насочва към хубава сделчица. Помълчи малко. Аз ще уредя всичко. Това е от моята специалност… И така, мистър Хейли, каква е тази жена? Как изглежда?

— Какво да ви кажа… Бяла кожа, красива, добре възпитана. Предложих на Шелби осемстотин, дори хиляда долара за нея и пак щях да спечеля доста.

— Бяла, красива, добре възпитана! — повтори Меркс и острият му нос, брада и очи се оживиха. — Виж какво, Локър, това е доста съблазнително. Ще направим чудесна сделка… Ще ги заловим и двамата. Детето, разбира се, ще върнем на мистър Хейли, а жената ще заведем в Нови Орлеан и ще я продадем. Прекрасно, нали?

— Виждате ли — продължи Меркс към Хейли и разбърка своя пунш, — във всички селища по реката има разбрани съдии, които Ь ни правят по някоя дребна услуга от време на време. Том знае да действува с юмруци и толкова! Но когато трябва да се дава клетва, на сцената излизам аз. Явявам се в съда издокаран: с лъснати ботуши и всичко друго първо качество. И да ме видите само как уреждам тия работи — каза той, като засия от професионална гордост. — Днес съм мистър Туйкъм от Нови Орлеан, утре — плантатор, току- що дошъл от Пърл ривър, където за мене работят седемстотин негри, а трети път съм далечен роднина на Ц. Хенри Клей или някой друг почтен джентълмен от Кентъки. Хората, знаете, имат различни дарби. Том е незаменим, когато се дойде до бой, но не го бива да лъже. Просто не му се удава. Но; ако има в страната човек, който може по-добре от мене да се кълне във всички и за всичко да запазва докрай присъствието на духа при всички обстоятелства, ей богу, искам да му стисна ръката. Като змия мога да се провра във всяка пукнатина, дори съдиите да бяха по-строги. Понякога даже ми се иска те да бъдат по-строги — много по- голямо удоволствие щях да изпитвам, като ги лъжа; щеше да ми бъде много по-забавно.

Том Локър, който, както вече забелязахме, беше бавен в мисълта и движенията, ненадейно прекъсна Меркс, като удари така силно с юмрук по масата, че всичко по нея зазвънтя.

— Съгласен! — извика той.

— За бога. Том! Няма смисъл да чупиш чашите — каза Меркс. Пази си юмрука. Той ще ти потрябва.

— Но, господа, не се ли пада и на мене част от печалбата? — запита Хейли.

— Не ти ли стига, че ще хванем малкия? — възрази Локър. Какво искаш повече?

— Добре де — каза Хейли, — но все пак аз ви предлагам доходна работа. Това все струва нещо… Да кажем, десет процента от чистата печалба?

— Какво-о? — извика Локър страшно, изруга и стовари тежкия си юмрук върху масата. — Познавам те аз тебе. Дан Хейли; искаш да ме надхитриш! Да не мислиш, че Меркс и аз сме станали ловци на негри току-тъй, само за удоволствието на джентълмени като тебе. Как ли не! Нищо няма да получиш! Жената ще бъде само наша, а ти си дръж езика, иначе ще вземем и детето. Кой ще ни попречи? Ти вече ни показа дивеча. Сега мисля, че той е толкова твой, колкото и наш. Ако ти или Шелби решите да ни преследвате, опитайте се, ако си нямате работа. Ще намерите ланския сняг.

— Добре де, добре. Нека да бъде така — каза изплашеният Хейли. — Върнете ми само детето. Том, ти винаги си бил честен с мене. Вярвам на думата ти.

— И как няма да ми вярваш — отвърна Локър. — Аз не съм като тебе — не хленча. А колкото до сметките си, не бих излъгал и самия дявол. Обещая ли нещо, ще го направя. И ти знаеш това, Дан Хейли.

— Точно така, точно така мисля и аз. Том — каза Хейли.

— Обещай ми само, че ще ми предадеш детето до една седмица, и то където на тебе ти е удобно. Повече от това не искам.

— Но аз пък искам — каза Том. — Не мисли, че напразно съм работил с тебе в Начез, Хейли. Доста неща научих тогава! Научих, че като хванеш змиорка, трябва здраво да я държиш. Хайде, развързвай си кесията и дай веднага петдесет долара, иначе никога няма да видиш детето. Знам те аз тебе!

