сили, за да разбие първата, и й отне половин минута да свали болта. Не разполагаше с много време. Започна да изпада в паника.
Работеше по последния болт, когато чу иззвъняването на служебния асансьор. Остави френския ключ и бързо запълзя назад към плоскостта, през която се беше провряла. Отмести я мъничко и надникна. Вратата на асансьора се отвори и отвътре излезе сервитьор, който буташе пред себе си количка.
Когато влезе в помещението, той извади от вътрешния джоб на червеното си униформено сако бележник и провери номера на стаята. Каси се намираше на около метър над него и лесно можеше да го прочете.
„№ 2001
Да се остави в коридора.
В. Грималди“
Това отново потвърждаваше участието на Винсънт Грималди. И й даваше идея за нов план.
Почукването сепна Карч и го откъсна от мислите му.
— Румсървиз — разнесе се глас от коридора.
Той се завъртя и зачака, но не чу нищо повече. Взе „Беретата“ от бюрото и предпазливо се приближи до вратата. Преди да погледне през шпионката, долепи ухо до касата и се заслуша. Нищо.
Надникна през шпионката и видя количка за румсървиз с бяла покривка и прибори за двама. В средата имаше малка ваза с цветя. Коридорът беше пуст. Той продължи да наблюдава, в случай че сервитьорът чака в асансьорната ниша. Нямаше представа какви нареждания е дал Грималди и дали тъкмо те не са събудили любопитството на келнера.
След трийсет секунди отвори вратата, огледа се, после сведе очи към количката. Нямаше чинии. Джак повдигна краищата на покривката. На долния рафт видя алуминиев съд. Издърпа количката в стаята, заключи след себе си и я вкара в спалнята, като пътьом остави пистолета на масичката в антрето.
— Хайде, яж — каза Карч на момичето, след като доближи количката до леглото.
— Не съм гладна.
— Както искаш. Аз умирам от глад.
Той надигна покривката и отвори съда. Вътре имаше две чинии с алуминиеви капаци. Джак извади едната с две ръце — и се опари.
— Мамка му, гореща е!
Заразмахва ръце и погледна към детето, за да се увери, че то не намира нищо смешно в случилото се. Джоди просто го наблюдаваше малко уплашено. Той разбра защо.
— Зная, говоря мръсни приказки. Трябва да си намокря ръцете.
Веднага щом чу шума на течаща вода в банята, Каси изпълзя изпод другия край на количката, коленичи на пода до масата и бързо се огледа, за да види дали Карч не е оставил наблизо оръжие. Не забеляза нищо.
Тя се завъртя към Джоди и се наведе към леглото, като продължаваше да се вслушва. Вратата на банята бе открехната и тя виждаше част от гърба на Карч. Знаеше, че трябва да се скрие незабавно, щом водата спре.
— Джоди, тук съм, за да те отведа от този човек-бързо прошепна тя.
— Добре, искам…
Каси долепи показалец до устните на момичето.
— Шепни, шепни, за да не ни чуе. Искаш ли да дойдеш с мен?
Детето беше схватливо и само кимна.
— Добре, тогава трябва да правиш каквото ти кажа, нали?
Джоди отново кимна.
Карч се чудеше дали сервитьорът нарочно е загрял толкова силно чиниите, защото е знаел, че няма да получи бакшиш. Извади ръце изпод студената вода и ги погледна. Палците и показалците му бяха зачервени.
— Скапаняци!
Искаше му се да слезе в хотелската кухня, да сграбчи виновника и да натисне главата му върху горещия котлон. За миг си го представи, после осъзна, че човекът, чиято глава натиска, е Винсънт Грималди. Карч се погледна в огледалото и се усмихна. Във фантазиите му имаше хляб за поне трима психоаналитици.
Върна се в спалнята. Момичето стоеше до отсрещния край на масата и надзърташе под покривката. Той бързо се приближи и осъзнал, че „Беретата“ е в антрето, бръкна под сакото си за „Зиг Зауъра“. Не искаше да го вади пред детето, ако не се налага.
— Какво гледаш?
— Нищо.
Джак я блъсна настрани и рязко дръпна покривката, готов да извади пистолета. Отдолу нямаше нищо.
— Търсиш къде да се скриеш, а?
— Не, просто гледам.
Карч взе една от салфетките и се върна при алуминиевия съд.
— Хайде да видим какво са ни донесли — каза той и вдигна капака. Вътре имаше все още цвъртяща пържола и картофено пюре. Месото бе сурово и кръвта се смесваше с горещото масло.
— Отврат — рече Джоди.
— Какво говориш? По дяволите, това е произведение на изкуството. Хайде сега да проверим какво има за теб.
Вдигна другия капак. Макарони с месо.
— Това не са спагети.
— Имаш право. Но това не би трябвало да те интересува, нали не си гладна?
Той отиде до леглото и смъкна калъфката на едната възглавница. Сгъна я на четири и я постави в отворената си длан. С помощта на салфетката избута горещата чиния върху калъфката и постави в джоба на ризата си единия комплект прибори.
— Знаеш ли, аз ще ям в другата стая и ще те оставя да си гледаш филмчетата. Ако щеш яж, не ми пука, хлапе. Така или иначе, не ми досаждай.
— Няма.
— Добре.
Карч остави чинията си на бюрото и се върна в спалнята за колата и солницата. После отново омота бравите на вратата с кабела и отиде да вземе „Беретата“ от масичката в антрето. След което насоли пържолата и започна да лапа големи, горещи парчета месо.
44
Каси се претърколи изпод леглото, долепи показалец до устните си, за да напомни на Джоди да пази тишина, и взе дистанционното управление на телевизора. Бавно усили звука, за да заглуши шепота им и другите шумове, които можеха да издадат. После заобиколи леглото, отиде при момиченцето и го прегърна. То се вдърви — нали нямаше представа коя е тя. Каси се отдръпна, постави длани на раменете й и клекна.
— Добре ли си, Джоди?
— Искам мама и татко.
Каси отдавна беше мислила за този момент. Не за конкретните обстоятелства, а за мига, в който ще е толкова близо до дъщеря си и ще трябва да се опита да й обясни.
— Джоди, аз… — започна тя, но не довърши. Реши, че ще е по-добре да го отложи за по-късно. Детето
