искаме повече от живота?

— Защото трябва да следваме поличбите — почти несъзнателно промълви момчето. После съжали, че бе изрекло тези думи, защото Търговецът никога не бе срещал истински цар.

„Това се нарича Принцип на успешното начало, а също и Късмет на начинаещия. Защото животът иска ти да изживееш Личната си легенда“, бе казал старецът.

Ала Търговецът все пак бе разбрал какво имаше предвид момчето. Самото му присъствие в магазина бе поличба. Колкото повече време минаваше, толкова повече пари се натрупваха в касата и той нито за миг не се разкайваше, че го е взел на работа, дори и то да печелеше повече, отколкото трябва. Той му даваше висока комисионна, тъй като не мислеше, че продажбите ще се увеличат още, а пък и интуицията му подсказваше, че скоро момчето ще се завърне при овцете си.

— Защо толкова държиш да видиш Пирамидите? — попита той, за да отклони разговора от поставката.

— Защото често са ми разказвали за тях — отвърна момчето, избягвайки да говори за съня си. Съкровището се бе превърнало в постоянно измъчващ го спомен и то се опитваше да не мисли за него.

— Не познавам никого в този град, който би прекосил пустинята единствено за да види Пирамидите — каза Търговецът. — Те са само една купчина камъни. Можеш да си построиш пирамида и в градината.

— Вие никога не сте мечтали да пътувате — отвърна момчето и отиде да обслужи друг клиент, който бе влязъл в магазина.

Два дни след това старият търговец повика момчето, за да говорят за поставката.

— Не обичам промените — каза той. — Нито аз, нито ти сме като Хасан, богатия търговец. Дори и да сгреши с някоя покупка, на него това изобщо няма да му се отрази. Но ние с теб трябва постоянно да носим товара на грешките си.

„Истина е“, помисли си момчето.

— Защо държиш да направиш тази поставка? — попита Търговецът.

— Искам по-скоро да се върна при овцете си. Трябва да се възползваме от това, че късметът е на наша страна, и да направим всичко възможно, за да му помогнем, така както той помага на нас. Това се нарича Принцип на успешното начало. Или още Късмет на начинаещия.

Старият търговец замълча за известно време. После каза:

— Пророкът ни е дал Корана и ни е наложил само пет задължения, които да спазваме през живота си. Най-важното от тях е: съществува само един Бог. Останалите са: да се молим по пет пъти на ден, да постим по време на Рамазана, да даваме милостиня на бедните…

Не продължи нататък. Очите му се навлажниха, докато говореше за Пророка. Бе съвестен човек и въпреки че често проявяваше нетърпеливост, опитваше се да изживее живота си според мюсюлманския закон.

— А кое е петото задължение? — попита момчето.

— Преди два дни ти каза, че никога не съм мечтал да пътувам — отвърна Търговецът. — Петото задължение на всеки мюсюлманин е именно едно пътуване. Поне веднъж в живота си трябва да отидем до свещения град Мека.

Мека е много по-далеч от Пирамидите. Когато бях млад, предпочетох да вложа малкото пари, които имах, и да отворя този магазин. Надявах се един ден да забогатея и да отида в Мека. Започнах да печеля, наистина, но на никого не смеех да поверя кристалните си съдове, защото кристалът е много крехка материя. През това време видях да минават край магазина ми много хора които бяха тръгнали за Мека. Богатите поклонници водеха със себе си цяла свита от слуги и камили, но повечето от хората бяха по-бедни и от мен.

Всички те отиваха и се завръщаха доволни, поставяйки на вратите на къщите си парчета плат — символи на поклонението. Един от поклонниците, обущар, който си изкарваше прехраната, като поправяше чужди обувки, ми каза, че почти цяла година вървял през пустинята. Нито за миг обаче не се почувствал така изморен както когато обикалял по няколко квартала в Танжер, за да купи кожа.

— Защо не отидете в Мека сега? — попита момчето.

— Защото Мека е това, заради което живея. Тя ми дава сили да понасям еднообразието на всички тези дни, мълчанието на кристалните съдове по рафтовете, обяда и вечерята в онова отвратително кафене. Страхувам се да осъществя мечтата си, тъй като после няма да има нищо, заради което да живея.

