После си щяла да я отвлечеш и да заминеш за рая — за Таити, мястото, където двамата с Макс преди много време сте прекарали чудни мигове. Между другото, при мен има нещо твое-нямам предвид детето.

Карч задържа телефона между ухото и рамото си и взе паспортите от дясната седалка. Отвори единия и погледна снимката на жената, с която разговаряше.

— Джейн и Джоди Дейвис — рече той. — Колко мило. Онзи, който ги е направил, е свършил страхотна работа. Жалко, че нямаше възможност да ги използваш.

— Копеле гадно — каза през зъби Каси.

Джак не й обърна внимание и продължи да забива стрелите си.

— Предполагам, че когато си видяла оная табела „Продава се“, си разбрала, че имаш проблем. Джоди ми каза, че след месец семейството й се местело в Палиж, както го нарича тя. Басирам се, че това те е потресло и те е накарало да побързаш. Поискала си от Лио да ти намери работа. И той пак те е пратил в „Клеопатра“. Това е.

— Какво искаш, Карч? Парите са у мен. Да поговорим за тях и да свършваме.

— Къде си?

— В Лос Анджелис, ти къде мислиш?

— Лошо. Това означава, че си получила съобщението ми, когато за Кибъл вече е било твърде късно. Жалко. Управлението за условно освобождаване ще трябва да запълва огромна празнина.

Карч се засмя и се престрои в страничното платно, за да завие по „Тропикана“. Щеше да стигне в „Клеопатра“ след десет минути.

— Ти си луд, Карч, съзнаваш ли го? Телма Кибъл не ти е направила нищо лошо.

— Ще ти кажа нещо, миличка. Половината от хората, които съм очистил, не са ми направили нищо лошо. Нито пък Джоди Шоу — или би трябвало да кажа Джоди Дейвис? Изобщо не ми пука, ясно ли ти е?

— Ти си психопат.

— Точно така. Та ето какво ще направиш. Внимателно ли ме слушаш? Донеси парите във Вегас колкото можеш по-бързо. Не ме интересува дали ще дойдеш със самолет, или с кола, стига да се върнеш в „Клеопатра“ до полунощ. Да се върнеш на местопрестъплението.

Той погледна часовника на таблото.

— Сега е четири. Имаш достатъчно време. Когато пристигнеш, ми позвъни и ще пратя някой да те доведе горе при мен.

— Карч, ти…

— Млъквай! Не съм свършил. Най-добре да ми се обадиш до полунощ, иначе семейство Шоу пак ще трябва да ходят в „Хай Дезърт“, за да видят дали някоя друга затворничка, дето е надула корема, не иска да разкара копелето си.

— Аз не исках да я давам!

Джак отдръпна телефона от ухото си.

— Нямах друг избор! Не можех да отгледам дъщеря си в…

— Да бе, все тая. Двамата с Макс сте мислили еднакво.

Последва дълго мълчание.

— За какво говориш? Ти си го убил. Зная, че онази нощ ти си бил горе.

— Бях горе, но за останалото не си познала. Честно казано, до днес дори не знаех точно какво се е случило. Докато не разбрах за момичето.

Карч зачака, но тя не каза нищо.

— Да продължавам ли?

Той отново зачака. Накрая Каси тихо му каза да продължи.

— Виждаш ли, лежах на леглото и се преструвах на заспал. Оставих го да влезе в стаята, после и в дневната. Станах, взех си пистолета изпод възглавницата и го последвах. Бях въоръжен, а той нямаше нищо. Какво друго можеше да направи, освен да легне на земята, когато му заповядах? Но Макс не се подчини. Аз повторих, но той просто ме гледаше. После каза нещо, над което си блъсках главата чак до днес. Защото, нали разбираш, не знаех за бебето, за вас двамата и какво си му казала преди да се качи горе.

Каси мразеше да шофира нощем през пустинята. Приличаше й на безкраен тунел. Думите на Карч само още повече влошиха нещата. Сълзите размиваха очертанията на осветения от фаровете път. Тя преглътна и се опита да се успокои.

— Какво ти каза? — попита Каси.

Безплътен и с далечно ехо, гласът на Карч се донесе до нея от мрака и й прозвуча така, като че ли той е навсякъде около нея и дори в собствената й глава.

— Каза „Никога пак. По-добре да го нямаш, отколкото да е зад решетките.“ После скочи и се хвърли през прозореца. Нямах представа какво означава това, докато днес Кибъл не ми обясни какво е научил онази нощ. Ти си му казала, че ще става баща. И той е знаел, че ако се предаде, ще е в затвора, когато се роди детето. Точно както се е случило с него, спомняш ли си? Той е израснал, докато старецът му е лежал в пандиза. И не е искал същото да се повтори с друг.

Джак замълча. Каси нямаше какво да каже. Искаше й се просто да затвори, да отбие от пътя и да потъне в пустинната нощ. Не я интересуваше какво я очаква в мрака.

Вярваше на Карч. В душата си разбираше, че й казва истината. И тогава осъзна, че като е изненадала онази нощ Макс, самата тя е предизвикала ужасния развой на събитията. Внезапно си представи трупа му върху масата в казиното. Тогава бе изтичала и бе притиснала главата му към гърдите си. Наложи се насила да я откъснат от него.

— Така че разбираш — рече Карч. — Ако трябва да обвиняваш някого, това си ти, не аз. Носила си детето му и си му го казала. Какво мислиш за това, Каси Блак?

Тя не отговори. Стискаше волана толкова силно, че кокалчетата на пръстите й бяха побелели — виждаше го-дори на слабата светлина на уредите на таблото. По тялото й преминаха тръпки, като вълна, която постепенно плъзна по ръцете й. После премина. Каси се опита да потисне мислите за Макс, да ги остави за по-късно. Сега най-важна беше Джоди. Трябваше да се съсредоточи върху нея.

— Знаеш ли — каза Карч, — след като вече съм наясно какво се е случило в оная стая с Макс, не мога да си обясня какво се е случило в стаята с Идалго. Защо го направи?

Каси не разбираше защо й задава такъв очевиден въпрос.

— Заради парите, за какво друго?

— Но защо си го очистила, ако не се е налагало?

— Какво говориш? Идалго? Идалго е мъртъв?

— Ти би трябвало да го знаеш по-добре от…

— Не! Не зная за какво говориш!

— Изглеждаше адски хладнокръвно убийство. Човекът е седял на леглото по бельо, абсолютно беззащитен, и ти просто си го очистила.

Каси си спомни последните мигове в стаята. Идалго бе неспокоен, започваше да се събужда. Тя стоеше до леглото с пистолет в ръка. Беше готова да направи необходимото. Да пресече последната граница. Дали наистина не го бе сторила? Невъзможно.

— Чуй ме, Карч. Ако е мъртъв, значи го е убил някой друг.

Последва пауза.

— Естествено — отвърна накрая Джак. — Както кажеш. Това не променя нещата. Ще дойдеш тук с парите и…

— Карч?

— Какво?

— Откъде да зная, че тя е при теб?

Той се засмя.

— Да бе. Няма откъде да знаеш.