континуум. Ако те могат да правят тунели през пространството, предполагам, че са в състояние да направят и някакви тунели през времето. Фактът, че ние се върнахме един ден по-рано, показва, че боравят с поне ограничен вид пътуване във времето. Може би веднага, след като сме напуснали Станцията, са изпратили съобщение назад двайсет и шест години във времето, за да изключат предаването. Не знам.

— Нали разбирате колко удобно е за вас Съобщението да спре точно сега. Ако то все още продължаваше да се излъчва, щяхме да намерим спътничето ви, да го прихванем и да приберем излъчваната лента. И това щеше да представлява явно доказателство за фалшификация. Недвусмислено. Но не сте могли да си позволите този риск. Затова сте свели всичко до ала-бала и черните дупки. Всичко това сигурно е доста смущаващо за вас.

Изглеждаше угрижен.

Приличаше на параноична фантазия, при която куп невинни обстоятелства се прегрупират в сложен и коварен замисъл. Фактите в този случай трудно можеха да се нарекат обичайни и за властите изглеждаше разумно да проверят и други възможности за обяснение. Но тонът, с който Киц привеждаше събитията, беше толкова злобен, че според нея разкриваше една истински наранена личност, изплашена до болка. В ума й вероятността преживяното да се окаже колективна халюцинация малко понамаля. Но прекъсването на сигнала на Посланието — ако беше станало така, както Киц каза — беше притесняващо.

— Значи аз твърдя, доктор Ароуей, че вие, учените хора, сте достатъчно умни да измислите всичко това и сте имали мотиви да го направите. Но сами не сте разполагали с необходимите средства да го осъществите. Ако руснаците не са изстреляли сателит за тази цел, могла е да бъде една от другите шест държави, разполагащи с такива технически ресурси. Но ние проверихме всичко това. Никой не е изстрелвал свободно летящ сателит в подобна орбита. Остават само възможностите на нечия частна компания. И най- интересната възможност, която попада в полезрението ни, се казва господин С. Р. Хадън. Случайно да го познаваш?

— Не се дръж тъпо, Майкъл. Аз самата ти казах за Хадън, преди да отлетя при него на „Матусал“.

— Просто исках да се убедя, че си съгласна в основното. Сега прецени следната възможност: ти и руснаците замисляте схемата. Хващаш Хадън да финансира ранните стадии — конструирането на спътника, изобретяването на Машината, дешифровката на Посланието, фалшифицирането на радиационните поражения и други подобни. В замяна на това проект „Машина“ се задейства и той получава възможност да си поиграе с тези два трилиона долара. Идеята му харесва. От нея може да извлече огромни печалби, а ако съдим по биографията му, той страшно си пада по това да създава затруднения на властите. Когато се заплитате в дешифрирането на Посланието, когато не можете да намерите буквара, ти дори отиваш при него. Той ти казва къде да го потърсите. Това също е проява на небрежност от ваша страна. Щеше да е по-добре, ако се бяхте досещали сами.

— Прекалена небрежност — намеси се дер Хеер. — Човек, който наистина е решил да пробута такава измама, не би ли…

— Кен, изненадан съм от теб. Забелязал ли си, че си прекалено наивен? Ти току-що подсказа точно защо Ароуей и останалите й съмишленици са решили, че ще е умно от тяхна страна да помолят Хадън за помощ. И да го направят така, че ние да знаем, че тя е отишла при него.

Отново насочи вниманието си към нея.

— Ароуей, опитай се да го видиш от гледната точка на един неутрален наблюдател…

Киц продължаваше да притиска, карайки искрящи конфигурации от нови факти да се групират във въздуха пред нея, пренаписвайки цели години от изминалия й живот. Никога не беше смятала Киц за глупав, но и никога не си бе представяла, че има такова въображение. Може би някой му беше помогнал. Но емоционалният тласък за развихрянето на тази фантазия си беше на Киц.

