— Добре — каза толкова спокойно, колкото му позволяваха киселините в стомаха. — Какво можем да направим?
— Да анулираме договорите си — посъветва го адвокатът.
— Това ще бъде ли законно?
— Напълно. — С това той искаше да каже, че последиците от анулирането на договорите с китайските производители щяха да бъдат повече за предпочитане, отколкото да имаш магазини, пълни с продукция, която никой не иска да купи.
— Какви са алтернативите?
— Тайландците — обади се шефът на производството. — В околностите на Банкок има едно място, което с удоволствие ще се заеме с поръчките ни. Всъщност днес ни се обадиха по телефона.
— Цената?
— Разликата ще е по-малка от четири процента. Точните цифри са 3,63. Ще им трябват може би най- много четири седмици, за да заработят с пълен капацитет. Имаме достатъчно готова продукция, за да държим магазините отворени през това време, няма да е проблем — каза уверено на останалите членове на управителния съвет шефът на производството.
— Колко от наличната продукция е от китайски произход?
— Не забравяйте, че голяма част от нея е от Тайван. Ще накараме нашите хора да й сложат етикети на Добрите момчета… И с това можем да се справим. Малко клиенти правят разлика между името на един китайски и един тайвански град. Виж, със знамената работата е по-друга.
— Утре също започваме рекламна кампания — обади се отговарящият за рекламата. „БЪТЕРФЛАЙ“ НЕ ИСКА ДА ПРАВИ БИЗНЕС С ДРАКОНИ. — За илюстрация той показа как една пеперуда, която беше знакът на фирмата, се опитва да избяга от бълващата огън паст на дракон. Това, че рисунката беше доста неугледна, нямаше значение за момента. Трябваше да вземат мерки, и то бързо.
— Преди час ми се обади Франк Менг от „Менг, Харисън и Сисеро“ — съобщи директорът на производството. — Каза, че до няколко дни ще ни препоръча някои тайвански текстилни производители. Според него те могат да преустроят производството си за по-малко от месец и ако сме съгласни, тайванският посланик ще ни включи официално в списъка на Добрите момчета. В замяна трябва да им гарантираме, че ще правим бизнес с тях в продължение на пет години при обикновените клаузи за прекратяване на договора.
— Това ми харесва — каза юридическият съветник. — Тайванският посланик ще играе честно, а страната му също. Наясно са, че са хванали тигъра за опашката.
— Тогава да гласуваме — обяви президентът на компанията. — Всички ли сте „за“?
С това „Бътерфлай“ стана първата американска компания, която прекрати договорите си с КНР. Като първата патица, напуснала Северна Канада през есента, тя даде сигнал, че настъпва нов мразовит сезон. Единственият потенциален проблем бяха правните действия, които щяха да предприемат китайските бизнесмени, но един федерален съдия вероятно щеше да прояви разбиране, че между подписването на един договор и опасността от самоубийство има разлика. Може би дори щеше да отсъди, че политическата ситуация беше достатъчно основание за анулиране на договора. След това адвокатът им щеше да обжалва в съда, а ако се наложеше, и пред нюйоркското съдебно жури. Аргументите му щяха да са, че когато разбереш, че имаш работа с Адолф Хитлер, се налага да отстъпиш крачка назад. Адвокатът на противниковата страна също щеше да изложи своите доводи, но той щеше да знае, че е в губеща позиция, и щеше да го каже предварително на клиентите си.
— Утре ще се обадя на нашите банкери. Ще им кажа да прекратят преводите за още трийсет и шест часа.
Това означаваше, че 140 милиона долара нямаше да бъдат прехвърлени по сметките на Пекин, както би трябвало. Сега президентът на фирмата пак можеше да си мисли как ще си купи частен самолет. Знакът на фирмата — императорска пеперуда, измъкваща се от пашкула, сигурно ще изглежда чудесно върху щурвала.
— Още не сме сигурни — каза Цян на колегите си, — но съм сериозно разтревожен.
— Какъв е конкретният проблем днес? — попита Ху Кунпяо.
— В следващите три седмици ни изтичат редица търговски и други договори. При нормални обстоятелства бих очаквал те да бъдат продължени, но нашите представители в Америка се обадиха да ме предупредят, че може да имаме проблем.
— Кои са тези представители — попита Шен Танг.
— Главно адвокати, които сме наели да ни представляват по бизнесделата ни. Почти всички са американски граждани. Те не са глупаци и умният човек би трябвало да се вслушва внимателно в съветите им — каза Цян.
— Адвокатите са проклятието на Америка — подхвърли Цзян Хансан, — както и на всички останали цивилизовани страни. — Той не добави, че в Китай именно те определят законите.
— Може би, Цзян, но ако правиш бизнес с Америка, такива хора са ти необходими и те са полезни, за да ни обяснят какви са условията там. На теб може да ти харесва да застреляш парламентьора, но едва ли ще е много благоразумно.
Фан кимна и се усмихна, като чу това. Той харесваше Цян. Човекът говореше истината, но другите не се вслушваха много в съветите му. Обаче Фан запази мълчание. Той също беше обезпокоен от политическите последствия, причинени от двамата прекалено усърдни полицаи, но вече беше твърде късно да ги наказват. Дори и ако Ху предложеше, Цзян и другите щяха да го разубедят.
Министър Уинстън си беше вкъщи и гледаше филм по видеото. Така беше по-лесно, отколкото да ходи на кино в компанията на четирима агенти от службата за охрана. Жена му плетеше пуловер за ски. Тя приготвяше сама всички важни подаръци за Коледа. Правеше го, докато гледаше телевизия и говореше, а това я успокояваше също толкова, колкото мъжът й се успокояваше, когато се качеше на голямата си яхта.
В гостната Уинстън имаше няколко телефонни поста, същото беше и в другите стаи на къщата в Чевичейз. Но секретният телефон имаше друг звук и той го различаваше от останалите.
— Да?
— Джордж, Марк е.
— Останал си да работиш до късно.
— Не, обаждам се от къщи. Току-що ми позвъниха от Ню Йорк. Може би се започва.
— Какво? — попита Търговецът Телескопа.
— „Бътерфлай“, онази фирма за дамско облекло.
— А, да, знам я — увери Уинстън помощника си. Сигурно беше така. Жена му и дъщеря му много обичаха да пазаруват оттам.
— Прекъсват договорите си с доставчиците си от КНР.
— Каква е сумата?
— Около сто и четиридесет.
Уинстън подсвирна.
— Толкова голяма?
— Толкова — увери го Грант. — А и те ще повлекат крак. Когато утре това се разчуе, много хора ще се замислят. А, и още нещо.
— Да?
— От КНР току-що са прекратили договорите си с „Кетърпилър“ за оборудването, нужно им за проекта „Трите клисури“. Триста милиона долара ще отидат при „Кава“, Япония. Утре новината ще се появи в сутрешния брой на „Уолстрийт джърнъл“.
— Това е наистина хитър ход! — изсумтя Уинстън.
— Опитват се да ни покажат кой държи камшика, Джордж.
— Е, надявам се да им хареса, когато го почувстват върху задниците си — отвърна министърът на финансите, а жена му с укор го погледна.
— Добре. Кога ще се разчуе историята за „Бътерфлай“?
