— Как ще реагира обществеността на тази дивотия в Пекин?
— Още не е ясно — отвърна Ван Дам.
— А как ще разберем?
— Обикновено просто изчакваш, за да видиш. Не си падам много по социологическите проучвания. Предпочитам да съдя за общественото мнение по статиите във вестниците, писмата на читателите, както и от пощата, която пристига тук. Тази работа те тревожи, нали?
— Да — кимна Роби.
— И мен. От организацията „Защита на правото на живот“ ще се нахвърлят върху нас като лъвове на куца газела. Същото ще направят и онези, които не обичат КНР. В Конгреса има много такива. Ако китайците си мислят, че тази година ще могат да влязат в Международния валутен фонд, направо се заблуждават. Отношенията на КНР с международната общественост ще се превърнат в кошмар за тях, но според мен те не си дават сметка за последиците. Мисля също, че на никого няма да се извинят.
— Да. Баща ми току-що ме измъчи във връзка със случая — каза вицепрезидентът Джексън. — Ако останалите представители на духовенството реагират като него, ще стане голям пожар. Китайците трябва да се извинят съвсем недвусмислено и да го направят бързо, ако не искат да понесат още по-големи загуби.
Ван Дам кимна в знак на съгласие.
— Да, но няма да го сторят. Прекалено горди са.
— Човек е горд, докато не падне на земята — отбеляза Котаракът.
— Да, обаче гордостта изчезва едва след като почувстваш болката от счупения крак, адмирале — поправи Ван Дам вицепрезидента.
Райън влезе напрегнат в залата за пресконференции на Белия дом. Обичайните телевизионни камери вече бяха там. Вероятно Си Ен Ен и „Фокс“ щяха да предават на живо, а може би и кабелната телевизия Си Пи Ей Ен. Другите просто щяха да направят запис и да го пуснат по местните канали в централните вечерни новини. Той отиде до катедрата и отпи глътка вода, преди да се взре в лицата на събралите се около тридесетина репортери.
— Добро утро — започна Джак, хващайки се здраво с ръце за катедрата. Така постъпваше, когато беше ядосан. Не знаеше, че това също беше известно на репортерите, които можеха да го забележат от местата си.
— Всички видяхме ужасните кадри по телевизията тази сутрин, смъртта на кардинал Ренато ди Мило — папски нунций в КНР, и на преподобния Ю Фаан, който, доколкото ни е известно, е от Република Китай и е завършил Свободния университет „Робъртс“ в Оклахома. На първо място искам да изразя съболезнованията на Съединените американски щати на семействата на двамата мъже. Освен това ние призоваваме Китайската народна република да започне незабавно разследване на тази ужасна трагедия, за да се установи сбъркал ли е някой и ако наистина е допуснал грешка, този човек или тези хора да бъдат осъдени с цялата сила на закона.
Смъртта на един дипломат, причинена от правителствен служител, е грубо нарушение на международните договори и конвенции. Това само по себе си е нецивилизован акт, който трябва да бъде санкциониран бързо и решително, колкото е възможно по-скоро. Мирните отношения между държавите не могат да съществуват без дипломация, а дипломацията не може да се осъществява от други, освен от онези мъже и жени, чиято лична сигурност е неприкосновена. Така е от хиляди години. По тази причина дори по време на воина животът на дипломатите е бил защитаван от всички страни. Ние настояваме правителството на КНР да даде обяснение по повод трагичната случка и да предприеме съответни действия, за да гарантира, че подобни неща никога няма да се повтарят в бъдеще. С това завършвам декларацията си. Въпроси? — Райън вдигна очи, опитвайки се да не изглежда прекалено подготвен за бурята, която щеше да последва.
— Господин президент — каза представителят на Асошиейтед прес, — двамата загинали духовници са били там, за да попречат на един аборт. Това повлия ли на вашата реакция по повод инцидента?
