдесет скапани години. Ще видим.

Генерал Пън сега бе доста напред, движеше се с предната група на челната си бронетанкова дивизия — 302-ра. Нещата се развиваха благоприятно за него, дори твърде благоприятно и това бе започнало да го изнервя. Никаква съпротива? Не бе гръмнала дори една пушка, за преграден артилерийски огън и дума не можеше да става. Дали руснаците бяха напълно изненадани или просто бяха занемарили силите си в този район? В Хабаровск имаха по разчет цяла армия, командвана от този Бондаренко, за който се твърдеше, че е компетентен и смел офицер. Къде, по дяволите, бяха хората му? Според разузнаването една руска мотострелкова дивизия в пълен състав — 265-а, беше някъде тук, а една руска мотострелкова дивизия представляваше отлично организирана механизирана формация, която разполага с достатъчно танкове, за да пробие каквото и да е, и с достатъчно пехота, за да удържи всяка позиция доста дълго време. На теория. Само че къде беше тя? И къде бяха подкрепленията, които руснаците би трябвало да изпращат насам? Пън бе поискал информация и военновъздушните сили бяха изпратили разузнавателен самолет да търси враговете му, но резултат нямаше. Той очакваше, че ще бъде най-често сам в тази кампания, но не и че ще остане съвсем сам. Петдесет километра пред 302-ра бронетанкова се движеше разузнавателно охранение, което досега бе докладвало само за някакви следи от верижни машини по земята, без да може да каже със сигурност дали те бяха пресни или не. Няколкото хеликоптерни разузнавателни полета също не дадоха никакъв резултат. Би трябвало да забележат нещо, но не, само някакви цивилни, повечето от които веднага са се заврели в миши дупки и явно са си останали там.

Сега хората му разораваха трасето на старата железопътна линия, но това не бе много по-лошо, отколкото да се придвижваш по широк макадамов път. Единственият му потенциален оперативен проблем бе горивото, но засега двеста десеттонни цистерни доставяха достатъчни количества от тръбопровода, започващ от железопътния възел на южния бряг на Амур, който инженерните части удължаваха на север с около четиридесет километра на ден. Всъщност това бе единственият подвиг в тази война до момента. Доста зад Пън инженерните части прокопаваха трасето, поставяха тръбите, след което ги зариваха с около един метър пръст за по-добра защита. Единственото, което не можеха да покрият, бяха помпените станции, но разполагаха с достатъчно резервни части да изградят още много такива, ако противникът поразеше действащите.

Не, единствената грижа на Пън в момента бе местоположението на руските войски. Или сведенията на разузнаването бяха грешни и тук изобщо нямаше руски формирования, или бяха верни и те бягаха, като го лишаваха от възможността да влезе в бой с тях и да ги разгроми. Откога обаче руснаците бягаха, вместо да се бият за земята си? Китайските войници биха постъпили точно така. Освен това подобно поведение не се връзваше с репутацията на този Бондаренко. Нищо в цялата тази ситуация всъщност не се връзваше. Пън въздъхна. Е, за момента той изпреварваше графика, макар и с малко, и първата му стратегическа цел — златната мина, бе на три дни път от челната му разузнавателна група. Никога не бе виждал златна мина.