На седалката от другата страна на групичката лежеше една празна тава и още една, в която беше останала само една четвърт от сладкиша. Двете момичета седяха заедно, а Пъпката, седнал настрана на предната седалка, беше опрял ръка на облегалката. Когато Причард влезе, и тримата вдигнаха очи.

— Имате ли нещо против да остана? — попита той.

— Ама моля, влизайте — каза Пъпката. — Едно парче торта? Ето, точно едно парче. — И той подаде парчето на Причард, като премести празните тави, за да му направи място.

— Имаш ли си момиче? — продължи Камил.

— Ами горе-долу. Само че е малко… ей такава, глупава.

— Вярна ли ти е?

— Естествено — каза Пъпката.

— Откъде знаеш?

— Ами аз никога… е, знам.

— Според мене скоро ще се ожениш — рече Причард закачливо — и ще отвориш собствен бизнес.

— А, не, още не — каза Пъпката. — Аз уча задочно. В радара има голямо бъдеще. За една година можеш да си докараш до седемдесет и пет долара на седмица.

— Не думай!

— Момчета, които са минали курса, писаха, че толкова взимат — каза Пъпката. — Един от тях дори само след една година е станал областен управител.

— Областен управител на какво? — попита Причард.

— Просто областен управител. Така пишеше в писмото му, има го отпечатано в рекламата.

Причард започна отново да се чувствува добре. Ето ти човек с амбиции. Не всички са циници.

— Кога смяташ да се ожениш? — попита го Камил.

— О, не веднага — каза Пъпката. — Според мене преди да се задомя, човек трябва да види света. Малко да пообиколи. Може да се хвана на някой кораб. Като знаеш да работиш с радар, значи, и от радио ще разбираш. На парахода мога да поработя известно време като радист.

— А кога ще свършиш курса? — интересуваше се Причард.

— Уроците започват съвсем скоро. Вече съм попълнил въпросника и сега пестя за основната такса. Минах теста и казаха, че имам големи способности. Пратиха ми три или четири писма.

Очите на Камил бяха много уморени. Причард погледна лицето й. Той знаеше, че очите му са скрити зад очилата. Реши, че отблизо лицето й е хубаво. Устните и сега бяха толкова сочни, толкова приветливи, само очите й бяха уморени. Чак от Чикаго, все на автобус, помисли си той. Не изглеждаше чак толкова издръжлива. Причард забеляза пълния й бюст под измачкания костюм. Беше подвила маншетите на блузата си навътре, да не се цапат по края. Причард забеляза и това. За него то означаваше уредност. Той анализираше дребните детайли. Усещаше това момиче като парфюм. Почувствува възбуда и глад. Човек просто не среща такива момичета — толкова привлекателни и толкова мили, каза си той. След това се чу да й казва, без сам да предполага, че наистина ще заговори:

— Мис Оукс, мислех си, просто така ми хрумна, че може би ще ви бъде любопитно да изслушате едно мое предложение за сделка. Аз съм председател на една голяма корпорация и си помислих… впрочем убеден съм, че тези млади хора ще ни извинят, ако сте съгласна да изслушате моите идеи. Бихте ли направили няколко крачки до онази скала? Имам няколко вестника, на които можем да седнем. — Сам се учуди от думите си.

„Господи! — рече си Камил. — Започва се.“ Причард излезе пръв и галантно помогна на Камил да слезе от автобуса. Хвана я леко за лакътя, когато прескачаше канавката, и нежно я поведе към проснатите вестници, където бяха седели двамата с Ърнест.

Направи й знак да седне.

— Ох, не знам — каза Камил, — толкова време все седя.

