си с нея заради тази глупава постъпка?
— Възможно е. Има голяма вероятност, Мин.
— Според министър Фан трябва да възприемем по-умерена линия и да се разберем някак с американците, но на съвещанието той не го каза.
— Така ли? Защо?
— Не иска да показва някакви големи различия с мнението на останалите. В Япония казвате на това страх от възможността да не бъде преизбран. Тук в Политбюро също правят някакви свои избори и могат да отстранят онези, които вече не са им нужни. Очевидно Фан не иска да загуби положението си и затова проявява предпазливост.
— Трудно ми е да го разбера, Мин. Как избират членовете си? Как „принцовете“ избират нов „принц“?
— Има партийни членове, отличили се на идеологическия фронт, а понякога има и хора, издигнали се благодарение на работата си. Например министър Цян отговаряше за изграждането на железопътната мрежа и се издигна благодарение на тази работа, но повечето се избират по идеологически критерии.
— А Фан?
— Моят министър е от старата гвардия. Баща му е бил един от верните помощници на Мао и Фан е бил винаги политически благонадежден. Напоследък обаче е впечатлен от новите индустриалци. Вижда колко добре се справят и се възхищава от тях. Дори от време на време кани някои на чай в кабинета си, където разговарят.
„Значи старият развратник минава за прогресивен“, помисли си Номури. Е, тук летвата за подобна оценка е твърде ниска. Не е нужно да скача много високо, но все пак това му дава известни предимства пред останалите.
— Значи гласът на народа изобщо не се чува, така ли?
Мин се засмя.
— Само на партийни събрания, а там внимаваш какво ще кажеш.
— Ти партиен член ли си?
— О, да. Ходя на събрания един път в месеца. Седя отзад. Кимам, когато другите кимат, ръкопляскам, когато ръкопляскат, и се правя, че слушам какво се говори. Да си партиен член не е малко, но мен ме направиха заради работата ми в министерството. Тук съм заради езиците, които зная, и благодарение на компютърните ми умения. Освен това министрите обичат около тях да се въртят млади жени — добави тя.
— Ти качваш ли се отгоре му?
— Той предпочита обикновената поза, но ръцете му бързо се изморяват — каза Мин и се закиска.
Райън забеляза, че зъболекарят пипаше много внимателно. Както и друг път го посъветва да използва паста за избелване на зъбите и както винаги Райън му обеща, че ще се вслуша в съвета му. Никога не беше купувал такива неща и нямаше намерение да го прави и сега. Откакто бе станал президент, не му се беше налагало да ходи на лекар, като се изключат два прегледа на рентген, на които беше с оловна престилка. Посещението при зъболекаря му отне общо деветдесет минути. Когато се върна в Овалния кабинет, се беше получил нов доклад от Зорге, който го накара тихо да изругае. Вдигна телефона на Мери Пат в Ленгли.
— Ама тези хора са много тъпи — каза Райън.
— Явно не разбират много от финанси. Дори аз съм по-наясно от тях с тези неща.
— Търговецът трябва да види този доклад. Включи го в списъка на посветените в операция „Зорге“ — нареди президентът.
— Само с твое одобрение за всеки конкретен случай — съгласи се без особен ентусиазъм заместник- директорката на ЦРУ. — Можем да му осигурим достъп само до информацията, засягаща икономиката, но не и до тази по други въпроси, става ли?
— Засега така е добре — съгласи се Джак. Обаче той знаеше, че Джордж се справя добре и със стратегически проблеми, което го превръщаше в добър съветник по политически въпроси. Той знаеше по- добре от много други как се играе политическа игра с висок залог, а тази беше точно такава. Джак затвори телефона и нареди на Елън Съмтър да се обади на министъра на финансите.
— Имат ли и други проблеми, които им създават главоболия? — попита Честър.
— Безпокоят се, че някои работници и селяни не са вече толкова покорни, както биха искали. Във въгледобивния район имаше бунтове.
— Така ли?
— Да. Миналата година там миньорите се разбунтуваха. Изпратиха армията да оправи нещата. Няколкостотин души бяха убити, а три хиляди арестувани. — Тя сви рамене, докато слагаше сутиена си. — Има недоволство, но тук това не е нещо необичайно. В по-отдалечените райони положението се контролира от армията. Харчат толкова много пари именно за да могат да разчитат на нея. Икономическата империя на народноосвободителната армия се управлява от генералите — всичките фабрики и т.н. Те знаят как да държат нещата под контрол. Обикновените войници са прости работници и селяни, но всички офицери са партийни членове и са благонадеждни. Поне така си мисли Политбюро. Вероятно има право — заключи Мин.
Не беше забелязала нейният министър да се безпокои много за тези неща. Властта в Китайската народна република определено се крепеше на силата на оръжието, а то беше притежание на Политбюро. Това опростяваше нещата.
Номури току-що беше научил неща, за които не беше се замислял преди. Може би трябваше да изготви собствен доклад по въпроса. Мин вероятно знаеше много работи, за които не се споменаваше в материалите на Пойна птичка, и щеше да е пропуск от негова страна, ако не уведоми за тях Ленгли.
— Поведението им е на петгодишно дете в магазин за оръжие — забеляза министър Уинстън. — Тези хора не са наясно как да се оправят с икономическите проблеми на една градска управа, камо ли с тези на голяма страна. Постъпват по същия глупав начин както японците преди няколко години, но те поне се научиха да се вслушват в мнението на по-умните от тях.
— И какво следва от това?
— Когато се ударят в тухлената стена, очите им още ще са затворени. Това може и да ги поотрезви малко. Нещо ще ги захапе здравата за задниците, но те още не си дават сметка за това. — Райън оценяваше умението на Уинстън да си служи добре с подобни метафори.
— Кога ще стане това? — попита Фехтовачът.
— Зависи колко други компании ще последват примера на „Бътерфлай“. До няколко дни ще разберем. Модната индустрия ще бъде най-верният показател.
— Така ли?
— Аз също се изненадах, но сега за тях е времето да се подготвят за следващия сезон, а в този бизнес има купища пари, които ще отидат на друго място. Към тях можем да прибавим и всичките играчки, които ще бъдат произведени за коледните празници. Марк Грант ми каза, че само те могат да докарат печалба от седемнадесет милиарда долара.
— Я виж ти!
— Да. Не знаех, че елените на Дядо Коледа са с тесни очи, Джак. Поне не до такава степен.
— Ами Тайван? — попита Райън.
— Ти майтапиш ли се? Те са готови да скочат и с двата крака, за да запълнят празнината, очертаваща се в международния пазар. Предполагам, че при тях ще отиде една четвърт, а може би и една трета от това, което ще загуби КНР. Следващият ще бъде Сингапур. Тайланд също. Това малко препятствие по пътя може да възстанови загубите, които техните икономики претърпяха преди години. Всъщност проблемите на КНР може да станат причина за стабилизиране на икономиката на цяла Южна Азия. От Китай ще бъдат отклонени петдесет милиарда долара, които ще отидат другаде. Вече получаваме оферти, Джак. Това няма да е неизгодно за нашите потребители. Обзалагам се, че тези страни са си взели поука от примера с Пекин и ще поотворят малко повече пазарите си. Така че нашите работници също ще спечелят нещо, може би не кой знае колко много, но все пак нещо.
