Единственото физическо доказателство са някакви леки повърхностни повреди на Машината. И какво правиш? Питаш се дали тези хора, които са мотивирани и достатъчно умни, просто не са нагласили нещо, което да наподобява на разтягащо напрежение и радиоактивни следи, особено след като са могли да потрошат два трилиона долара, за да осигурят фалшиви доказателства?

Ели зяпна. И се сети за последния път, когато беше зяпнала. Цялата тази възстановка на събитията беше като змийска отрова. Почуди се с какво бе привлякла Киц. Сигурно наистина беше отчаян.

— Не мисля, че ще се намери някой, който да повярва на версията ви — продължи той. — Това е най- сложно замисленият — и най-скъп — фалшификат, който някога е пробутван. Вие и приятелите ви се опитахте да подведете президента на Съединените щати и да измамите американския народ, да не говорим за другите правителства по Земята. Вие изглежда наистина смятате, че всички са тъпаци.

— Майкъл, това е лудост. Десетки хиляди хора работиха по получаването на Посланието и декодирането му. За построяването на Машината. Посланието съществува на магнитни ленти, на разпечатки, на лазерни дискове в обсерватории по целия свят. И ти смяташ, че има заговор, който включва всички радиоастрономи на планетата, космическите и кибернетичните компании и…

— О, не, чак такъв голям заговор не ви е бил нужен. Трябвало ви е само един излъчвател в космоса, който да създава впечатлението, че излъчва от Вега. Ще ти кажа как си го представям. Скалъпвате Посланието и намирате някой — някой, който е в състояние да изстреля космически апарат — да го вдигне горе. Вероятно задачката е само част от някаква друга мисия. В орбита, наподобяваща движението на звездите. Може би са няколко спътника. После излъчвателят се включва и вие сте готови с вашата подръчна обсерваторийка да получите Посланието, правите си великото откритие и съобщавате на нас, простаците, за Посланието.

Това дойде твърде много дори на невъзмутимия до момента дер Хеер. Както се бе отпуснал в креслото си, той рязко се изправи.

— Наистина, Майк… — понечи Кен, но Ели го прекъсна.

— По-голямата част от дешифрирането не е извършена от мен. Включиха се много хора. Особено Дръмлин. Той започна като убеден скептик, както знаеш. Но щом данните се получиха, Дейв бе напълно убеден. От него не си чувал никакви съмнения.

— Ах, да, бедният Дейв Дръмлин. Покойният Дейв Дръмлин. Ти го намеси. Професора, когото никога не си обичала.

Дер Хеер се сви още по-дълбоко в креслото си. Ели за миг си го представи как е подшушвал угоднически в ухото на Киц. Изгледа го внимателно. Не можеше да бъде сигурна.

— По време на дешифрирането на Посланието не си могла да свършиш всичко. Имала си твърде много неща да свършиш. Затова нещо си пропускала, а друго си забравяла. И ето ти го Дръмлин, остаряващ, загрижен, че бившата му студентка се изплъзва и прибира цялата парса. Изведнъж намира начин да се намеси и да поеме централната роля. Разчитала си на неговия нарцисизъм и той се е хванал на въдицата. А ако не е могъл да схване дешифровката, си щяла да му помогнеш. Ако нещата тръгнели зле, си могла да обелиш люспите на лука и сама.

— Значи ти твърдиш, че сме могли да измислим едно такова Послание? Наистина, това е страхотен комплимент за Виджи и мен. Само дето е невъзможно. Няма как да стане. Попитай който и да е компетентен инженер дали такава Машина — с цели съвършено нови помощни производства, с компоненти, напълно неизвестни на Земята — попитай дали всичко това може да се измисли от неколцина физици и радиоастрономи ей така, между другото. Кога, според теб, бихме намерили време да изобретим такова Послание, дори и да знаехме как? Виж колко много битове информация се съдържат в него. Това би ни отнело години.

— Ти си разполагала с години, докато „Аргус“ бездействаше. Проектът всеки момент щеше да се закрие. Дръмлин, нали помниш, настояваше за това. И точно в подходящия момент ти откриваш Посланието. И разговорите за прекратяване на любимото ти проектче приключват. Смятам, че ти и руснаците наистина сте приготвили цялата шашма през свободното си време. Разполагали сте с години.

— Не, това е лудост — промълви Ели.

