харчи пари, с които не разполага. Аз обаче въпреки всичко реших да дойда.

— Двамата с Пол работихме много усърдно, докато подготвяхме бюджета — каза Роджърс. — Мога да отговоря на всеки ваш въпрос.

— Аз имам само един въпрос — заяви сенаторката. — Кога ще спрете да се занимавате с измишльотини?

Стомахът на Роджърс се сви на топка. Маккъски имаше право: с тая работа трябваше да се заеме Пол.

Сенатор Фокс положи куфарчето в скута си и изщрака ключалките.

— Вие сте поискали повишение на бюджета в размер на осемнадесет процента по време, когато правителствените агенции режат живо месо от себе си. — Тя връчи на Роджърс доклада му от триста страници. — Това е бюджетът, който ще представя на финансовата комисия. Той съдържа бележките ми, нахвърляни със син молив, за намаления, възлизащи общо на тридесет и два процента.

— Намаления?

— Можем да си поговорим за това как да бъдат разпределени оставащите седемдесет процента — продължи Фокс, — но съкращенията ще бъдат направени.

Роджърс с огромно усилие на волята си потисна желанието да захвърли бюджета в лицето на сенаторката. Обърна се и го остави на бюрото.

— Много сте смела, госпожо.

— Вие също, генерале — отвърна безметежно Фокс.

— Знам — каза той. — Пробвал съм се срещу северновиетнамците, иракчаните и севернокорейците.

— Всички познаваме добре медалите ви — отвърна учтиво тя. — Но това тук не е мандат за кураж.

— Да, така е — съгласи се спокойно Роджърс. — Това е смъртна присъда. Имаме изключителна организация с подкрепа от въздуха и въпреки всичко загубихме Бас Муур в Корея и Чарли Скуайърс в Русия. Ако ни орежете бюджета, това означава да обрека хората си на сигурна гибел.

— На сигурна гибел ли? Да не би да планирате още приключения в задморски страни?

— Не — отвърна той. — Обаче нашето правителство е съсредоточило всичките си усилия върху електронното разузнаване. Шпионски спътници. Подслушване. Разпознаване по фотоизображения. Компютри. Те са отлични инструменти, но за съжаление не са достатъчни. До преди тридесет-четиридесет години имахме човешко присъствие по целия свят. Разузнаване с човешки ресурси. Хора, инфилтриращи се в чуждите правителства и шпионски организации и терористични групи и използващи преценки, инициативи, изобретателност и смелост, за да се сдобият с тъй нужната ни информация. И най-добрият фотоапарат в света не може да измъкне разпечатките от чекмеджето. Само човешки оператор може да се вмъкне в компютър, който не е включен в мрежата. Шпионският спътник не може да надзърне в очите на терориста и да прочете дали той е готов да убива за каузата си, или може да бъде презавербуван. Тази база трябва да бъде възстановена.

— Чудесна реч — каза сенаторката, — но за съжаление и тя не е достатъчна, за да имате подкрепата ми. Нямаме нужда от такава огромна човешка база, за да защитава американските интереси. Групата „Страйкър“ спря един луд да не бомбардира Токио. Те успяха да спасят също така администрацията на един руски президент, който все още не е доказал, че можем да разчитаме на него като на съюзник. Откъде накъде трябва американските данъкоплатци да финансират една международна полицейска формация?

— Защото те са единствените, способни на това — отвърна Роджърс. — Ние се борим с ракови образувания, сенаторке. И сме длъжни да ги лекуваме където и да се появят.

— Съгласна съм със сенатор Фокс — обади се Марта зад гърба му. — Има и други форуми, където Съединените щати могат да адресират международната си загриженост. Обединените нации и Световният съд са предназначени и финансирани именно за такива цели. А нека не забравяме и НАТО.

— И къде бяха те, Марта? — запита Роджърс, без да се обръща.

— Моля? Не ви разбрах.

— Къде бяха Обединените нации, когато ракетата „Нодонг“ излетя от Северна Корея?

