духа на най-добрата научна традиция. Вярвал, че тя нямало да сбърка прямотата на въпросите му с някаква лична неприязън към нея. Напротив, хранел към Ели само най-голямо уважение. Той на свой ред нямало да си позволи преценката му да бъде засенчена от факта, че в самото начало бил против проекта „Машина“. Тя реши да не реагира на този емоционален опит за подвеждане от негова страна и започна разказа си.

Отначало той слушаше съсредоточено, като задаваше от време на време някой уточняващ въпрос. При това дори се извиняваше, че я прекъсва. На втория ден всички тези прояви на кавалерство се изпариха.

— Значи нигериецът е бил посетен от жена му, индуската — от умрелия й съпруг, руснакът — от неговата мила внучка, китаецът — от някакъв монголски главатар…

— Син не е бил монголец…

— … а вие самата, за Бога, сте срещнала скъпия си починал отец, който ви казва, че той и неговите приятелчета усърдно ремонтират вселената, Боже мой. „Отче наш, Който си на небесата…?“ Това си е чиста религия. Това си е чиста културна антропология. Това си е чист Зигмунд Фройд. Не го ли разбирате? Вие не само твърдите, че собственият ви баща е възкръснал от мъртвите, вие всъщност очаквате всички ние да повярваме, че той е създал вселената…

— Изопачавате това, което…

— Я стига, Ароуей. Недейте да обиждате нашата интелигентност. Не можете да ни представите ей- тонинко доказателство, а очаквате от нас да повярваме на най-шантавата измишльотина на всички времена? Не сте толкова наивна. Вие сте умна жена. Как може да ви хрумне, че ще успеете да ни пробутате всичко това?

Ели протестира. Валириън също протестира. Този стил на водене на разпита, заяви той, си е чисто губене на време. В момента Машината е подложена на щателни физически изследвания, Само така може да се провери валидността на нейния разказ. Киц се съгласи, че физическите доказателства са съществени. Но самият характер на разказа на Ароуей предлагал, настоя той, възможност да се разбере какво всъщност е станало.

— Срещата с баща ви в Небесата и всичко останало, доктор Ароуей, казва много, защото вие сте израсла в лоното на юдео-християнската култура. По същество вие сте единствената от Петимата представителка на тази култура. И вие сте единствената, която се среща с баща си. Вашата версия е прекалено елементарна. Липсва й всякакво въображение.

Това беше най-лошото, което можеше да очаква. За миг изпита епистемологична паника — както, когато намериш колата си не там, където си я паркирал, или видиш заключената вечерта врата отворена сутринта.

— Смятате, че сме измислили всичко това?

— Вижте какво ще ви кажа, доктор Ароуей. Като млад работех в прокурорската служба на окръг Кук. Там, когато обмисляха дали да обвинят някого, задаваха три въпроса. — Той ги заотмята на пръстите си. — Имал ли е възможност? Разполагал ли е със средства? Имал ли е мотив?

— Да направи какво?

Той я изгледа с презрение:

— Но нашите часовници показваха, че е изминало повече от едно денонощие — възрази тя.

— Леле, как мога да съм толкова глупав — каза Киц и удари с длан челото си. — Вие направо ме сразихте. Забравих, че е невъзможно да превъртите часовниците си с едно денонощие напред.

— Но това предполага заговор. Смятате, че Ши лъже? Смятате, че Еда лъже? Вие…

— Смятам, че трябва да минем на нещо по-съществено. Знаете ли, Питър — Киц се извърна към Валириън. — Убедих се, че сте прав. Първоначалният доклад на комисията за оценка на Машината ще бъде готов утре сутринта. Да не си губим повече времето с… разказчета. Отлагаме разпита дотогава.

През цялата следобедна сесия дер Хеер не промълви и дума. Усмихна й се колебливо и Ели не можа да се въздържи да сравни усмивката му с тази на баща й. Нещо в израза на лицето на Кен сякаш я подтикваше, умоляваше я. Но към какво, тя не можеше да схване. Може би да промени версията си. Той помнеше спомените й, които му бе разказвала за детството си, и разбираше колко тъгува за баща си. Явно преценяваше възможността да се е побъркала. По аналогия, предположи Ели, той сигурно смяташе, че и петимата са се побъркали. Масова истерия. Споделена лудост. „Folie a cinq“.

