беше в доста добро състояние. А когато едно колело не скърца, не беше необходимо да се смазва. — И какво от това?

— От това следва, че положението на КНР с ликвидностите не е за завиждане — каза Грант. — Може би затова бяха толкова неотстъпчиви на търговските преговори. Ако причината е била тази, избрали са най- неправилния подход към нас. Искаха, вместо да се молят.

Райън прегледа колоната от цифри.

— Дявол да го вземе, къде са профукали всичките тези пари?

— За купуване на военна техника, главно от Франция и Русия, но доста е отишла и в Израел.

Не беше широко известно, че КНР беше похарчила значителни суми в Израел главно за купуването на продукция от неговата отбранителна промишленост. Купуваха предимно американска техника, която се произвеждаше по лиценз в Израел. Това бяха неща, които китайците не можеха да купят направо от Америка, като танкови оръдия и ракети въздух-въздух за техните изтребители. От години Америка си затваряше очите за тези сделки. Вършейки този бизнес, Израел беше обърнал гръб на Тайван, въпреки че и двете страни се бяха снабдили с ядрените си оръжия благодарение на съвместна инициатива по времето, когато се държаха заедно, а с тях беше и Южна Африка. Тогава те бяха международните парии и нямаха други приятели в тази област. По-любезният начин да се нарече този завой на Израел беше съобразяване с реалностите. В други човешки дейности обаче му викаха „да го начукаш на приятеля си“.

— И? — попита Райън.

— И по този начин те са профукали всичките пари от активното си търговско салдо с нас — каза Грант. — Повечето е дадено за краткосрочни покупки, но някои са и с по-дълги срокове. Но за последните се плаща в предплата поради характера на сделките. Производителите се нуждаят от тези пари предварително, за да започнат производството, защото не искат да останат с празни ръце. Не са много хората, които имат нужда от 5 000 танкови оръдия — обясни Грант. — Това са специални поръчки.

— Е и?

— Ами, от това следва, че Китай е останал без пари, а те са му необходими за покриване на краткосрочни неотложни нужди като например покупката на петрол — продължи Телескопът. — Китай е голям вносител на петрол. Вътрешното им производство е съвсем недостатъчно, макар нуждите им да не са кой знае колко големи. Китайските граждани, които притежават коли, не са много. Имат пари да купуват петрол в продължение на три месеца и след това те ще свършат. На международния петролен пазар изискванията са да се плаща веднага. Могат да се задържат още месец, може би шест седмици, но след това танкерите ще направят обратен завой по средата на океана и ще се насочат другаде. Могат да го направят, без да им мигне окото, и тогава КНР ще остане без петрол. Ефектът ще бъде като да се блъснат в стена, сър. Тряс! Щом като няма петрол, в страната всичко ще спре, включително и военната им машина, която е техният най-голям потребител. През последните години нейната активност беше необикновено висока и нуждата й от петрол доста голяма заради честите военни учения. Вероятно имат стратегически резерви, но не знаем точно колко са големи. А и те ще свършат. Очаквахме, че ще се опитат да се настанят на островите Спратли. Там има петрол и през последните десет години те предявяват от време на време претенции към тях. Но Филипините и други страни от района също имат претенции, а те вероятно очакват да застанем на тяхна страна, особено Филипините, поради някои исторически причини. Да не говорим за присъствието на Седми американски флот в района, което също е от значение.

— Да — Райън кимна, — ако се стигне до сблъсък, Филипините имат най-основателни претенции за островите и ние би трябвало да ги подкрепим. В миналото проливахме заедно кръв, а това има значение. Продължавай.

— С две думи, китайците ще имат нужда от петрол, а няма да има с какво да го платят, особено ако нашата търговия с тях прекъсне. Те имат нужда от нашите долари. Юанът не е много стабилен. Международната търговия също се прави с долари, а както току-що ви споменах, сър, те са похарчили повечето от тях.

— И какво искаш да ми кажеш?

— Сър, КНР е пред банкрут. Ще разберат това най-много до месец и за тях то ще бъде голям шок.

— Кога успяхме да съберем тези данни?

— Това беше моя инициатива, Джак — каза министърът на финансите. — Наредих да подготвят тези документи и след това накарах Марк да ги прегледа. Той е най-добрият ни специалист по икономическите модели, въпреки че е доста сплескан от дългото пътуване в самолета.

— Значи можем да ги попритиснем?

— Това е една възможност.

— А какво ще стане, ако демонстрациите продължат?

Грант и Уинстън едновременно свиха рамене.

— Тук вече психологията влиза в сметката — каза Уинстън. — До известна степен ние на „Уолстрийт“ можем да предвиждаме подобни неща. По такъв начин аз спечелих повечето от парите си, но психоанализът на една цяла държава не е от компетенцията ми. Това си е твоя работа, приятел. Аз съм просто твоят счетоводител от другата страна на улицата.

— Нужно ми е повече от това, Джордж. — Другият сви рамене. — Ако средният гражданин бойкотира китайските стоки и ако американските компании, които правят бизнес с тях, започнат да анулират контрактите си…

— Това е напълно вероятно — намеси се Грант. — В противен случай обществеността ще се обърне против тях.

— Ако го направят, това ще бъде сериозен удар за китайците и здравата ще ги заболи — заключи Търговецът.

„А как ли ще реагират?“ — запита се Райън. Натисна бутона на телефона си.

— Елън, дай ми една.

Секретарката моментално се появи и му подаде цигара. Райън я запали, благодари и кимна.

— Разговаряхте ли по въпроса с държавния секретар?

— Не, искахме да ги покажем първо на теб.

— Хм. Марк, какво ти е впечатлението от преговорите?

— Те са най-арогантните кучи синове, които съм виждал. А съм се срещал с какви ли не: ментарджии, шарлатани, психопати, но и най-лошите знаят кога имат нужда от пари, за да правят бизнес, и след като го знаят, започват да правят мили очи. Когато стреляш с пушка, все пак преди това трябва да погледнеш да не си се прицелил в онази си работа.

Това накара Райън да се засмее, а Арни направи кисела физиономия. Не би следвало да се говори така пред президента на САЩ, но някои от тези хора знаеха, че пред човека Джон Патрик Райън подобни приказки минаваха.

— Между другото, като си говорим за такива неща, хареса ми какво си казал на китайския дипломат.

— Какво съм казал, сър?

— Че техните пишки не са толкова големи, за да се състезават с нас по далечно пикане. Хареса ми фразата, въпреки че не е съвсем дипломатична.

— Откъде научихте това? — попита искрено изненадан Грант. — Никога не съм го казвал на друг, дори и на онзи келеш Рътлидж.

— Е, имаме си начини — отговори Джак и изведнъж осъзна, че беше разкрил нещо от тайните, свързани със Зорге. „Ох!“

— Такива приказки се говорят обикновено в нюйоркския клуб на атлета — подхвърли министърът на финансите. — Но винаги трябва да си доста далеч от този, на когото ги казваш.

— Но това си е вярно, поне що се отнася до валутните възможности. Когато държим пистолет в ръката, можем да го насочим и към главите им.

— Да, сър, бихме могли да го направим — отвърна Грант. — Може да мине месец, докато осъзнаят какво е станало, но нещата не могат да се забавят дълго.

— Добре. Погрижете се Държавният департамент и ЦРУ да се запознаят с данните. А, и кажи на директора на ЦРУ, че те трябваше първи да ми донесат тези данни. Оценки на базата на разузнаването са тяхна работа.