Място за космически скафандри нямаше. Можеха само да се надяват, че веганците не са забравили за склонността на човешките същества да дишат кислород. При фактическата липса на екипировка, с техните културни различия и неизвестното направление на пътешествието, бе ясно, че мисията е заредена с огромен риск. Световната преса често обсъждаше този проблем. Самите Петима — никога.

Настояваха екипажът да вземе със себе си всевъзможни миниатюрни камери, спектрометри, свръхпроводникови свръхкомпютри и микрофилмови библиотеки. Във всичко това имаше и нямаше смисъл. На борда на Машината липсваха каквито и да е принадлежности за спане, за готвене или за тоалет. Можеха да си вземат едва минимално количество провизии, натъпкани из джобовете на пилотските им комбинезони. Деви трябваше да носи със себе си куфарче с най-необходими медицински принадлежности. Що се отнася до самата нея, Ели не смяташе да си носи четка за зъби или допълнителен чифт бельо. Ако могат да ме откарат на един стол до Вега, смяташе тя, сигурно ще бъдат в състояние да ми осигурят каквото е необходимо. Ако й потрябва камера, отвърна Ели на ръководителите на проекта, просто ще помоли веганците да й услужат с някоя.

Неколцина изразиха сериозно мнение, че петимата трябва да пътуват голи; след като облеклото не беше предписано, не трябвало да се включва, защото можело по някакъв начин да увреди на функционирането на Машината. Това развесели Ели и Деви, както и останалите. Изтъкнаха, че няма изрично предписание против облеклото, широко застъпен човешки обичай, както беше видно от репортажа на Олимпийските игри. Веганците знаят, че носим дрехи, протестираха Ши и Виджи. Единствените ограничения се отнасяха до общата маса. Ами тогава да си махнем ли и зъбните мостове и да си оставим очилата, питаха те. Мнението на екипажа надделя, отчасти защото толкова много нации, свързани с проекта, не желаеха той да завърши толкова неестетично. Но спорът предизвика изблици на вулгарен хумор в пресата, сред техниците и Петимата.

— Между другото — подхвърли Луначарски, — не е изрично указано, че трябва да отидат човешки същества. Сигурно могат да намерят и пет шимпанзета да им свършат работата.

Казваха й, че дори една двуизмерна снимка на чуждопланетна машина може да се окаже безценна. А я си представи снимка на самите чуждопланетни? Нека все пак да премисли и да вземе камера. Дер Хеер, който сега се намираше в Хокайдо начело на голяма американска делегация, й каза да се държи по- сериозно. Залогът е прекалено голям за… Но тя го сряза с толкова убийствен поглед, че той прекъсна изречението си по средата. Знаеше какво щеше да добави — за детенщини. Удивително, но самият дер Хеер се държеше така, сякаш той беше уязвената страна в личната им връзка. Сподели всичко това с Деви, която в случая не изпита пълна симпатия към нея. Дер Хеер, каза тя, бил „много сладък“. В края на краищата Ели се съгласи да вземе свръхминиатюризирана видеокамера.

В списъка на предметите, който проектът изискваше да попълни, в графата „лични вещи“ тя вписа: „Палмов лист един брой — 0,811 кг“.

Накараха дер Хеер да я вразуми.

— Знаеш, че има великолепна система за инфрачервено снимане, която можеш да вземеш, тежи само седемстотин грама. Защо държиш да мъкнеш клон от дърво?

— Лист. Палмов лист. Знам, че си отрасъл в Ню Йорк, но би трябвало да знаеш какво е палма. От „Айвънхоу“. Не си ли го чел в училище? По времето на кръстоносците поклонниците, когато са се отправяли на далечен път към Светите земи, на връщане са си вземали по един палмов лист, за да докажат, че са били там. Искам го, за да поддържам духа си. Не ме интересува колко са напреднали. Земята е моята Свята земя. Ще им занеса палмов лист, за да им покажа откъде идвам.

Дер Хеер само поклати глава. Но когато обясни основанията си пред Виджи, той каза:

— Това напълно го разбирам.

Ели помнеше притеснението на Виджи, споделено в Париж за дрожката, изпратена в затънтеното селце. Но не това бе тревогата й. Знаеше, че палмовото листо й е нужно за друго. Трябваше й нещо, което да й напомня за Земята. Боеше се, че може да се изкуши да не се върне.

В деня преди активирането на Машината получи малък пакет, доставен в апартамента й в базата в Уайоминг и донесен спешно от куриер. Липсваше обратен адрес, както и бележка или подпис вътре. Пакетът съдържаше златен медальон на верижка. Евентуално можеше да се използва като махало. На двете му страни имаше гравирани надписи, с дребен, но четлив шрифт. Единият гласеше:

На обратната страна прочете:

Разбра кой й го е изпратил.

На другия ден, Деня на активирането, проведоха анкета със старшия състав на проекта какво смятат, че ще се случи. Повечето смятаха, че няма да се случи нищо, Машината няма да се задейства. Малцина мислеха, че Петимата някак много бързо ще се озоват в системата на Вега, въпреки всякаква теория на относителността. Други предполагаха какво ли не — че Машината е транспортно средство за изследване на слънчевата система, че е най-скъпо струващата играчка-шега в човешката история, че е класна стая, машина на времето или галактическа телефонна будка. Един учен написа; „На тяхно място в столовете бавно ще се материализират пет гадни чудовища със зелени люспи и остри зъби.“ От всички отговори този беше най-близо до сценария за Троянския кон. Само един написа: „Адска машина“.

Имаше нещо като церемония. Произнесоха се слова. Поднесоха храна и напитки. Хората се прегръщаха. Някои плачеха тихо. Скептиците бяха малко. Долавяше се, че ако изобщо нещо се случи при Активирането, откликът щеше да бъде гръмотевичен. Стаена радост бе изписана на лицата на мнозина от изпращачите.

Ели успя да се свърже със санаториума, за да каже довиждане на майка си. Произнасяше думите в слушалката в Хокайдо, а в Уисконсин се генерираше същият звук. Но отговор не последва. Сестрата й обясни, че майка й възстановява някои двигателни функции на поразената от удара страна. Скоро щяла да може да произнася по няколко думи. След обаждането Ели се почувства почти обнадеждена.

Японските техници си бяха сложили на главите хачимаки, памучни ленти, с които традиционно се превързват челата преди умствено, физическо или духовно усилие, особено преди битка. Върху лентите беше отпечатана проекция на земния глобус. Никоя нация нямаше доминираща позиция.

Липсваха помпозни изявления на държавни глави. Слава Богу, доколкото можеше да прецени, никой не размахваше байраци. Държавни глави изпратиха кратки изявления на видеокасети. Според Ели, обръщението на президента беше много хубаво:

„Това не е реч, нито думи за сбогом. Просто «до скоро». Всеки от вас предприема това пътуване от името на един милиард човешки души. Вие представлявате всички хора на планетата Земя. Ако бъдете прехвърлени на някакво друго място, гледайте заради всички нас — не само като учени, а всичко, което можете да научите. Вие представлявате целия човешки вид, неговото минало, настояще, бъдеще. Каквото и