Жестовете му бяха изразителни и риториката му бе неудържима. Това не беше просто част от работата му. Този разпит, това алтернативно интерпретиране на фактите бе събудило в него някаква неподправена страст. След миг на размисъл, Ели осъзна за какво ставаше дума. Петимата не бяха донесли никакви преки военни приложения, не бяха се върнали с никакъв ликвиден политически капитал, само с един разказ, който изглеждаше повече от странен. И този разказ съдържаше опасни предпоставки. Сега Киц държеше в ръцете си най-унищожителния арсенал на Земята, докато Поддръжниците строяха галактики. Той беше пряк следовник на поредица от държавни водачи, американски и съветски, създали стратегията на ядрената конфронтация, докато Поддръжниците представляваха сплав от различни видове, обитаващи различни светове и работещи в пълен синхрон. Самото им съществуване представляваше мълчалив укор. И после, да си представим възможността тунелът да бъде активиран от другия край и той не може да предотврати това по никакъв начин. Те могат да се появят тук за миг. Как би могъл Киц да защити Съединените щати при подобни обстоятелства? Неговата роля в строителството на Машината — чиято история сега той трескаво се мъчеше да преправи — можеше да се изтълкува от някой враждебно настроен трибунал като неизпълнение на задълженията му. И какъв отчет можеше да даде Киц пред извънземните за това как е опазвал планетата, той и неговите предшественици? Дори и ако през тунела не се изсипеха ангели-отмъстители, ако истината за това пътуване се оповестеше, това щеше коренно да промени света. Той вече се променяше. И щеше все повече да се променя.

Ели отново го изгледа със съчувствие. Поне от стотина поколения насам, светът бе ръководен от много по-лоши личности от него. Той просто бе имал нещастието да влезе в играта, тъкмо когато правилата се пренаписваха.

— … дори и да вярвахте на всяка подробност от вашата версия — продължаваше Майкъл, — не мислите ли, че извънземните са се отнесли зле с вас? Те се възползват от най-нежните ти чувства и се предрешават в образа на стария ти скъп татко. Не ти казват какво правят, експонират ти филмите, унищожават всичките ви данни, дори не ти позволяват да оставиш онова тъпо палмово листо там. Нищо от списъка не липсва, освен малко храна и нищо, което го няма в списъка, не е донесено, освен няколко песъчинки. Значи за тия двайсет минути сте нагълтали малко храна и сте изсипали малко пясък в джобовете си. Връщате се обратно така да се каже една наносекунда, след като сте напуснали, тъй че за външния наблюдател вие изобщо не сте напускали.

Сега, ако извънземните искаха да покажат недвусмислено ясно, че вие наистина сте ходили някъде, щяха да ви доведат обратно един ден по-късно или една седмица. Нали така? Ако за известно време нямаше нищо вътре в бензелите, ние щяхме да сме адски сигурни, че сте зачезнали някъде. Ако искаха да ви улеснят живота, нямаше да изключват Посланието. Така ли е? Всичко това изглежда много лошо, знаеш. Могли са да съобразят. Защо са искали да ви направят лошо? А има и други начини, с които са могли да подкрепят разказа ви. Можеха да ви дадат нещо за спомен. Можеха да ви позволят да си върнете филмите. Тогава никой нямаше да твърди, че това е един хитър фалшификат. Защо в такъв случай не са го направили? Защо извънземните не потвърждават версията ви? Вие прекарахте години от живота си, мъчейки се да ги намерите. Те не оценяват ли това, което сте направили?

Ели, как можеш да си толкова сигурна, че това, което разправяте, наистина се е случило? Ако, както твърдиш, не е било измама, не би ли могло да е просто… налудничава халюцинация? Знам, много е болезнено да го допусне човек. Никой не иска да мисли, че се е побъркал малко. Но като се вземе предвид цялото напрежение, на което бяхте изложени, това не е особено трудно. И ако единствената алтернатива е криминалният заговор… Може би ще пожелаеш да обмислиш внимателно тази възможност.

Вече го беше направила.

По-късно същия ден тя се срещна с Киц насаме. Пазарлъкът вече й бе предложен. Ели нямаше никакво намерение да приема сделката. Но Киц бе подготвен и за тази възможност.

— Ти никога не си изпитвала добри чувства към мен, още от самото начало — каза той. — Но аз съм готов да го преглътна. Ще се покажем наистина толерантни.

Вече пуснахме съобщение за пресата, в което се казва, че Машината просто не се е задействала, когато сме се опитали да я активираме. Естествено, мъчим се да разберем какво не е наред. След всичките предишни провали, в Уайоминг и Узбекистан, никой няма да се усъмни в това.

После, след няколко седмици, ще съобщим, че все още не сме достигнали до никъде. Направили сме всичко, което ни е било по силите. Машината е прекалено скъпа, за да продължи работата по нея. Вероятно