— Страхотен източник, който и да е той. Изглежда като стенограма на заседанията им и дава ясна представа за индивидуалните черти на отделните личности, особено за Цзян. Той е лошият герой тук. Върти премиера Ху на малкия си пръст.

— Адлер се е срещал с него по време на разговорите след свалянето на еърбъса над Тайпе — каза Райън.

— И? — попита Уийвър. Той знаеше името му, чел бе казаното от него на заседанията, но не познаваше човека.

— Той е властолюбив и не особено приятен — отвърна президентът. — Имаше роля в конфликта ни с Япония, както и в сблъсъка ни с Иран миналата година.

— Макиавели?

— Доста близо сте, той е по-скоро теоретик, отколкото изпълнител на главни роли — човек от типа „мъжа зад трона“. Не е идеолог сам по себе си, по-скоро е човек, който обича да играе в реалния свят. Ед? — обърна се Райън към директора на ЦРУ.

— Нашият психоаналитик му състави портрет — сви рамене Фоли. — Отчасти социопат, отчасти политически играч. Човек, който обича да упражнява власт. Нямаме информация за някакви лични слабости. Сексуално активен е, но повечето членове на тяхното Политбюро са такива. Може би това е нещо, свързано с културата им, а, Уийвър?

— Мао е бил същият, както всички знаем. Императорите обикновено са имали доста наложници.

— С това са се занимавали хората, преди да се появи телевизията, предполагам — отбеляза Арни ван Дам.

— Всъщност това не е много далеч от истината — съгласи се Уийвър. — Пренасянето му до наши дни има културен характер, защото то представлява основна форма на лична власт, която някои хора обичат да упражняват. Жените в КНР нямат кой знае какви права.

— Сигурно разсъждавам прекалено католически — сподели президентът, — но кожата ми настръхва при мисълта, че Мао е оправял малки момиченца.

— Те не са имали нищо против, г-н президент — каза му Уийвър. — Някои дори сами са водили малките си сестрички, след като веднъж са лягали с Великия вожд. Става дума за друга култура и за правила, различни от нашите.

— Да, малко по-различни — отбеляза бащата на две момичета, едното от които вече бе започнало да излиза с момчета. Какво ли са си мислили родителите на тези малки, невинни момиченца? Че са удостоени с честта дъщерите им да бъдат дефлорирани лично от великия Мао Дзъдун? Райън потръпна леко при тази мисъл и я отхвърли. — Те интересуват ли се изобщо от човешкия живот? Как гледат на войниците си?

— Г-н президент, Библията не е написана в Китай, а усилията на мисионерите да разпространят християнската религия там не са се увенчали с особен успех. Когато Мао дойде на власт, той потъпка християнските принципи доста сполучливо. Това се случи отново наскоро, както видяхме. Тяхното виждане за мястото на човека в природата е различно от нашето и на вашия въпрос — не, те не ценят всеки човешки живот така, както го ценим ние. Говорим за комунисти, които виждат всичко през призмата на политическите си интереси, а това е дори по-лошо от една култура, в която човешкият живот не е имал голямо значение. Можем да кажем, че от наша гледна точка това е изключително неблагоприятно сливане на ценностни системи.

„Неблагоприятно“, помисли си Райън. „Доста деликатно казано. Говорим за правителство, което изби над двадесет милиона от своя собствен народ само за няколко месеца в преследване на политическо съвършенство.“

— Д-р Уийвър, последно — как ще реагира тяхното Политбюро?

— Ще продължат по пътя, който са поели — веднага отговори Уийвър. Той се изненада от реакцията.

— По дяволите, никой ли не мисли, че здравият разум ще надделее? — изръмжа Райън. Той огледа помещението и видя, че всички са свели поглед към яркосиния килим.

— Г-н президент, те се страхуват от войната по-малко, отколкото от алтернативите й — отговори Уийвър, доста смело според Арни ван Дам. — Искам да повторя — ако не осигурят на страната си нефта и златото, те ще бъдат изправени пред икономически срив, който ще срути политическия им строй, а за тях това е по-страшно от перспективата да загубят стотина хиляди войници в една завоевателна война.