Райън се направи на изненадан от този глупав въпрос:
— Моето отношение към абортите е добре известно на обществеността, но според мен дори онези, които се обявяват в тяхна защита, биха реагирали негативно на това, което се случи. Въпросната жена не е решила сама да абортира, а китайските власти са се опитали да й наложат волята си, като убият напълно износено дете в момента на раждането му. Ако някой в Съединените щати постъпи така, той щеше да бъде обвинен в извършване на углавно престъпление и вероятно не само по един параграф. Но това е правителствена политика на Китайската народна република. Както знаете, аз лично съм против абортите по морални съображения, обаче това, което видяхме тази сутрин по телевизията, е по-лошо. Това е акт на необяснимо варварство. Тези двама смели мъже се опитаха да го предотвратят и бяха убити, обаче, да благодарим на Бога, бебето е останало живо. Следващият въпрос? — Райън посочи към една журналистка, известна с неудобните си въпроси.
— Господин президент — каза репортерката на в. „Бостън глоуб“, — действията на властите произтичат от политиката на КНР за контрол над раждаемостта. Наша работа ли е да критикуваме вътрешната политика на тази страна?
„Господи“, помисли си Райън, „още една провокация.“
— Знаете, че някога един човек на име Хитлер се опита да влияе върху прираста на населението в своята страна, а всъщност и на много други европейски държави, чрез избиване на душевноболни, социално неприемливи и такива, чиито религиозни вярвания не му допадаха. Е, да, Германия беше суверенна държава и ние дори имахме дипломатически отношения с Хитлер до декември 1941 година. Обаче да искате да кажете, че Америка няма право да се противопоставя на политика, която счита за варварска, само защото това е официалната политика на една държава? Херман Гьоринг се опита да излезе с подобна защита на Нюрнбергския процес. Искате ли Съединените американски щати да признаят подобна практика? — попита Джак.
Репортерката беше свикнала да задава въпроси, а не и да им отговаря. В този момент тя видя, че камерите са насочени към нея и че денят й няма да е от най-приятните. Но отговорът й можеше и да е по- добър.
— Господин президент, възможно ли е вашите възгледи за абортите да са повлияли върху реакцията ви в случая?
— Не, госпожо. Аз съм против убийството много по-отдавна, отколкото против абортите — отвърна хладно той.
— Обаче вие току-що сравнихте Китайската народна република с хитлеристка Германия — подчерта репортерката на „Глоуб“. — Не можете да говорите за тях по такъв начин!
— И двете страни споделят възгледи по отношение на контрола върху раждаемостта, които са несъвместими с американските традиции. А вие одобрявате ли жените да бъдат карани да правят аборти в късен стадий на бременността против волята им?
— Сър, аз не съм президентът — отвърна репортерката и си седна на мястото, избягвайки да отговори на въпроса, но не можа да скрие, че се изчерви.
— Господин президент — започна репортер от „Сан Франциско Екзаминър“, — независимо дали ни харесва или не, Китай сам решава какви закони да има, а двамата души, които загинаха тази сутрин, са попречили на изпълнението им.
— Навремето, когато бях ученик в гимназията, преподобният доктор Мартин Лутър Кинг попречи на изпълнението на закони на щатите Мисисипи и Алабама. Тогава вашият вестник обяви ли се против неговите действия?
— Да, но тогава…
— Ние признаваме суверенното право на всеки човек да има лични убеждения, нали така? — контрира Джак. — Този принцип е валиден още от времето на свети Августин, когато той казва, че един несправедлив закон не е закон. Предполагам, че и вие от медиите сте съгласни с този принцип. Дали обаче това не се отнася само за случаите, когато сте съгласни с човека, който действа ръководен от него? Това справедливо ли е от интелектуална гледна точка? Аз лично не одобрявам абортите. Знаете го. Бях подложен на много остри критики за това мое лично убеждение, някои от които бяха отправени и от тук