— Какво говориш, Том? — възрази Хейли. — В ръцете си имате работа, която ще ви донесе чиста печалба между хиляда и хиляда и шестстотин долара!

— Отде знаеш? Имай предвид, че ние имаме възложена работа за следващите пет седмици, и то такава, която само ние можем да свършим. Представи си, че зарежем всичко и се запилеем да търсим под дърво и камък твоя хлапак и майка му, а накрая не ги хванем… Дяволски мъчно се ловят жените. Тогава какво? Ще ни платиш ли пукнат цент тогава? А? Как ли не! Не, не! Веднага давай петдесет долара. Ако успеем да свършим работата и спечелим, ще ти ги върна обратно. Ако ли не успеем, ще останат за труда. Така е справедливо, нали, Меркс?

— Разбира се, разбира се — каза Меркс с примирителен тон.

— Това е само един вид залог. Хи, хи, хи! Ние, правниците, знаете, ги разбираме. Няма смисъл да се караме…. Да се разберем с добро. Мистър Хейли, Том ще ви предаде детето, където вие посочите. Нали, Том?

— Ако намеря хлапето, ще го отведа в Цинцинати и ще го оставя на пристанището у старата Белчър — каза Локър.

Меркс измъкна от джоба си мазен тефтер, извади дълъг лист и като заби в него тъмните си хитри очи, започна да чете полугласно:

— Барнс, окръга на Шелби, за негъра Джим — триста долара, жив или мъртъв. Едуардс, Дик и Люси — мъж и жена — шестстотин долара…. Негърката Поли с две деца — шестстотин долара за нея или главата й… Аз само хвърлям поглед върху нашите работи, за да видя дали ще смогнем да се заемем и с вашия случай… Локър — каза той, като помисли малко, — трябва да повикаме Адам и Спрингер да ни помогнат да уловим тези — отдавна са ни възложени.

— Те ще искат страшно много — каза Локър.

— Остави това на мен. Те са нови в занаята и не трябва да искат много — каза Меркс и продължи да чете списъка. — Има три лесни случая… защото цялата работа се състои в това, да ги застрелят или да се закълнат, че са ги застреляли. Затова, разбира се, те не биха могли да вземат много. Останалите задачи — каза той и сгъна листа — търпят отлагане. А сега нека минем на някои подробности. Мистър Хейли, вие значи видяхте, че тази жена излезе на другия бряг?

— Разбира се, така, както виждам вас.

— И човекът, който й помогна да излезе на брега? — запита Локър.

— Разбира се, и него видях.

— Сигурно са я подслонили някъде — забеляза Меркс. — Но къде? ТоВа е въпросът. Том, ти какво ще кажеш?

— Тази вечер непременно трябва да преминем реката — отговори Том.

— Но, Том! Няма лодка — възрази Меркс. — Ледовете се носят много бързо… Не е ли опасно?

— Това не ме интересува. Знам само, че трябва да преминем — решително каза Том.

— Боже мой, — неспокойно каза Меркс. — Че как може? — продължи той и отиде до прозореца. Тъмно е като в рог. Том, и…

— Не го увъртай, Меркс. Ти просто се страхуваш. Но няма друг изход. Трябва да дойдеш. Ако ти бездействуваш тука ден-два, жената ще е отишла вече по подмолния канал до Сандъски6 или някъде другаде.

— О, не, никак не ме е страх — каза Меркс, — само че…

— Само какво? — запита го Том.

— Само че откъде ще вземем лодка? Виждаш, че няма никаква лодка.

— Чух съдържателката да казва, че ще има лодка. Някой щял да премине тази вечер. Каквото и да става, трябва да отидем с него — каза Локър.

— Предполагам, че имате добри кучета? — запита Хейли.

— Първо качество — каза Меркс, — но каква полза от това? Нямате нищо нейно, което да подушат.

— Да, имам — каза Хейли тържествуващ. — В бързината тя е оставила шала си на кревата. Ето го… тя е забравила и шапката си.

— Това е чудесно — извика Локър. — Дай ги.

— Само кучетата да не повредят жената, ако се хвърлят върху й ненадейно! — предупреди Хейли.

— Това трябва да се има предвид — каза Меркс. — Нашите кучета едва не разкъсаха на парчета един негър в Мобайл. С мъка успяхме да го отървем.

— Ето виждате ли! Преследването с кучета не върви за жените, на които цената е в тяхната