— Джак, кога най-после ще свикнеш с тази шибана работа — попита министърът на финансите президента на Съединените щати.
— В деня, когато се изнеса от този проклет музей и отново стана свободен човек — отвърна по-смирено Райън. Уинстън беше прав. Трябваше да се научи да приема по-спокойно тези неща в президентския кабинет. Освен че не помагаше на себе си, не беше от полза и за страната да се изнервя от това, че се намираше тук. Също така беше по-лесно за хора като министъра на финансите да го дразнят, а Джордж Уинстън обичаше да прави това… Може би защото му помага да се отпусне, помисли си Райън. Сигурно се дължеше да английското му възпитание, или нещо от сорта. — Джордж, защо смяташ, че трябва да свикна да гледам по-спокойно на тази работа?
— Джак, защото си тук, за да бъдеш по-ефективен, а ако нервничиш през цялото време, това не те прави такъв. Отпусни се, момче, а може дори някои неща тук да ти харесат.
— Като например?
— Знам ли? — Уинстън сви рамене, а после кимна с глава към кабинета на секретарките. — Там има доста засукани стажантки.
— Престани — сряза го Райън. После все пак успя леко да се усмихне. — Освен това аз съм женен за хирург. Ако направя подобно малко прегрешение, може и да се събудя без нещо доста важно.
— Е, да, предполагам, че няма да е добре за страната, ако на президента му отрежат онази работа. Хората може би ще престанат да ни уважават. — Уинстън се изправи. — Трябва да се връщам отсреща, за да се запозная с някои икономически модели.
— Добро ли е състоянието на икономиката? — попита президентът.
— Аз и Марк Грант не се оплакваме, докато председателят на Федералния резерв5 не закача лихвения процент, а според мен той няма основания да го прави засега. Инфлацията е ниска и не забелязвам някой да оказва натиск тя да се повиши.
— Бен?
Гудли погледна бележките си, като че ли беше забравил нещо.
— Може и да не ви се вярва, но Ватиканът е назначил в КНР папски нунций.
— О? Това какво точно означава? — попита Уинстън, спирайки на половината път към вратата.
— Нунцият е посланик. Хората забравят, че Ватиканът е самостоятелна държава и има всички символи на държавността, в това число и дипломатически представители. Нунцият е тъкмо това — посланик… и шпионин — добави Райън.
— Хайде бе? — изненада се Уинстън.
— Джордж, Ватиканът има едно от най-старите разузнавания в света. То съществува от векове. Да, нунцият събира информация и я изпраща в министерството на вътрешните работи, защото хората говорят пред него — че пред кого друг ще говорят, ако не пред един свещеник? Те са добри в събирането на информация и от време на време ние се опитваме да засичаме техните комуникации. През 30-те години един шифровчик в Държавния департамент трябваше да подаде оставка по тази причина — каза Райън на министъра на финансите, влизайки отново в ролята на учител по история.
— И сега ли го правим? — отправи Уинстън въпроса си към Гудли, а той кимна в отговор.
— Да, сър. Форт Мийд поглежда от време на време в техните послания. Шифрите им са малко старомодни и не е лесно да ги дешифрираме.
— А нашите?
— Сегашният стандартен шрифт се нарича „Тапданс“. Той е напълно произволен и теоретически непробиваем, освен ако някой не превърти и не започне да използва отново и отново някой негов елемент. Но като се има предвид, че всеки обикновен компактдиск има шестстотин четиридесет и седем милиона транспозиции, това е малко вероятно.
— А какво ще кажеш за телефонните системи?
