— Сега Земята е свързана, нали? Двустранно. Щом ние можем да се приберем у дома, вие можете да дойдете при нас за секундичка. Знаеш ли, това много ме нервира. Защо просто не заздравите връзката? Ние ще я поемем оттук.

— Съжалявам, Преш — отвърна той, сякаш малкото момиченце Ели безсрамно бе просрочило часа осем, определен за лягане. Дали съжаляваше за просрочената минута, или затова, че не бяха готови да фиксират мундщука от тяхната страна на тунела? — Поне за известно време ще бъде отворено само за еднопосочно пътуване — каза той. — Но не смятаме да го използваме.

Беше й харесвала изолацията на Земята от Вега. Предпочиташе да съществува петдесет и две годишното разстояние между неприемливото поведение на земяните и някаква наказателна експедиция. Връзката чрез черната дупка бе неудобна. Те можеха да пристигнат почти мигновено, било в Хокайдо, било където и да е другаде на Земята. Преход, който Хадън бе нарекъл микроинтервенция. Каквито и гаранции да даваха, сега вече щяха да ги следят по-внимателно. Нямаше повече да прескачат, само за да хвърлят небрежен поглед веднъж на няколко милиона години.

Чувството й на дискомфорт се задълбочи. Колко… теологични… се бяха оказали обстоятелствата. Тук имаше същества, които обитаваха небесата, същества с огромни познания и мощ, същества, загрижени за нашето оцеляване, същества с куп очаквания за нашето добро поведение. Макар и да отричат тази своя роля, те могат по всяко време да въздадат награда или наказание, живот или смърт, на нищожните обитатели на Земята. Е, по какво се различава всичко това от стародавната религия? Отговорът мигом изникна в главата й: беше въпрос на очевидност. На нейните видеоленти, в данните, които останалите бяха натрупали, се съдържаха твърди доказателства за съществуването на Станцията, за това, което ставаше тук, за транзитната система през черната дупка. Щяха да разполагат с пет независими, взаимно допълващи се версии, подкрепени с убедителни физически доказателства. Това тук беше факт, не казано-чуто или фокус-мокус.

Тя се обърна към него и пусна палмовия лист. Той бавно се наведе, вдигна го и й го подаде.

— Беше много щедър, като ми отговори на всички въпроси. Мога ли и аз да отговоря на някой твой?

— Благодаря. Снощи ти отговори на всички наши въпроси.

— И това ли е всичко? Никакви заповеди? Никакви указания към провинциалистите?

— Не става по този начин, Преш. Вие вече сте пораснали. Решавате сами.

Той отметна глава, усмихна се с неговата си усмивка и тя потъна отново в прегръдката му, с очи, изпълнени със сълзи. Беше дълга прегръдка. А после усети, че нежно отдръпва ръцете й. Беше време да си ляга в леглото. Еди си представи как вдига показалец и го моли за още една минутка. Но не искаше да го разочарова.

— Довиждане, Преш — каза той. — Предай на мама моята обич.

— Пази се — отвърна тя със стаен глас.

За последен път хвърли поглед към морския бряг в центъра на галактиката. Двойка чайки беше увиснала над невидим въздушен стълб. Висяха и едва помахваха с криле. Вече на самия вход на люка Ели се извърна и извика към него:

— И какво казва вашето Послание? Онова, в числото пи?

— Не знам — отвърна той, малко тъжно, като пристъпи към нея. — Може да е някаква статистическа случайност. Все още работим върху него.

Бризът се усили и развя косата й.

— Е, обадете се, когато разберете — каза тя.

Бяха преизпълнени с радост, че са се върнали. Подскачаха от възторг. Качваха се върху креслата. Прегръщаха се един друг и се тупаха по гърба. Бяха готови да се разреват от радост. Бяха успели… не само това, бяха се върнали, плъзгайки се безопасно през тунелите. Изведнъж, сред урагана от статичен шум, чуха по радиото доклада за състоянието на Машината. И трите бензела намаляваха скоростта си на въртене. Натрупаният електричен заряд започна да се разсейва. От външният коментар ставаше ясно, че Проектът няма никаква представа какво точно се бе случило.

Ели се зачуди колко ли време беше минало. Погледна часовника си. Поне едно денонощие, което означаваше, че вече са в 2000 година. Много добре. О, само да чуеха какво имат да им разкажат! Тя потупа за всеки случай кутията, в която бе прибрала видеокасетите. Как щеше да се промени светът, след като се покажеха тези филми!

Пространството около и между бензелите възвърна нормалното си налягане. Люкът се отвори. Последваха въпроси по радиото дали са живи и здрави.

— Чувстваме се чудесно! — извика тя по микрофона. — Пуснете ни да излезем. Няма да повярвате какво преживяхме.

Петимата се появиха един след друг на люка, щастливи, поздравявайки ентусиазирано своите другари, помогнали в построяването и задействането на Машината. Японските техници ги посрещнаха с поклони. Официалните лица на Проекта се втурнаха към тях.

Деви тихо промълви на Ели:

— Струва ми се, че всички са облечени абсолютно по същия начин като вчера. Виж само гадната жълта вратовръзка на Питър Валириън.

— О, той си слага тая дрипа винаги — отвърна Ели. — Подарък е от жена му.