вече бе объркано и уплашено. — Джоди, казвам се Каси и ще те отведа оттук. Онзи човек направи ли ти нещо?
— Накара ме да…
Каси бързо долепи показалец до устните й, за да й напомни да шепне.
— Накара ме да вляза в колата му. Каза, че бил фокус-ник и че татко устройвал тук тържество за мама.
— Излъгал те е, Джоди. Аз ще те отведа оттук. Но трябва да сме много…
Чу шум откъм вратата и млъкна.
Карч размота кабела от бравите и отвори вратата на спалнята. Влезе и погледна момичето на леглото. Джоди криеше лицето си в шепи. Той плъзна очи по стаята и не забеляза нищо необичайно.
— Достатъчно високо ли ти е? — попита Джак.
— Какво?
— Казах, достатъчно висо…
Той замълча, когато видя, че детето се усмихва, разбрало шегата. Предупредително вдигна показалец и се приближи до завесите, дръпна ги и погледна. През атри-ума долу се виждаха оживените игрални маси.
— Кретени — рече Карч. — Никой не може да победи казиното.
— Какво? — попита Джоди.
Той се обърна и я погледна. После очите му се насочиха към количката и недокоснатата чиния с макарони.
— Казах, че е по-добре да си изядеш вечерята, хлапе. Няма да получиш друга.
— Ще вечерям, когато дойде татко.
— Както искаш.
Джак излезе, затвори вратата и този път реши, че няма нужда от кабела.
— Къде ще иде? — каза си той и се върна при пържолата си.
Когато чу, че вратата се затваря, Каси прибра швейцарското си ножче и слезе от тоалетната чиния. Беше се приготвила да скочи върху Карч, ако реши да претърси банята. Върна се в спалнята и прошепна в ухото на Джоди, че се е справила чудесно.
— Сега трябва да вляза в банята и да позвъня по телефона. Този път искам да дойдеш с мен. Така, ако той се върне, можеш да му кажеш, че пишкаш.
— Не ми се пишка.
— Зная, миличка, но можеш да му го кажеш.
— Става.
— Добро момиче.
Каси я целуна по главичката и си помисли, че за последен път го е правила в болницата в „Хай Дезърт“. Тогава до леглото й стоеше сестра и нетърпеливо протягаше ръце за бебето.
Косата на Джоди миришеше на детски шампоан и това напомни на Каси за всичко, което е пропуснала. За миг трябваше да спре и да се облегне на леглото.
— Добре ли си? — прошепна момиченцето.
Каси се усмихна и кимна. После отведе дъщеря си в банята и заключи. Взе една от хавлиените кърпи, пусна я на пода и я притисна към пролуката под вратата.
— Татко прави така, когато пуши в банята — каза детето. — На мама не й харесва, защото мирише.
Каси се изправи, повдигна Джоди и я настани върху затворената тоалетна дъска. Черният сак лежеше върху казанчето зад нея.
— Ако той се опита да отвори или почука, кажи му, че не може да влезе, защото пишкаш. После пусни водата и излез. Но запомни — преди това вдигни хавлията и я хвърли във ваната, за да не я види, разбираш ли?
— Разбирам.
— Браво. Сега стой тук. Аз ще се обадя по телефона от кабината за душа.
— На татко ли ще звъниш?
Каси тъжно се усмихна.
— Не, малката ми, не още.
— Не съм малка.
— Зная. Извинявай.
— И той ми казва така.
— Кой?
— Фокусникът. Вика ми „малката“.
— Сгрешил е. Ти си голямо момиче.
Тя взе сака и още една хавлия и влезе в кабината за душа. Внимателно и тихо я затвори и извади от джоба си клетъчния телефон. Беше откъснала лист хартия от рекламния бележник в спалнята. Най-отдолу бе отпечатан номерът на „Клеопатра“. Каси преметна хавлията върху главата си, за да заглуши шума, и го набра. После тихо поиска да я свържат с Винсънт Грималди. Отговори й някой, който й каза, че в момента господин Грималди бил зает и че с удоволствие щял да му предаде съобщението й.
— Той би желал да разговаря с мен.
— Защо, госпожо?
— Просто му кажете, че има два и половина милиона причини да разговаря с мен.
— Един момент, моля.
Каси нервно зачака. Чудеше се след колко време Карч отново ще провери Джоди. След цяла минута в слушалката се разнесе спокоен мъжки глас.
— Кой е?
— Господин Грималди? Винсънт Грималди?
— Да, кой се обажда?
— Просто исках да ви благодаря.
— За какво? Два и половина милиона причини… Какви два и половина милиона причини?
— Предполагам, че Джак още не ви е съобщил.
Последва продължително мълчание. Каси вдигна кърпата и погледна през стъклената врата на кабинката. Джоди седеше, където я бе оставила, и си играеше с рулото тоалетна хартия.
— Искате да кажете, че Джак Карч е взел парите?
Тя отново пусна хавлията върху главата си. Грималди за пръв път използваше думата „пари“. Беше се хванал на въдицата.
— Да, дадох му ги, както се бяхме договорили. Просто исках да ви благодаря. Той ми каза, че вие сте одобрили размяната.
Гласът на Грималди стана настойчив. Каси реши, че планът й е успял, и това я изпълни с възбуда.
— Не ми е ясно какво… можете ли да говорите по-високо? Почти не ви чувам.
— Съжалявам. Обаждам ви се от колата по клетъчния си телефон и дъщеря ми спи. Не искам да я будя. А и тук в пустинята връзката е ужасна.
— Какво точно ви каза Карч, че съм одобрил? Каква размяна?
— Нали разбирате, размяната. Дъщеря ми и аз за парите. Казах му, че не сме знаели за подкупа, хората от Маями и така нататък. Веднага щом отворих куфарчето и видях всички онези пари, осъзнах, че сме допуснали грешка. Искахме да върнем парите. Радвам се, че успяхме да…
— Казвате, че в момента парите са у Карч, така ли?
Каси затвори очи. Беше захапал въдицата.
— Ами, той ще ви съобщи. Но спомена, че първо трябвало да уреди нещо. Когато тръгвахме, разговаряше по телефона. Беше…
Връзката прекъсна. Грималди бе затворил.
Каси прибра телефона в джоба си, свали хавлията и излезе от кабинката. Коленичи пред Джоди и