— Е, може би смяната на стойката ще ви разтовари малко — каза Причард. — Аз например, като работя дълги часове на моето бюро, променям височината на стола, кажи-речи, всеки час и намирам, че това ме държи бодър. — Той й помогна да седне върху вестниците, Тя придръпна полата си и седна, като сви колене до гърдите. Причард се настани до нея и свали очилата си. — Мислех си — поде той, — знаете ли, човек с моето положение трябва винаги да мисли напред и да планира. Ето, сега, погледнато чисто технически, аз съм на почивка. — Той се усмихна. — Почивка… питам се как ли би изглеждала истинската почивка. — Камил се усмихна. Почвата беше твърда. Чудно, колко ли щеше да продължи? — Основната суровина на една преуспяваща компания са хората — продължи Причард. — Аз непрекъснато търся хора. Стомана и каучук ще намериш по всяко време, но умове, таланти, красота, амбиции — ето, това са продукти, които трудно ще си доставиш.

— Вижте какво, мистър — каза Камил, — ужасно съм уморена.

— Знам, мила, веднага ще дойда на въпроса. Искам да ви назнача. Най-просто казано.

— Като каква?

— Като администраторка. Това е доста специализирана работа, а оттам бихте могли да станете… да кажем, можете да станете дори моя лична секретарка.

Камил беше напълно изтощена. Погледна към входа на пещерата, където беше мисис Причард. Не се виждаше нищо.

— А какво ще каже вашата съпруга по този въпрос?

— Че какво общо има тя? Тя не ръководи моята служба.

— Мистър, както казах, уморена съм. Няма смисъл да си губим времето по този начин. Аз искам да се омъжа. Искам да бъда добра съпруга, да имам къде да живея, така че да нямам грижа известно време; знам ли, може наистина да бъда добра жена.

— Не разбирам за какво намеквате — каза Причард.

— Много добре разбирате — рече Камил. — Но не ви харесва, защото не искам да играя по вашите правила. На вас ви се ще да минат месеци и накрая да ме изненадате, но аз съм почти без пари. Казвате, че жена ви не управлявала вашите работи, а пък аз ви казвам, че тъкмо тя ги управлява. И вас, и бизнеса ви, и всичко около вас. Опитвам се да бъда любезна, но съм уморена. Вероятно тя избира и секретарките ви, без сам да го знаете. Жена с твърда ръка.

— Не разбирам за какво говорите.

— Разбирате, разбирате — каза Камил. — Кой ви купи тази вратовръзка?

— Защо…

— За мене тя ще разбере за секунди. Ще разбере. Оставете ме малко да поговоря. Вие не можете да си поискате едно момиче направо. Трябва да го направите със заобикалки. Два са начините, мистър. Или се влюбваш, или правиш предложение за работа. Ако бяхте казали: „Така и така стоят нещата, толкоз за апартамент и толкоз за дрехи“, кой знае, може би щях да се замисля и да стигна до някакво решение и нещо щеше да се получи. Но аз нямам намерение да скучая до смърт с разни будали. Кога щяхте да ме изненадате? Месец-два след като се настаня на своето бюро? Прекалено остарях за такива игри. Причард навири брада.

— Жена ми не управлява моя бизнес — каза той. — Не знам откъде ви хрумна.

— О, я оставете това — каза Камил. — Предпочитам да ме хвърлят в гнездо на гърмящи змии, каквато е жена ви, отколкото да си спечеля враг в нейно лице.

— Малко съм учуден от вашето отношение — каза Причард. — Никога не съм и помислял такива неща. Просто се опитах да ви предложа работа. Можете да приемете, можете да откажете.

— О, братче! — въздъхна Камил. — Щом можете да се самозаблуждавате и да си вярвате, господ да е на помощ на всяко момиче, което ви падне! Никога няма да е наясно какво се иска от нея.

Причард й се усмихна.

— Просто сте уморена — каза той, — Може би като си починете, ще помислите отново.

Ентусиазмът беше изчезнал от гласа му и Камил се успокои. После реши, че май сбърка, защото тоя щеше да бъде лесен, абсолютен будала. Лорейн би му свалила и ризата за един ден.

Сега лицето й се стори по-друго на Причард. Видя в него твърдост, дори предизвикателство, и тъй като беше съвсем близо, видя грима й, видя как е поставен и се почувствува разголен пред това момиче. Бе смутен, че й заговори така. Беше си помислил, че ако всичко стане… е, той щеше… но лошото е, че тя разбра. Само че той не би го нарекъл, Боже, ама в края на краищата има нещо, което се нарича поведение