Валириън се намеси. Той познавал много добре доктор Ароуей през целия обсъждан период. Нейната научна работа е била много продуктивна. Не е разполагала с необходимото време за такава измама. Колкото и да й се възхищава, той признава, че Посланието и Машината са далеч извън нейните възможности… всъщност извън възможностите на когото и да било. Когото и да било на Земята.

Но на Киц такива не минаваха.

— Това е субективна преценка, доктор Валириън. Колкото хора, толкова мнения. На вас доктор Ароуей ви допада. Разбирам ви. На мен също. Разбираемо е да я защитавате. И не ви упреквам. Но има един необорим аргумент. Сега ще ви го кажа.

Той се наведе напред и изгледа Ели втренчено. Явно искаше да види каква ще бъде реакцията й на това, което предстоеше да каже.

— Посланието спря в мига, в който Машината бе активирана. В мига, в който бензелите стигнаха критичната си скорост. До секундата. По целия свят. Всяка радиообсерватория с видимост към Вега засече същото. Задържахме тази информация, за да не ви отвличаме от отчета. Посланието млъкна на секундичката. Ето, това беше твърде глупаво от ваша страна.

— Не знам нищо за това, Майкъл. Но ако Посланието е спряло, какво от това? То е изпълнило предназначението си. Ние сме построили Машината и сме тръгнали към… мястото, към което са искали да тръгнем.

— Това ви поставя в доста неловко положение — продължи Киц.

Ели изведнъж разбра накъде клонеше. Това не беше очаквала. Той твърдеше, че е заговор, тя се опасяваше, че е лудост. Ако Киц не беше луд, да не би да беше тя самата? Ако нашата технология е в състояние да произведе вещества, които предизвикват халюцинации, не можеше ли една много по- напреднала технология да предизвика подробни колективни халюцинации? Макар и за миг, това обяснение й се стори възможно.

— Да си представим, че е миналата седмица — говореше той. — Радиовълните, пристигащи до Земята точно в момента, се предполага, че са били изпратени от Вега преди двайсет и шест години. Необходими са им двайсет и шест години, за да прекосят пространството до нас. Но преди двадесет и шест години, доктор Ароуей, не е съществувал никакъв комплекс „Аргус“, вие сте спала с друсачи на ЛСД и сте мрънкала за Виетнам и „Уотъргейт“. Вие сте толкова хитра, но сте забравила за скоростта на светлината. Няма как активирането на Машината да изключи Посланието, преди да изминат двайсет и шест години — освен ако не можете да изпратите послание по-бързо от светлината в обикновеното пространство. И двамата знаем, че това е невъзможно. Спомням си как се оплаквахте колко глупави били Ранкин и Джос, дето не знаят, че не може да се пътува по-бързо от светлината. Изненадан съм, че сте могли да пропуснете точно това.

— Майкъл, слушай. Ние можахме да стигнем оттук дотам за нула време. Да кажем, за двайсет минути. Може да е някаква аказуалност, отклонение от нормалния ред на причинност около сингулярността. Не съм специалист по тези въпроси. Трябва да поговориш с Еда или с Виджи.

— Благодаря за съвета — отвърна той. — Вече го направихме.

Тя си представи Виджи, подложен на подобен суров разпит от стария си противник Архангелски или от Баруда, човека, който бе предложил да се унищожат радиотелескопите и да се изгорят данните. Вероятно двамата се бяха срещнали на четири очи да обсъдят странната задача, която им предстоеше. Надяваше се, че Виджи се държи.

— Вие разбирате, доктор Ароуей. Сигурен съм, че разбирате. Но позволете да обясня още веднъж. Може би ще ми подскажете, ако пропускам нещо. Преди двайсет и шест години тези радиовълни тръгват към Земята. Сега си ги представете в космоса между Вега и тук. Никой не може да задържи радиовълните, след като са напуснали Вега. Никой не може да ги спре. Дори ако излъчвателят е разбрал моментално — чрез черната дупка, ако това ви харесва, — че Машината е активирана, трябва да изминат двайсет и шест години, преди сигналът да спре да пристига до Земята. Вашите веганци не са могли да знаят преди двайсет и шест години кога точно ще бъде активирана Машината. И то до минутата. Вие би трябвало да изпратите съобщение назад във времето, преди двайсет и шест години, за да може Посланието да спре на трийсет и първи декември, 1999 година. Следите ли мисълта ми?

— Разбира се. Та това е напълно неизследвана територия. Неслучайно е наречена времепространствен