Ти мечтаеш за овце и за пирамиди. Различен си от мен, защото искаш да постигнеш мечтите си. А единственото, което аз искам, е да мечтая за Мека. Хиляди пъти съм си представял как ще премина през пустинята, как ще пристигна на площада, където е Свещеният камък, как ще го обиколя седем пъти, преди да го докосна. Представял съм си хората, които ще бъдат около мен, разговорите и молитвите, които заедно ще кажем. Но се страхувам да не би всичко това да се окаже едно огромно разочарование, затова предпочитам само да мечтая.

Този ден Търговецът позволи на момчето да направи поставката. Не всички виждат мечтите си по един и същи начин.

Изминаха още два месеца, през които поставката привлече много клиенти в магазина за кристал. Момчето пресметна, че ако работи още шест месеца, ще може да се върне в Испания и да купи два пъти по шейсет овце. За по-малко от година стадото му ще се удвои и то ще може да търгува с арабите, тъй като вече говореше този странен език. След онази сутрин на пазара никога повече не се бе допитвало до Урим и Тумим, защото Египет се бе превърнал в мечта, толкова далечна, колкото бе Мека за Търговеца. Всъщност сега момчето бе доволно от извършеното и непрестанно мислеше за деня, в който ще се завърне в Тарифа като победител.

„Помни, че винаги трябва да знаеш какво искаш“, бе казал старият цар. Момчето знаеше какво иска и работеше, за да го постигне. Може би неговото съкровище е било да дойде в тази чужда страна, да срещне един крадец и да удвои стадото си, без да похарчи нищичко за това.

Гордееше се със себе си. Бе научило важни неща, като търговията с кристал, езика без думи и поличбите. Един следобед видя на върха на стръмната уличка някакъв човек, който се оплакваше, че не може да открие прилично място, където да изпие един чай и да си почине от изкачването. Тъй като момчето вече знаеше езика на поличбите, повика собственика на магазина.

— Можем да предлагаме чай на хората, които изкачват стръмната улица — каза то.

— Тук се продава чай на много места — отвърна Търговецът.

— Можем да сервираме чай в кристални чаши. Така чаят ще се стори по-хубав на хората и те ще поискат да си купят кристалните чаши. Защото това, което най-много съблазнява човека, е красотата.

Търговецът се загледа в момчето, без нищо да отговори. Ала същия този следобед, след като се помоли и затвори магазина, седна на тротоара и покани момчето да пушат наргиле — онази странна лула, която използват арабите.

— Към какво се стремиш? — попита старият Търговец.

— Вече ви казах. Искам да купя обратно овцете си. А за това са нужни пари.

Търговецът сложи няколко нови въгленчета в наргилето и всмукна дълбоко.

— От трийсет години имам тоя магазин. Знам кой кристал е качествен и кой не, познавам всичките тънкости на тази търговия. Свикнал съм с магазина си, с размерите му, с клиентелата му. Ако започнеш да продаваш чай в кристални чаши, магазинът ще се разрасне. В такъв случай ще трябва да променя и начина си на живот.

— Та какво лошо има в това?

— Свикнал съм с живота си такъв, какъвто е. Преди ти да се появиш, мислех, че съм изгубил цялото това време, живеейки на едно и също място, докато всички мои приятели се променяха, пропадаха или се замогваха. Това ми причиняваше дълбока тъга. Сега знам, че нещата не стоят така: магазинът е точно толкова голям, колкото винаги съм искал да бъде. Не желая да се променям, защото не знам как да се променя. Твърде много съм свикнал със себе си.

Момчето не знаеше какво да отговори. Тогава старият Търговец продължи:

— За мен ти беше като някаква благословия. А ето че днес разбрах следното: всяка отхвърлена благословия се превръща в проклятие. Аз не искам нищо повече от живота. А ти ме караш да съзирам богатства и хоризонти, за чието съществуване никога не съм подозирал. И сега, когато знам за тях, когато знам за огромните възможности, които се откриват пред мен, ще се чувствам по-зле, отколкото преди.