му. Сред всичките спекулативни разсъждения за смисъла на Посланието и на Машината, и какво ще стане, след като тя бъде активирана, Еда бе споделил единствено следния коментар: в Мозамбик имало поговорка, че маймуните не говорят, защото знаят, че ако промълвят една дума, веднага ще дойде някой човек и ще ги накара да заработят.
При толкова словоохотлив екипаж беше странно, че сред тях бе такъв мълчаливец като Еда. Както и мнозина други, Еда беше особено внимателен и при най-безобидните си изказвания. По-ранната, частично успешна версия на теорията си за свръхунификацията определяше като „куп глупави грешки“. Беше около тридесет и пет годишен и по единодушното мнение на двете дами, Ели и Деви — опустошително привлекателен. Освен това имаше щастлив брак с една жена. Тя, с децата им, в момента се намираше в Лагос.
Една платформа, изградена от стръкове бамбук, специално отглеждан за подобни цели, бе украсена, окичена и просто отрупана с безброй гирлянди от разноцветна хартия. Непрекъснато прииждаха млади мъже и жени и трупаха странната украса. Празникът Танабата е уникален японски ритуал в чест на любовта. По многобройните, окачени по улиците платна, както и на открита сцена, се показваха главните епизоди на легендата: влюбили се две звезди, но били разделени от Млечния път. Само веднъж в годината, на седмия ден от седмия месец по лунния календар, двамата влюбени могат да се срещнат — и то, ако не вали дъжд. Ели погледна към кристалната синева на това алпийско небе и пожела щастие на влюбените. Звездата- младеж, според легендата, бе японски пастир и се символизираше от звездата-джудже А7 от съзвездието Алтаир. Девойката била тъкачка и се представяше от Вега. За Ели бе забавно съвпадение това, че Вега е централен персонаж на японския празник няколко месеца преди Машината да се активира. Легендата бе с китайски произход и Ши беше споменал тъкмо за нея преди години, на първата конференция на Световния консорциум за Посланието в Париж.
В повечето големи градове празникът Танабата отмираше. Уговорените бракове отдавна бяха престанали да бъдат норма и приказката за мъката на разделените влюбени не дърпаше вече чувствителна струна, както някога. Но на няколко места — в Сапоро, Сендай и още някои — празникът с всяка година ставаше все по-популярен. В Сапоро той се изживяваше с особена горчивина, заради все още разпространената неприязън към бракове между японци и хора от народността айну. Тук, на острова, се вихреше същинска домашна индустрия с услуги на детективи, които срещу скромно заплащане проучваха родословието на евентуалните годеници на децата. Произходът от айну се смяташе принципно за неприемлив. Упрекът на Деви, която все още помнеше младия си съпруг отпреди толкова години, бе унищожителен. Еда несъмнено също се бе натъквал на подобни предразсъдъци в живота си, но си мълчеше.
Празникът Танабата в Сендай на остров Хоншу бе в момента основната тема по японската телевизия, сега, когато хората рядко можеха да видят с просто око Алтаир или Вега. Тя се чудеше дали веганците ще продължат да излъчват Посланието към Земята вечно. Отчасти и затова, че Машината се довършваше в Япония, телевизионните коментатори отделяха специално внимание на темата, в контекста на празника Танабата. Но „Петимата“, както ги наричаха напоследък, не трябваше да се явяват по японската телевизия и пребиваването им тук, в Сапоро, не беше станало публично известно. Въпреки това хората бързо разпознаваха Еда, Сухавати и нея. Докато крачеха обратно по алеята Обори, минувачите наоколо ги поздравяваха с аплаузи. Тук и там ги посрещаха с поклон. Тонколоните пред един музикален магазин гърмяха рок парче, познато на Ели. Казваше се „Искам да отлетя от теб“, изпълняваше се от група чернокожи, наречена „Бял шум“. Под следобедното слънце край алеята се излежаваше старо куче с влажни очи. Когато тя го приближи, умореният пес лениво й махна с опашка.
