не успя да улучи Ромеро.

Телохранителят за момент се поколеба. Грималди му пречеше. Забавянето даде възможност на Джак да поправи грешката си. Вторият му куршум прониза лявата буза на Ромеро. Третият се заби в челото му. Четвъртият потъна в меката тъкан под брадичката. Едрият мъж се строполи, без да успее да стреля.

Карч хвана Грималди за вратовръзката, дръпна го към вратата на асансьора и притисна дулото на „Беретата“ към гърлото му.

По устните му бавано плъзна зловеща усмивка.

— Е, Винсънт, какво ше кажеш сега за далновидността?

— Джак… моля те…

— Да не забравиш да предадеш на мама много поздрави от мен.

Зачака отговор, но Грималди мълчеше.

— Не знаеш, нали?

— Какво да знам, Джак?

— Ще ти разкажа една кратка история. Преди десетина години старецът се разболя. Рак. Имаше разсейки навсякъде и единственият начин да го излекуват беше да му трансплантират костен мозък. Аз се съгласих и ми направиха изследвания на кръвта.

Карч поклати глава.

— Не отговаряше, Винсънт. Казах им да направят още няколко теста. Оказа се, че той не ми е баща.

Джак се взря в очите на Грималди.

— Благодаря ти, Винсънт. Преди малко ми даде отговор на последния неясен въпрос.

— Искаш да кажеш…

Карч два пъти натисна спусъка и Грималди се свлече върху трупа на Ромеро. Джак погледна към пистолета и видя, че пръстите му са целите в кръв. Изпълни го невероятна възбуда. Трима срещу един — и той бе победил. Огледа се, сякаш се надяваше, че някой е видял фокуса му и ще го аплодира.

И още по-вълнуваща от прилива на адреналин беше мисълта, че напуска една от стаите на живота и влиза през вратата на следващата.

Наведе се и избърса окървавената си ръка и „Беретата“ в бялата риза на Грималди. После прибра пистолета в копринения джоб на панталона си и взе черния сак от дясната ръка на директора.

Отстъпи назад, хвана Ромеро за единия крак и го изтегли до прага на асансьора така, че да не позволи на вратата да се затвори. Премери пулса на жертвите си и след като се увери, че наистина са мъртви, извади „Зиг Зауъра“ от пояса на Мартин. Погледна дали по оръжието няма кръв и го прибра в кобура си. Претърси телохранителя, откри заглушителя в джоба на панталона му и го взе.

Накрая се огледа и видя оградено с мрежа пространство, в което имаше голяма количка за бельо. Вратата бе заключена. Джак се отдръпна назад и изрита ключалката с тока на обувката си. Вратичката хлътна навътре. Той прекатури количката и няколкото купчини чисти хавлиени кърпи се изсипаха на пода.

Трябваше да напрегне всички сили, за да натовари трите трупа. После попи кръвта с хавлиите. Когато свърши, взе от една от лавиците одеяло, покри количката, избута я в решетката и затвори вратата.

Тя чу изстрелите и я полазиха тръпки.

— Каси?

Каси погледна към светлината на фенерчето в шахтата. Джоди беше уплашена. Не можеше да определи откъде са се разнесли гърмежите. Тя запълзя към детето.

Джоди седеше сгушена до решетката. Когато Каси се приближи, момиченцето насочи лъча към нея.

— Чух някакви звуци, Каси.

— Всичко е наред, Джоди. Всичко е наред. Вече мога да заобиколя и да дойда за теб. Ти ме чакай тук. Чакай ме.

— Не! Недей…

Каси запуши устата й.

— Шепни, Джоди. Трябва да ме почакаш тук. Няма друг начин. След пет минути ще съм при теб. Обещавам. Става ли?

— Става — тихо отвърна детето. — Ще те чакам.

Каси я погали по бузата. После запълзя заднишком към стая 2001.

Когато стигна до отвора, изрита капака и той се залюля надолу на единствения си винт. Каси се промуши през дупката и стъпи върху количката за рум-сървиз. Слезе, отиде при телевизора и понечи да го изключи, за да чува по-добре — и изведнъж някакъв глас зад нея я накара да замръзне.

— Пак се справи чудесно.

Тя се обърна. Карч стоеше в нишата пред банята. В едната си ръка държеше черния сак, в другата — насочен към нея пистолет. На дулото му бе монтиран заглуши-тел. Той избута с крак количката и влезе в спалнята. Каси отстъпи до телевизора.

Джак мрачно се усмихна.

— Троянският кон — каза той. — Един от най-добрите фокуси в историята.

Каси мълчеше. Стоеше абсолютно неподвижно и се надяваше, че звукът на телевизора няма да позволи на Джоди да ги чуе.

— Знаеш ли какви са онези решетки, на които си се натъкнала в шахтата? — попита Карч. — Поставиха ги след ударите ви с Макс. Във всички хотели. Може да се каже, че имате известна заслуга за превръщането на Лас Вегас в безопасно място за комарджиите и техните семейства.

Той отново се усмихна.

— Къде е момичето?

Каси посочи сака в ръката му.

— Имаш парите, Карч. Имаш и мен. Остави я.

Джак се намръщи, сякаш действително обмисляше тази идея. После поклати глава.

— Не мога. Не понасям свидетелите.

— Тя още няма шест годинки. Каква опасност може да представлява за теб?

Той не обърна внимание на въпроса й и махна с пистолета.

— Да идем в другата стая. Онзи прозорец ми харесва повече. Симетричен е. Прозорецът на Макс.

Каси бавно закрачи към вратата. Мислено прехвърляше възможностите. Реши, че единственият й шанс е на прага. Трябваше да го направи, въпреки че той щеше да го очаква. Тя здраво стисна ремъка на чантата с инструментите…

И изведнъж отново я спря глас. Ала не гласът на Карч.

— Само да си й направил нещо!

Каси се обърна. Карч инстинктивно бе насочил пистолета към отвора на вентилационната шахта. Там се виждаше личицето на Джоди.

Каси инстинктивно пристъпи към Карч, замахна с чантата и в същото време извика:

— Бягай, Джоди!

Сакът със стоманените инструменти тежко се стовари върху тила му. Той стреля — въпреки заглушителя гърмежът прозвуча силно, — но не улучи и куршумът се заби в огледалото в нишата.

Тя се хвърли върху него, докато все бе приведен, и преметна сакото над главата му. После рязко повдигна коляно и го заби в лицето му.

Карч отчаяно се въртеше и размахваше ръце. Тя отскочи. Той вдигна пистолета и започна да стреля слепешката. Каси успя да скочи върху леглото, претърколи се през него и приклекна зад Карч.

Джак продължаваше да стреля. Куршумите попадаха в стените и на два пъти улучиха прозореца — по стъклото плъзнаха пукнатини. Накрая се изправи и свали сакото от главата си. За да го направи, трябваше да пусне сака с парите.