— Отново съм съгласна с вас — каза Фокс. — Това беше една отлично свършена работа. — Но това беше нещо, което не бяхте длъжни да подкрепяте. Съединените щати оцеляха, когато Съветският съюз и Афганистан воюваха, оцеляха и докато Иран и Ирак бяха във война. Аз искам сигурност за американските граждани. За съжаление обаче светът, в който живеем, е все още твърде далеч от съвършенството, и бюджетът ви ще бъде орязан, точно както ви казах. Няма да има никакви дебати, нито изслушвания.

— Чудесно — възкликна Роджърс. — Когато Пол се върне, можете да започнете с рязането на заплатата ми. Сенаторката присви очи.

— Моля ви, генерале, можем да минем и без драматични изпълнения.

— Нямам никакво намерение да бъда драматичен — отвърна Роджърс и се изправи. — Просто не вярвам в правенето на нищо половинчато. Вие сте изолационистка, госпожо. И сте такава от онази трагедия във Франция.

— Това няма нищо общо с…

— Разбира се, че има. И разбирам отлично чувствата ви. Французите не откриха убиеца на дъщеря ви, нито пък положиха кой знае какви старания, така че защо да се хабим за тях? Но вие сте позволили това ваше мнение да се просмуче и в по-голямата картина, в тази на нашите национални интереси.

— Генерале, аз не съм губила никого зад граница и съм съгласна със сенатор Фокс — обади се Марта. — Оперативният център беше създаден да подпомага другите агенции, а не други нации. Изглежда, това ни се е изплъзнало.

Роджърс се извърна и я изгледа.

— Баща ви изпя една песен — „Момчето, което угаси светлините“. За едно бяло момче, което гасяло светлините в един нощен клуб, така че един чернокож певец да може да пее там…

— Не ми цитирайте баща ми — изсумтя Марта. — И не ми натяквайте, че трябва да съм щастлива, че съм в този клуб, генерале. Никой не си е мръднал и пръста, за да ми…

— Ако ми позволите да завърша — прекъсна я Роджърс, — не това имах предвид. — Той оставаше спокоен. Никога не повишаваше глас на жени. Майка му не го бе възпитавала по този начин. — Само се опитвам да кажа, че онова, което Гошен наричаше „прекрасна изолация“, просто вече не съществува. Не и в света на политиката. Ако Русия рухне, ще повлече след себе си и Китай, балтийските републики и Европа. Ако пострада Япония…

— Учила съм правилото на доминото още в основното училище — прекъсна го за пореден път Марта.

— Всички сме го учили, генерал Роджърс — обади се и Фокс. — Вие наистина ли вярвате, че генерал Майкъл Роджърс и Оперативният център са трите кита, върху които се крепи светът?

— Ние си вършим работата — отвърна Роджърс, — но се налага да правим и повече.

— А аз с чиста съвест мога да кажа, че ние вече и без това правим прекалено много! — изстреля в отговор сенаторката. — Когато още бях съвсем нова в Сената, на военните самолети на САЩ не им беше позволено да прелетят над Франция по маршрут, за да бомбардират Триполи и Бенгази. А по презумпция французите са ни съюзници! И аз взех думата и заявих, че сме бомбардирали не тази столица, която е трябвало. И бях искрена. Още един пример, вече в последно време. Руски терористи взривяват тунел в Ню Йорк. Да не би от руското министерство за сигурност да си строшиха краката по следите на тия убийци? Да не би новите ви най-добри приятели в руския оперативен център да ни предупредиха? Дори и днес, да не би техните оперативни работници да преследват руски гангстери по бреговете ни? Не, генерале, няма такова нещо.

— Пол отиде в Русия, за да установи връзка с техния оперативен център — възрази Роджърс. — И ние вярваме, че ще имаме съдействието им.

— Знам — каза сенаторката. — Четох доклада му. А знаете ли кога ще имаме съдействието им? След като похарчим милиони долари, за да направим техния оперативен център същия като нашия. Но точно в този момент генерал Орлов ще бъде пенсиониран, някой враждебно настроен към САЩ ще заеме мястото му и ние отново ще се озовем там, откъдето сме тръгнали, само че този път с враг, който сами сме снабдили със съвършена техника.

— Американската история е пълна с поети рискове и понесени загуби — каза Роджърс. — Но е пълна и с