— Е, ето го — каза Киц.

Тестето с листовете на доклада беше около сантиметър дебело. Той го хвърли на масата и няколко молива се разпиляха.

— Може би искате да го прегледате, доктор Ароуей, но аз ще ви го предам в резюме. Става ли?

Тя кимна. Беше чула под сурдинка, че докладът в голяма степен потвърждава отчета на Петимата. Надяваше се, че с него ще се сложи край на цялата тази безсмислица.

— Додекаедърът очевидно — той произнесе тази дума натъртено — е бил изложен на твърде различна среда от тази около бензелите и поддържащите елементи. Той очевидно е бил изложен на огромно разтягащо и компресиращо напрежение. Цяло чудо е как това нещо не се е пръснало на късчета. Следователно е чудо също така как вие и останалите също не сте се разкъсали на парченца. Също така, той очевидно се е натъкнал на наситена радиоактивна среда — има следи от нисковълнова радиоактивност, космическо лъчение и какво ли не още. Отново истинско чудо е как сте оцелели при такава радиация. Няма следа от ерозия или драскотини по страничните трегери, за които Вие твърдите, че са се отърквали в стените на вашите тунели. Няма дори бразди, каквито би трябвало да се появят по корпуса му, когато навлиза с голяма скорост в земната атмосфера.

— И това не потвърждава ли нашия разказ? Майкъл, помисли малко. Разтягащите и компресиращи напрежения — приливните сили — са точно това, което се очаква, ако попаднеш в класическа черна дупка. Това е известно поне от петдесет години насам. Не мога да кажа защо не пострадахме, но може би додекът по някакъв начин ни е предпазил. Същото е с високите радиоактивни дози от вътрешността на черната дупка и от средата на галактическия център. Известният източник на гама лъчение. Налице е независимо доказателство за черните дупки и независимо доказателство за галактическия център. Ние не сме съчинили тези неща. Не разбирам защо липсват драскотини, но това зависи от взаимодействието на материал, който почти не сме проучили, с материал, който изобщо не познаваме. Аз лично не бих очаквала бразди или овъгляване, тъй като ние не твърдим, че сме минали през земната атмосфера. За мен тези доказателства почти напълно потвърждават разказа ни. Какъв е проблемът?

— Проблемът е, че вие сте прекалено умни. Прекалено умни. Погледни го от гледна точка на един скептик. Отстъпи малко настрани и погледни картинката в едър план. Имаме една тайфа талантливи личности, от различни страни, които смятат, че светът отива по дяволите. Тези хора твърдят, че са получили сложно Послание от космоса.

— Твърдят?

— Нека да продължа. Те дешифрират въпросното Послание и огласяват инструкции как да се построи една много сложна Машина на стойност трилиони долари. Светът е в глупаво положение, религиите се тресат заради настъпващия край на Хилядолетиетр и свършека на света, и за всеобща изненада, въпросната Машина е построена. Следват една-две промени на персонала и по същество същите тези хора…

— Не са същите хора. Не е Сухавати, нито Еда, нито Ши, и не беше…

— Нека да продължа. По същество същите тези хора сядат в Машината. Поради самия замисъл на това нещо, никой не може да говори с тях, след като то бива задействано. И така, Машината се включва и после изключва. Но щом веднъж е включена, вие не можете да я спрете за по-малко от двайсет минути. Така. Двайсет минути по-късно същите тези личности излизат от Машината, цъфнали от радост, с някаква лайняна история за пътешествие със скорост по-бърза от светлината до центъра на галактиката и обратно. Сега, представи си, че ти чуеш цялата тази версия и си един обикновен, предпазлив човек. Искаш да ти покажат убедителни доказателства. Снимки, видеозаписи, някакви други данни. И какво се оказва? Междувременно всичко било изтрито. Да носят някакви артефакти от свръхразвитата цивилизация, за която твърдят, че се намира в центъра на галактиката? Не. Някакви сувенири? Не. Каменна табличка? Не. Животинки? Не. Нищо.