им. Можеше да са ги засекли, можеше и да не са. Някъде зад него един ЕС-135 следеше радарите и радиовръзките на китайските наземни центрове за управление на полетите и щяха да изпратят предупреждение до АУАКС-а. Засега обаче такова нямаше. Е, значи Китаеца Джо идваше на север.
— Орел, тук Глиган, тип на бандитите, край.
— Глиган, не сме сигурни, но вероятно са Су-27, ако се съди по произхода и летателните характеристики, край.
— Разбрано.
„Добре, много добре“, помисли си Уинтърс. Су-27 бе считан за доста опасен самолет и наистина бе един от най-добрите, който руснаците бяха създали. Китайците поверяваха този тип самолети на елитните си пилоти и те се считаха за добри колкото него. „Добре, Джо, хайде да видим колко те бива.“
— Глигани, Водач, завой наляво, едно-три-пет.
— Две.
— Три.
— Четири — потвърдиха хората му и всички самолети се наклониха наляво. Уинтърс се огледа, за да се увери, че не оставя следи, които да издадат местоположението му. После провери системата за предупреждение за опасност. Тя приемаше някакви сигнали от китайски търсещ радар, но те бяха под прага на теоретично засичане. Това щеше да се промени след двадесетина мили. Тогава обаче „Глиганите“ щяха да се появят на екраните на китайските радари като неизвестни, при това доста неясни обекти. Вероятно контрольорите на земята щяха да изпратят по радиото предупреждение към хората си, но не бе изключено и да останат с поглед в дисплеите и да се чудят дали това са наистина самолети или не. Ийгълите бяха боядисани в небесносиньо и оставаха труднозабележими в небето, особено когато слънцето оставаше зад тях — един от най-старите трикове в библията на пилота-изтребител и един от онези, срещу които все още не бе намерено противодействие…
Китайците минаха от дясната страна на формацията на разстояние около тридесет мили и продължиха на север, като търсеха руски изтребители, които да нападнат. Те просто искаха да установят контрол над театъра на военни действия, чиято завеса току-що бяха вдигнали. Това означаваше, че ще включат радарите си за търсене на противник и пренасочат вниманието си от небето наоколо към дисплеите, а това бе опасно. Когато четворката „Глигани“ се озова южно от китайците, Уинтърс поведе хората си надясно, на запад и надолу, докато слязоха на шест хиляди метра, доста под крейсерската височина на полета на китайците, защото пилотите-изтребители често поглеждат назад и нагоре, но много рядко назад и надолу, тъй като ги бяха учили, че височината, както и скоростта означават живот. Така и беше… поне в повечето случаи. След още три минути те се намираха точно на юг зад китайските самолети. Уинтърс увеличи мощността, за да ги настигнат. По команда формацията се раздели на две двойки. Бронко пое наляво и видя противника — тъмни точки на ясното синьо небе. Самолетите бяха боядисани в същото светлосиво, което предпочитаха и руснаците. Това щеше да се окаже сериозен проблем, ако руски Су-27 навлезеше в периметъра, тъй като обикновено човек не успява да се приближи достатъчно, за да види дали на крилата има червени звезди или бяло-синьо-червен трикольор.
После чу звуковото предупреждение. Инфрачервените скенери на F-15 бяха засекли топлината от турбореактивните двигатели „Люлка“, което означаваше, че след малко ще бъдат достатъчно близо. Партньорът на полковника в двойката, интелигентен млад лейтенант, сега летеше на около петстотин метра от дясната му страна и изпълняваше задачата си, която бе да покрива водача си.
„Добре“, помисли си Бронко Уинтърс. Беше достигнал необходимата скорост.
— Глиган, тук Орел, имайте предвид, че тези момчета идват директно към нас.
— Няма да е задълго, Орел — отговори полковник Уинтърс. Китайските самолети вече не изглеждаха като точки. Сега ясно се виждаше, че са изтребители с два вертикални стабилизатора. С левия си показалец полковникът включи инфрачервения скенер в режим на прицелване и чу приятния силен звук в шлемофона. Щеше да започне с два изстрела, към най-левия и към най-десния самолет от китайската формация.