Японските коментатори говореха за „Машиндо“, Пътя на Машината — все по-силно завладяващата човешкото съзнание перспектива за Земята като единна планета и за всички човешки същества, споделящи един и същ залог за нейното бъдеще. Нещо подобно се провъзгласяваше и в някои религии, макар и далеч не всички. Проповедниците на подобни религии разбираемо негодуваха за това, че този възглед се приписва на чуждопланетна Машина. Ако приемането на новия възглед за нашата роля във вселената, разсъждаваше Ели, означава покръстване във вярата, то на Земята се разгръщаше същинска богословска революция. Дори американските и европейски хилиасти бяха повлияни от възгледа за Машиндо. Но ако Машината не проработи и Посланието прекъсне, колко ли дълго ще се съхрани този възглед? Дори да сме допуснали грешка в тълкуването и в конструирането, мислеше тя, дори никога да не разберем нищо повече за веганците, то самото Послание без сянка съмнение доказва, че във вселената има други същества и че те са много по-развити от нас. Само това би трябвало да запази човечеството единно за доста време, смяташе тя.
Ели попита Еда дали някога е изпитвал чувство на религиозно превращение.
— Да — отвърна той.
— Кога? — настоя тя. Понякога човек трябваше да измъква думите му като с ченгел.
— Когато за пръв път схванах Евклид. Също, когато за пръв път разбрах нютоновата гравитация. И уравненията на Максуел, както и общата теория на относителността. И докато работех над свръхунификацията. Имал съм късмет да изпитам много пъти религиозното чувство.
— Не — отвърна тя. — Знаеш какво имам предвид. Извън науката.
— Никога — отвърна той моментално. — Никога извън науката.
Разказа й накратко за религията, в чието лоно се е родил. Никога не се е чувствал обвързан с всички тези догми, поясни той, но не ги смяташе за осъдителни. Можели да свършат много добро. Беше сравнително нова секта — възникнала едновременно с християнската сциентология и със Свидетелите на Йехова. Основана е от Мизра Гулам Ахмад в Пенджаб. Деви беше чувала за последователите на учението Ахмадиах като за прозелитистка секта. Принципите на тази религия бяха есхатологични. Ахмад се бе провъзгласил за „Махди“, божествената фигура, която според мохамеданите ще се появи в края на света. Той също така бе твърдял, че е завърналият се на Земята Христос, въплъщението на Кришна и буруз, дошлият отново Мохамед. Напоследък християнското хилиастично схващане за свършека на света бе повлияло на ахмадийството и според повечето правоверни, неговата поява бе неизбежна. 2008 година, столетният юбилей от смъртта на Ахмад, се смяташе за годината на неговото Окончателно завръщане като Махди. Бъбривата месианска треска се разрастваше в глобални мащаби. Ели сподели своята загриженост за ирационалните увлечения на човешката раса.
— На един празник на Любовта — прекъсна я Деви — не бива да си такава песимистка.
В Сапоро бе паднал обилен снеговалеж и местният обичай да се правят статуи от сняг и лед се бе възобновил. Старателно бяха издялали додекаедър с огромни размери и редовно го показваха в телевизионните новини като икона. След необичайното няколкодневно затопляне ледените скулптори се разшетаха да стържат и изрязват, поправяйки щетите, които топлината бе нанесла на творбата им.
Тревогите, че активирането на Машината може по един или друг начин да предизвика апокалипсис, отново се разраснаха. Проекта „Машина“ реагира с уверени гаранции пред обществеността, препоръки към правителствата да се запази спокойствие и с решение точната дата на активирането да се запази в тайна. Някои учени препоръчваха датата 17 ноември, на която се очакваше най-зрелищния метеоритен дъжд на столетието. Един приемлив символизъм, казваха те. Но Валириън възрази, че ако Машината ще трябва да напусне Земята, необходимостта да преминава през облак кометни отломъци щеше да представлява допълнителен и ненужен риск. Затова активирането бе отложено с няколко седмици, до края на последния месец на хиляда деветстотин и прочие. Въпреки че тази дата не бе буквалния Край на Хилядолетието, а една година по-рано, навсякъде по света хора, които не се стараеха да вникнат в календарните тънкости или които просто желаеха да отпразнуват настъпването на Третото хилядолетие в два последователни месеца декември, се подготвяха за пищни празненства.
Въпреки че извънземните нямаше как да знаят точното тегло на всеки член от екипажа, те бяха определили съвсем точно масата на всеки машинен компонент и цялата допустима маса. Оставаше твърде малко за екипировка от земен произход. Този факт преди няколко години бе изтъкван като аргумент екипажът да се състави само от жени, за да може да се увеличи допустимото тегло на екипировката. Но това предложение бе отхвърлено като фриволно.