— За системата STU ли? — попита Гудли и получи кимване в отговор. — Тя използва компютри. Закодиращият ключ, който се задейства от компютър, е с обем 256 К. Кодът може да бъде разкодиран, но ще са ви нужни компютър, точният алгоритъм и най-малко две седмици. Колкото по-кратко е съобщението, толкова по-трудно е разкодирането, а не обратното. Хората във Форт Мийд се забавляват, като използват уравнения от квантовата физика, за да декодират шифри, и очевидно са постигнали някакъв успех, но ако искате по-подробно обяснение, ще трябва да се обърнете към някой друг. Аз дори не се правя, че слушам обясненията им — призна си Гудли. — Тези неща са толкова далеч от мен, че почти нищо не мога да разбера.
— По-добре да се обърнеш към твоя приятел Грант — предложи Райън. — Той разбира много от компютри. Всъщност можеш да го запознаеш с тези новини за Русия. Може би той ще прогнозира какъв ще бъде ефектът им върху руската икономика.
— Само ако всеки играе по правилата — предупреди Уинстън. — Ако продължат с корупцията, която опустоши страната им през последните няколко години, не може нищо да се предвиди, Джак.
— Не можем да позволим това да стане отново, другарю президент — каза Сергей Николаич и погледна пълната до средата чаша с водка. Тя все още беше най-добрата в света, макар че беше единственото руско произведение, с което би могъл да се похвали. Намръщи се ядосан при мисълта в какво се беше превърнала неговата страна.
— Какво предлагате, Сергей Николаич?
— Другарю президент, тези две открития са дар божи. Ако се възползваме от тях както трябва, можем да променим страната или поне да сложим едно добро начало. Печалбите в твърда валута ще бъдат колосални и ще можем да използваме тези пари, за да изградим отново нашата структура и да преобразим държавата. Ако — той вдигна предупредително пръст — не позволим на няколко крадци да ги прехвърлят в банките на Женева и Лихтенщайн. Там няма да имаме полза от тези пари, другарю президент.
Головко не добави, че някои високопоставени хора ще извлекат значителни печалби от това. Той дори не каза, че самият ще бъде един от тях, както и президентът. Беше прекалено да се иска от някого да се откаже от подобна възможност. Честността беше добродетел, но само за хората, които можеха да си я позволят, а онези от печата да вървят по дяволите, каза си професионалният разузнавач. Какво бяха направили те за тази страна, а и в която и да било друга? Знаят само да излагат на показ честната работа на едни и нечестната работа на други, а самите те не вършат никаква работа и освен това са подкупни като всички останали.
— И кой ще получи лиценз за експлоатирането на тези ресурси? — попита руският президент.
— В случая с петрола това ще бъдат нашата собствена петролна компания и американската фирма „Атлантик Ричфийлд“. Те имат най-голям опит в добива на петрол при такива природни условия и нашите хора могат да научат много неща от тях. Бих предложил да им се заплати за услугата, и то щедро, но да не им се дава никакво право на собственост върху петролното находище. Договорът, който бяхме сключили с тях за проучвателните работи, беше в този дух. Платихме им богато, но не им дадохме никакъв дял от откритите петролни полета.
— А златното находище?
— Там нещата са по-лесни. В откриването му не са участвали никакви чужденци. Другарят Гогол, разбира се, трябва да си получи наградата за откритието, но той е стар човек, няма наследници и, изглежда, има съвсем скромни нужди. Ако се съди по докладите, които получих, едно подходящо отопление за колибата му и нова ловна пушка вероятно ще го направят много щастлив.
— И на каква сума се изчислява всичко това?
— Някъде около седемдесет милиарда долара. Ще ни е нужно само да закупим специална техника. Най- добрата е на американската фирма „Кетърпилър“.
— Наложително ли е това, Сергей?
— Другарю президент, американците са вече наши приятели и няма да е зле да запазим добрите си отношения с техния президент. Освен това тяхното тежко оборудване е най-доброто в света.
— По-добро от японското?
— За тези цели да, обаче ще е малко по-скъпо — отвърна Головко, като същевременно си помисли колко са еднакви хората навсякъде. Въпреки образованието, което получава в младостта си, във всеки човек се крие един капиталист, който търси начини да намали разходите и да увеличи печалбата до такава степен,