— А аз мога да я спра само ако пусна ядрена бомба над столицата им, което, между другото, ще причини смъртта на около два милиона обикновени граждани. Мамка му! — изруга отново Райън.

— По-скоро пет милиона, може би десет — уточни генерал Мур, с което си спечели смразяващ поглед от своя главнокомандващ. — Да, сър, по този начин ще успеем, но аз също смятам, че цената е малко висока.

— Роби? — обърна се Джак към вицепрезидента с надеждата да чуе нещо оптимистично.

— Какво искаш да кажа, Джак? Можем да се надяваме те да разберат, че това ще им струва повече, отколкото очакват, но ми се струва, че шансът не е много голям.

— Едно от нещата, които трябва да направим, е да предупредим хората — каза Арни. — Утре трябва да уведомим пресата, а после ще се наложи да разкажеш по телевизията какво става и да обясниш защо.

— Знаеш ли, аз наистина не харесвам кой знае колко тази работа. Извинете. Твърде детинско беше от моя страна, нали? — извини се Фехтовачът.

— Не е смешно, Джак — отбеляза Ван Дам. — Досега се справяше добре, но не можеш винаги да контролираш хората на игралната маса.

Телефонът на президента звънна. Джак отговори.

— Да? Добре — той вдигна поглед. — Ед, за теб е. Фоли се изправи и се насочи към телефона.

— Фоли… Добре, благодаря — каза той и затвори. — Времето над Североизточен Китай се изяснява. Ще имаме снимки след половин час.

— Мики, за колко време можем да дислоцираме въздушни разузнавателни ресурси на мястото? — попита Джексън.

— Трябва да ги откараме дотам. Имаме техника, която може да излети от Калифорния, но много по- добре е да ги транспортираме с С-17 и да ги вдигнем от някое летище в Сибир. Можем да направим това за, хм-м… до тридесет и шест часа след като издадеш заповедта.

— Заповедта е дадена — каза Райън. — Какви са тези самолети?

— UAV — безпилотни летателни средства, сър, обикновено ги наричат търтеи. Почти невидими са и могат да останат горе дълго време. Можем да получаваме от тях видеоинформация в реално време. Страхотни са за разузнаване на бойното поле — най-добрата нова играчка, използвана от военновъздушните сили, ако питате армията. Мога да наредя да тръгнат още сега.

— Направи го — каза му Райън.

— Да се надяваме, че има къде да ги приземим. Ако се наложи, ще ги базираме в Елмендорф в Аляска — Мур вдигна телефона и се обади в Националния военен команден център в Пентагона.

За генерал Пън ситуацията ставаше напрегната. В горния край на заповедта за начало на операцията стояха йероглифите Лун Чун — „Пролетен дракон“. Дракон звучеше благоприятно, тъй като от хиляди години драконът бе символ на императорската власт, а освен това и на добрия късмет. Щеше да бъде светло още доста време. Това бе добре дошло за Пън и той се надяваше, че ще бъде от полза и за войниците му. На дневна светлина за големи групи хора бе по-трудно да се укриват или да се придвижват незабелязано и това бе благоприятно за задачата му.

Пън изпитваше и известни притеснения. Той бе генерал, който трябваше да води война, а нищо не кара един мъж да мисли по-задълбочено от нареждането да извърши това, което е заявил, че е способен да направи. Би искал да има повече артилерия и въздушна поддръжка, но все пак разполагаше с доста от първото и вероятно с достатъчно от второто. В момента Пън преглеждаше разузнавателните оценки и картите. Той проучваше руските отбранителни съоръжения от другата страна на границата от години и понякога дори изпращаше специалисти по рекогносцировка през реката, за да разузнаят бункерите, които гледаха на юг от петдесет години. Руснаците бяха добри военни инженери и тези стационарни отбранителни съоръжения щяха да създадат някои проблеми.

Планът му за атака обаче бе прост. Под прикритието на масиран заградителен огън пехотата щеше да

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату