присъстващите. Добре. Конституцията ни разрешава да имаме такива убеждения, каквито намерим за добре. Обаче Конституцията не ми позволява да не приложа строгостта на закона срещу хората, които взривяват клиники за аборти. Аз симпатизирам на техните принципни възгледи, но не мога да се съглася и не симпатизирам на прибягването до насилие с политически цели. Ние наричаме това тероризъм и то е противозаконно, а аз съм положил клетва да прилагам изцяло и справедливо законите при всички случаи, независимо от това какво мисля и не мисля по даден въпрос.
Защото, дами и господа, ако не ги прилагам безпристрастно, тогава това няма да е принципност, а идеология, а тя няма да е много от полза каква насока да дадем на живота си и как да управляваме страната.
А сега към по-общия въпрос. Казвате, че Китай сам избира законите си. Така ли е? Така ли е наистина? За съжаление Китайската народна република не е демократична страна. Там законите се определят от един малоброен елит. Двамата смели мъже вчера загинаха, обявявайки се против тези закони, и успяха да спасят живота на едно неродено дете. Човешката история познава много случаи, при които хората са загивали за по-недостойни каузи. Както и да го погледнем, тези хора са герои но според мен никой в тази зала, а всъщност и никой в нашата страна, не мисли, че те е трябвало изобщо да умират, независимо дали като герои, или не. Наказанието за гражданско неподчинение не е смърт. Дори и по време на най-черните дни през 60-те години, когато чернокожите американци се бореха за гражданските си права, полицията в южните щати не прибягна до масови убийства. Местните ченгета и онези членове на ку-клукс-клан, които престъпиха тази черта, бяха арестувани и осъдени от ФБР и Министерството на правосъдието.
Накратко казано, между Китайската народна република и Америка има фундаментални различия и от двете системи аз предпочитам нашата.
Десет минути по-късно Райън се измъкна от залата и видя, че Арни го чака на площадката на стълбите.
— Много добре, Джак.
— А? — президентът се страхуваше от този тон в гласа му.
— Да. Ти току-що сравни Китайската народна република с хитлеристка Германия и ку-клукс-клан.
— Арни, защо медиите се толкова загрижени за комунистическите страни?
— Те не са и…
— Да бе, никак не са! Току-що сравних КНР с хитлеристка Германия и те за малко да се напикаят в гащите. Знаеш ли какво? Мао е избил повече хора, отколкото Хитлер. Това е добре известно. Спомням си, когато ЦРУ разгласи документите на проучването, но те не им обърнаха внимание. Да разбираме ли, че убийството на китайски граждани от Мао е по-малко осъдително от това, че Хитлер е убил някое нещастно полско копеле?
— Джак, и те имат своите предпочитания — каза Ван Дам на президента.
— Така ли? Бих искал от време на време някой от тях да ми покаже, че има своите принципи. — Казвайки това, Райън се отправи към кабинета си, а ушите му всеки миг можеха да изпуснат пара.
— Темперамента, Джак, темперамента — каза Арни, без да се обръща конкретно към някого.
Президентът все още не беше научил първия принцип в политиката — способността да се отнасяш към някой кучи син като към пръв приятел, защото интересите на страната ти зависят от това. Светът щеше да е много по-добро място, ако нещата бяха така прости, както Райън иска, помисли си началникът на кабинета. Но той не беше и не показваше, че ще стане.
Няколко пресечки по-нататък в Министерството на външните работи Скот Адлер вече беше приключил с похвалите по повод пресконференцията на президента и сега мислеше как да поправи пакостите, които Райън току-що беше сторил. Трябваше да седнат с Джак и да си поговорят за някои неща, като например за принципите, които му бяха толкова скъпи.
— Какво мислиш за това Джери?
— Хошая, според мен имаме един истински президент. Какво е мнението на сина ти за него?
— Джери, те са приятели от двадесет години, още от времето, когато и двамата преподаваха във военноморската академия. Срещал съм се с него. Той е католик, но можем да пренебрегнем този факт.
— Ще трябва. — Патерсън почти се усмихна — Не забравяй, че такъв беше и един от мъжете, които вчера бяха застреляни.
— При това италианец, сигурно е пийнал повече вино.
— Е, и Скип понякога си пийваше — каза Патерсън на чернокожия си колега.
— Не знаех — отвърна преподобният Джексън, обезпокоен от този факт.
— Хошая, живеем в несъвършен свят.
— Е, нали поне не е бил и танцьор. — Джексън се опита това да прозвучи като шега, но не беше съвсем.
— Скип ли? Никога не съм го виждал да танцува — отвърна преподобният Патерсън. — Между другото, имам идея.
— Каква, Джери?
— Какво ще кажеш тази неделя ти да произнесеш проповедта в моята църква, а аз в твоята? Сигурен съм, че и двамата ще говорим за живота и мъченичеството на китаеца.
— Кой пасаж ще използваш за основа на проповедта си? — попита изненадан и заинтересуван от предложението Хошая.
— Деяния — отвърна веднага Патерсън.
Преподобният Джексън се замисли. Не беше трудно да се сети за кой пасаж става дума. Джери беше добър познавач на Светото писание.
— Възхищавам се от избора ти, сър.
— Благодаря, пастор Джексън. Какво ще кажеш за предложението ми?
Преподобният Джексън се поколеба само за секунди.
— Преподобни Патерсън, за мен ще е чест да проповядвам в твоята църква и аз с удоволствие те каня в моята.
Преди 40 години, когато Джери Патерсън играеше голф в спонсорираната от църквата Малка лига, Хошая Джексън беше млад баптистки проповедник и самата идея да изнесе проповед в църквата на Патерсън щеше да бъде повод за линчуване. Но по волята Божия те бяха негови служители и щяха да скърбят за смъртта — мъченичеството — на друг божи служител с още по-различен цвят на кожата. Пред Бога всички мъже са еднакви и в това беше целият смисъл на вярата, която изповядваха. Двамата бързо започнаха да мислят как могат да променят стила си, защото въпреки че бяха баптисти и проповядваха Светото писание пред вярващи баптисти, техните аудитории малко се различаваха и изискваха по-различен подход. Но и двамата лесно можеха да се справят с това.
— Благодаря, Хошая. Знаеш ли, понякога трябва да признаваме, че вярата ни е по-голяма от самите нас.
Преподобният Джексън беше впечатлен. Никога не беше се съмнявал в искреността на белия си колега и те често бяха разговаряли по религиозни въпроси. За себе си Хошая признаваше, че Патерсън го превъзхожда като познавач на Светото писание, вероятно благодарение на по-продължителното си образование, но Хошая Джексън беше по-добър оратор и техните способности добре се допълваха.
— Какво ще кажеш да обядваме заедно, за да обсъдим подробностите? — попита Джексън.
— Днес ли? Свободен съм.
— Добре тогава. Къде?
— В областния голфклуб? Ти не играеш голф, нали? — попита с надежда Патерсън. Искаше да поиграе малко, а този следобед беше свободен.
— Никога не съм докосвал стик за голф в живота си, Джери — каза Хошая и добродушно се засмя. — Виж, Робърт да. Научи се в Анаполис и оттогава непрекъснато играе. Казва, че пердаши президента всеки път, когато се изправят един срещу друг.
Не беше ходил и в областния голфклуб „Уилоу глен“ и се запита дали в него членуват и чернокожи. Вероятно не. Щатът Мисисипи едва ли се е променил чак дотолкова, въпреки че отборът на „Тайгър Уудс“ беше участвал в местен турнир по голф, така че расовата граница поне вече беше премината.
