— Това вярно ли е? — учуди се Райън.

— Да, г-н президент — отвърна д-р Уийвър. — Въпреки сложните си философски възгледи тези хора могат да бъдат наистина ограничени в мисленето си. Трябва да отбележа, че всички ние допускаме грешката да очакваме останалите да разсъждават като нас.

— Да, но аз имам хора като вас, които да ме съветват. Тях кой ги съветва? — попита Джак.

— Те също имат добри специалисти в тази област. Проблемът е, че тяхното Политбюро не винаги се вслушва в това, което му казват.

— Е, тук също сме се сблъсквали с този проблем — отбеляза Райън. — Това добра новина ли е или лоша?

— Може да бъде и двете, но все пак ние вече ги познаваме много по-добре, отколкото те нас — каза Ед Фоли на присъстващите. — Това ще се окаже сериозно предимство, ако успеем да изиграем картите си правилно.

Райън се отпусна в креслото си и разтърка очи. Роби Джексън не бе в много по-добра форма, въпреки че бе успял да поспи около четири часа в спалнята на Линкълн (стаята се наричаше така не защото шестнадесетият президент на САЩ бе спал там, а просто защото на стената висеше неговият портрет). Силното кафе от Ямайка помагаше на всички поне да си държат очите отворени.

— Изненадан съм, че техният министър на отбраната е толкова ограничен — замисли се на глас Роби, докато погледът му пробягваше по посланието от агент Зорге. — Хората на подобни постове получават заплати, за да мислят широкомащабно. Когато една операция върви толкова добре, колкото тази, която провеждат в момента, човек започва да става подозрителен. Поне аз бих се замислил.

— Добре, Роби, ти беше царят на операциите отвъд реката55. Какво би препоръчал сега?

— Целта при подобни широкомащабни операции е да завъртиш главата на другия. Това означава да го накараш да поеме по пътя, по който искаш ти, и да намериш начин да му попречиш да анализира ситуацията и да вземе правилните решения. Мисля, че можем да направим това.

— Как? — попита Арни ван Дам.

— Общото във всеки успешен военен план досега е следното: Показваш на другия това, което иска да види, и когато реши, че е възседнал света, го сваляш на земята с един удар — Роби се облегна назад. — Най-умно ще постъпим, ако ги оставим да продължат напред още няколко дни, да направим така, че нещата да им изглеждат все по-лесни и по-лесни и когато се организираме напълно, да ги ударим, да се стоварим върху тях без предупреждение — като земетресението в Сан Франциско, просто да им се стори, че светът се сгромолясва отгоре им. Мики, кое е най-слабото им място?

Генерал Мур бе готов с отговора:

— Снабдяването. Танковете и бронетранспортьорите, които настъпват на север, изразходват по около деветстотин тона дизелово гориво всеки ден. Повече от пет хиляди войници от инженерните части работят денонощно, за да изградят тръбопровод, по който да доставят гориво на предните си части. Ако го отрежем, те ще се опитат да възстановят снабдяването с камиони, но товарният им капацитет е малък…

— А и ние ще използваме Умни прасета, за да се справим с тях — довърши вицепрезидентът Джексън.

— Това е единият начин — съгласи се генерал Мур.

— Умни прасета? — попита Райън.

Роби обясни:

— Разработвахме това и още няколко хитроумни оръжия през последните осем години. Прекарах един месец на изпитателния полигон, където изпробвахме прототипа. Ще свършат работа, ако успеем да осигурим достатъчно.

— Гъс Уолъс ги е включил на първо място в списъка си за Коледа.

— Другият номер е политическата страна на нещата — каза Джексън.

— Да, струва ми се, че ми хрумна нещо. Как КНР представя тази война пред народа си?

Беше ред на професор Уийвър:

— Твърдят, че руснаците са провокирали инцидент на границата — също както постъпи Хитлер с Полша през 1939 година. Похватът „Голяма лъжа“. Използвали са го и по-рано. Всички диктатури са го използвали. Върши работа, ако можеш да контролираш информацията, която народът получава.

— Какво е най-доброто оръжие за борба с лъжата? — попита Райън.

— Истината, разбира се — отговори Арни ван Дам от името на останалите. — Само че те контролират разпространението на информация. Как можем да съобщим истината на китайското население?

— Ед, как получаваме сведенията от Зорге?

— По Интернет, Джак. Защо?

— Колко китайци имат компютри?

— Милиони. Броят им рязко скочи предпоследните две-три години. Точно затова откраднаха онзи патент от „Дел“, за който се разсмърдяхме на търговските преговори и, о-о, да… — Фоли се усмихна. — Това ми харесва.

— То може да бъде и опасно — предупреди ги Уийвър.

— Д-р Уийвър, няма безопасен начин да водиш война — отвърна му Райън. — Тук не става дума за преговори между приятели. Генерал Мур?

— Да, сър.

— Издайте необходимите заповеди.

— Да, сър.

— Единственият въпрос е дали ще проработи.

— Джак — каза Роби Джексън. — Това е като бейзбола. Ако искаш да разбереш кой е по-добър, трябва да изиграеш мача.