— Какво прави Головко обект? Каква е ползата да бъде убит? — попита на глас Рейли.
— Той е главен съветник на президента Грушевой. Никога не е бил на избираем пост и затова не може да се счита за редовен министър, но президентът се вслушва в съветите му, защото е интелигентен и честен. Освен това е и патриот в истинския смисъл на думата.
„Независимо от биографията му“, помисли си Рейли, но не го каза. Головко беше човек на КГБ, някогашен смъртен враг на Запада и личен враг на президента Райън, но беше станало така, че двамата се бяха срещнали и бяха започнали да се уважават и дори, ако се вярва на това, което се говореше във Вашингтон, да се харесват. Рейли допи втората си водка и даде знак на келнера да му донесе друга. Превръщам се в типичен руснак, помисли си агентът на ФБР. Не можеше да проведе интелигентен разговор без едно-две питиета.
— Значи ликвидирането му би означавало да се навреди на вашия президент, а оттам и на цялата страна. И въпреки всичко това е опасна игра, Олег Григориевич.
— Много опасна, Мишка — съгласи се Провалов. — Кой би направил такова нещо?
Рейли продължително въздъхна.
— Някой много амбициозен кучи син. — Трябваше да се върне в посолството и да съобщи колкото може по-скоро новината по секретния телефон. Щеше да каже на директора Мъри, а той на президента Райън. И после какво? Е, това вече ще се решава на много по-високо равнище, каза си Майк Рейли.
— Ти продължаваш ли да се занимаваш със случая Суворов?
— Да, вече и в сътрудничество с Федералната служба за сигурност — потвърди Провалов.
— Добри ли са?
— Много — отвърна лейтенантът от милицията. — Суворов не може да пръдне, без да знаем преди това какво е ял.
— А успяхте ли да дешифрирате съобщенията му?
Олег кимна.
— Само писмените. Той има мобифон, може и да не е само един. А засичането им е по-трудно.
— Особено ако имат специална засекретяваща система. Сега такива неща могат да се намерят на пазара и нашите хора си имат проблеми с това.
— Така ли? — Провалов го погледна. Беше изненадан по две причини: първо, че има надеждна засекретяваща система за мобифоните, и второ, че американците имат проблеми с дешифрирането на разговорите.
Рейли кимна.
— За щастие лошите момчета още не са разбрали това. Противно на всеобщото мнение, мафията не е чак толкова напреднала в използването на новите технологии. Те са стигнали най-вече до микровълновите печки, на които си готвят. Един мафиотски дон си мислеше, че неговият мобифон е сигурен срещу подслушване, защото може да мести честотите си, но напълно елиминирал това предполагаемо преимущество, когато стоял на едно място! Този глупак изобщо не си давал сметка за това до момента, докато от Федералния съд не му представили запис на разговорите му.
— Ние още не сме забелязали подобно нещо тук.
— Продължавайте в същия дух — посъветва го Рейли. — Сега значи разследвате случай, свързан с националната сигурност.
— Все още се води като убийство и планиране на убийство — каза Провалов, давайки да се разбере, че случаят е все още негов.
— Мога ли с нещо да помогна?
— Помисли по това, което ти казах. Ти имаш добри инстинкти за мафиотските дела и случаят сигурно ще е такъв.
Рейли допи водката си.
— Добре. Ще се видим утре пак на това място.
— Става — съгласи се Олег.
Агентът на ФБР излезе навън и се качи в колата си. Десет минути по-късно беше пред бюрото си. Взе пластмасовия ключ от чекмеджето, вкара го в телефона и набра Вашингтон.
До секретния телефон на Мъри имаха достъп най-различни хора, затова когато чу зад гърба си сигнала за повикване, той вдигна слушалката и в продължение на трийсет секунди слушаше шума от статичното електричество, преди гласът на робота да обяви: „Линията е сигурна.“
— Мъри — каза той.
— Обажда се Рейли от Москва.
Директорът на ФБР погледна часовника на бюрото си. Там беше ужасно късно.
— Какво е станало, Майк? — попита той.
Другият му разказа бързо за случилото се.
— Да, Елън? — каза Райън, когато чу звънеца.
— Министърът на правосъдието и директорът на ФБР искат да се срещнат с вас по някакъв важен въпрос. След четиридесет минути ще имате прозорец.
— Добре. — Райън не се запита за какво може да става дума. Скоро щеше да разбере. Когато осъзна какво си беше помислил току-що, още веднъж прокълна президентството. Тази работа беше започнала да му омръзва.
— Какво е това, по дяволите! — запита Ед Фоли.
— Изглежда, че информацията е достоверна — каза Мъри на директора на ЦРУ.
— Какво друго знаеш по случая?
— Факсът току-що пристигна. Той е само от две страници и не съдържа нищо повече от това, което вече ти казах, но ще го изпратя и на теб. Казах на Рейли напълно да им съдейства. Ти от своя страна можеш ли да предложиш нещо? — попита Дан.
— В момента нищо не ми идва наум. За мен това е съвсем ново, Дан. — Предай поздравленията ми на твоя човек Рейли за информацията. — В края на краищата Фоли си беше една информационна проститутка. На никого не отказваше.
— Добро момче. Баща му също беше агент.
Мъри не искаше да бъде необщителен, а и Фоли не го заслужаваше. Неща като това не засягаха само ЦРУ и нямаше опасност да си пречат един на друг.
От своя страна Фоли се запита дали ще трябва да каже на Мъри за Зорге. Ако това, което му беше съобщил, беше вярно, то сигурно е известно на най-високо правителствено равнище в Китай. Не може да е някаква авантюра на техния клон в Москва. За такова своеволие разстрелват. А дори и комунистическите бюрократи не биха си го помислили, тъй като не бяха от най-инициативните хора на света.
— Както и да е, аз ще взема Пат Мартин със себе си. На него шпионските операции са му доста добре познати от правна гледна точка и мисля, че ще имам нужда от подкрепата му.
— Добре, благодаря. Прати ми факса, а аз ще ти се обадя по-късно.
— О’кей, Ед. Дочуване.
След трийсет секунди секретарката му донесе факса в една папка. Ед прочете първата страница и се обади на жена си.
35.
Съобщаване на новината
— Мамка му! — каза тихо Райън, когато Мъри му подаде факса от Москва. — Мамка му! — повтори той, четейки по-нататък. — Това сигурно ли е?
— Така смятаме, Джак — потвърди директорът на ФБР. Той и Райън се познаваха повече от десет години и затова не се колебаеше да се обръща към него на малко име. Съобщи му още няколко факта. — Нашият човек Рейли е експерт по организираната престъпност, затова го изпратихме там, но има опит и като действащ полицай от бюрото ни в Ню Йорк. Бива го, Джак — увери Мъри президента. — Посещава разни места, установил е добри работни отношения с местните ченгета. Помага им в някои разследвания със съвети, както ние тук си сътрудничим с местната полиция.