— Фокс две, Фокс две изстрелва две птички — докладва Бронко. Следите от реактивните двигатели се разделиха точно както се надяваше и ракетите „въздух-въздух“ се насочиха към целите си. Видеокамерата работеше и записваше полета на двете птички, също както над Саудитска Арабия през миналата година. Трябваше му още един свален самолет, за да стане ас… и той го записа в актива си след шест секунди, а след още половин и втората ракета порази целта си. И двата китайски изтребителя се завъртяха надясно. Левият почти се сблъска с партньора си от двойката, но се размина и продължи да се върти и от корпуса му започнаха да се откъсват парчета. Другият също се превъртя няколко пъти, след което се превърна в огнено кълбо. Първият пилот катапултира нормално, вторият не успя.
„Кофти късмет, Джо“, помисли си Уинтърс. Останалите два китайски изтребителя се поколебаха за момент, след което се разделиха и всеки от тях започна да маневрира. Уинтърс включи радара си и последва този отляво. Локаторът засече целта, която бе в периметъра на поразяване на неговия AMRAAM. Той натисна бутона с десния си показалец.
— Фокс едно, Фокс едно, тупаник към бандита на запад — той проследи с поглед тупаника, както наричаха AMRAAM. На практика това бе боеприпас от типа „изстрелваш и забравяш“, също като сайдуиндъра. Ракетата се ускори почти мигновено до малко над 2M и бързо преодоля трите мили до целта си. Само десет секунди й бяха необходими за да достигне до китайския Су-27 и да експлодира на няколко метра над фюзелажа му, при което самолетът изчезна в пламъци.
„Добре, три“ — тази сутрин се очертаваше като доста успешна, но сега ситуацията заприличваше на Първата световна война. Трябваше да търси цели визуално, а откриването на реактивни изтребители в ясно небе не беше…
… ето…
— С мен ли си, Скипи? — попита той по радиото.
— Покрий се, Бронко — отговори партньорът му в двойката. — Бандит на един часа от теб, движи се отляво надясно.
— Тръгвам — отвърна Уинтърс и насочи носа на ийгъла към далечната точка в небето. Радарът му го засече и системата за опознаване „свой-чужд“ го обяви за враг. Бронко изстреля втория си тупаник.
— Фокс едно към южния! Орел, тук Глиган, как се справяме?
— Дотук имате пет поразени цели. Бандитите се насочват на изток и пикират. Имаш четирима от запад, курс три-пет, скорост шестстотин, сега са на десет часа от теб. Провери системата за опознаване, Глиган Водач — контрольорът беше твърде предпазлив, но това бе нормално.
— Глигани, Водач, проверете системите за опознаване!
— Две.
— Три.
— Четири — потвърдиха хората му. Преди последният от тях обаче да съобщи, че е включил системата си, вторият тупаник на Бронко намери целта си и увеличи актива му за тази сутрин на четири свалени самолета.
„Добре, по дяволите“, помисли си Уинтърс. „Тази сутрин наистина се очертава доста приятна.“
— Бронко, Скипи хвана един! — докладва партньорът му в двойката и Уинтърс зае позиция отляво на колегата си леко назад и малко по-ниско от него. „Скипи“ бе първи лейтенант50 Марио Акоста — червенокосо хлапе от Уичита, което се справяше доста добре за момченце с едва двеста летателни часа опит.
— Фокс две, с една — съобщи Скипи. Целта му зави наляво и се насочи директно срещу летящата ракета. Уинтърс видя как сайдуиндърът се вряза директно в десния въздухозаборник на китайския изтребител. Експлозията бе доста впечатляваща.
— Орел, Глиган Водач, подайте ми вектор, край.
— Глиган Водач, завой надясно по нула-девет-нула. Имам бандит на десет мили ниско, десет градуса, насочва се на юг с над шестстотин.
Уинтърс извърши завоя и провери дисплея на радара си.
— Хванах го! — каза той и изстреля следващия тупаник. — Фокс едно с тупаник.
Петата му ракета за този ден отскочи от крилото и полетя на изток и леко надолу. Уинтърс и този път насочи носа на самолета си след нея, за да е сигурен, че камерата ще запише поразената цел… да!
„Попадение, Бронко има попадение, това е петото“, възкликна наум полковникът.
