машини, до които й беше забранено да пристъпва, защото колкото и да бе способна, все пак си беше „момиче“. Макар и с неохота, позволиха й да изпълни свои проекти в електронния участък на „работилницата“. Тя можеше да сглобява радиоприемници, дето се казва, от едното нищо. После се прехвърли на много по-интересна тема.

Конструира кодираща машина. Беше много груба, но действаше. Можеше да поеме всякакво съобщение на английски език и да го преобразува чрез прост заместващ шифър в нещо, което изглеждаше съвсем неразбираемо. Но виж, да се построи машина, която да прави обратното — да превръща шифровано съобщение в разбираемо, без да са й известни правилата на заместване, — това бе много по-трудна задача. Или трябваше да накараш машината да изпробва всички възможни комбинации на заместване (A замества B, A замества C, A замества D…), или да съобразиш, че някои букви в английския се използват по-често от останалите. Можеш да добиеш някаква представа за честотата на буквите, като надникнеш в съседната печатарска работилница да видиш кои са най-големите сандъчета. „ETAOIN SHRDLU“ казваха момчетата, които се учеха на печатарски занаят. Това беше доста близко до реда на дванадесетте най-често употребявани букви в английския език. Следователно, при едно дълго кодирано съобщение най-срещаната буква вероятно ще бъде Е. Ели откри, че някои съгласни най-често вървят заедно, докато гласните се разпределят повече или по-малко случайно. Най-често срещаната трибуквена дума в езика беше определителният член „the“. Ако в рамките на една дума имаш буква, намираща се между T и E, тя почти сигурно бе H. Ако не, можеше да се обзаложиш, че е или K, или гласна. Ели изведе сама и други правила, след което прекара много часове в преброяване честотата на буквите в различни учебници, преди да установи, че такива честотни таблици вече са съставени и публикувани. Нейната дешифрираща машина можеше да послужи само за лично забавление. Нямаше възможност да я използва, за да предава тайни съобщения до свои приятели. Не беше сигурна с кого би могла безопасно да сподели тези свои електронни и криптографски интереси. Момчетата ставаха нервни и се дразнеха, а момичетата я гледаха озадачено.

В едно далечно място, Виетнам, воюваха войници на Съединените щати. Изглежда всеки месец прибираха все повече млади мъже от улицата или от фермата и ги изпращаха във Виетнам. Колкото повече разбираше причините за тази война и колкото повече се вслушваше в публичните изявления на държавните ръководители, толкова по-голям гняв изпитваше. Президентът и Конгресът лъжеха и убиваха, смяташе тя, а почти всички останали приемаха безропотно всичко това. Фактът, че вторият съпруг на майка й споделяше официалните позиции за договорни задължения, теориите за политическото домино и за наглата комунистическа агресия, само укрепваше решимостта й. Започна да посещава събрания и митинги в съседния колеж. Хората, с които се срещаше там, й се струваха много по-интелигентни, по-приятелски настроени, по-живи от нейните недодялани и безлични съученици в средното училище. Джон Стотън отначало само я предупреди, а след това й забрани да си губи времето със студентите от колежа. Те нямало да я уважават, казваше й той. Щели само да се възползват от нея. Тя си придавала задълбоченост, каквато нито притежавала, нито щяла някога да притежава. Ето, дори стилът й на обличане деградирал. Военните проблеми били крайно неподходящи за едно момиче и всички, който твърдели, че се противопоставят на американската намеса в Югоизточна Азия, били двулични лицемери.

Като изключим целомъдрените призиви към Ели и Стотън да не се „карат“, майка й почти не взимаше участие в техните спорове. Насаме умоляваше Ели да слуша втория си баща, да бъде „мила“. Ели вече подозираше, че Стотън се бе оженил за майка й заради бащината й застраховка „живот“ — за какво друго? Той определено не проявяваше никакви признаци на обич към нея — и тъкмо той не беше никак склонен да бъде „мил“. Един ден, видимо развълнувана, майка й я помоли да направи нещо за всички тях: да изкара курс по Библия. Докато баща й, резервиран към всяко проповядване на религията, беше жив, никога не бе ставало дума за курс по Библия. Как можа майка й да се омъжи за Стотън? Въпросът изплува в съзнанието й може би за хиляден път. Курсът по Библия, продължи майка й, щял да й помогне да възпита у себе си общоприетите добродетели. А още по-важно, това щяло да покаже на Стотън, че Ели има желание да се приспособи към нормалния свят. От любов и съжаление към майка си тя отстъпи.

И така, всеки неделен ден, в продължение на почти цяла учебна година, Ели трябваше да посещава редовната дискусионна сбирка в една съседна църква. Беше от сериозните протестантски деноминации, неповлияна от безразборния евангелизъм. Групата включваше неколцина ученици от горните класове, много възрастни — предимно жени на средна възраст — водещата, съпругата на свещеника. Преди това Ели никога не беше чела сериозно Библията и бе склонна да приеме може би нетактичната преценка на своя баща, че тя съдържала „наполовина варварска история, наполовина детски приказки“. Ето защо, седмица преди първото си посещение на курса, тя седна и внимателно изчете най-важните части от Стария завет, мъчейки се да вникне в тях без предубеждение. Веднага установи, че в първите две глави на Битие се съдържат две различни и взаимно противоречащи си версии за Сътворението. Не можеше да проумее как така е имало светлина и дни, преди да бъде създадено Стънцето. И така и не разбра за кого точно се е оженил Каин. Когато прочете разказите за Лот и неговите дъщери, за Авраам и Сара в Египет, за обручението на Дина, за Иаков и Исав, беше напълно удивена. Тя разбираше, че малодушието и подлостта съществуват в реалния свят — че синове могат да измамят и ограбят престарелия си баща, че е възможно един мъж мерзко да се съгласи жена му да бъде прелъстена от Царя и дори да подкрепи обезчестяването на собствените му дъщери. Но в тази свята книга не се срещаше дори и намек на протест срещу подобни издевателства. Напротив, изглежда в нея престъпленията се одобряваха, дори се възхваляваха.

Когато курсът започна, Ели изгаряше от нетърпение да обсъди с останалите тези смущаващи несъответствия, за да може без усилие да се посвети на Божия промисъл. Или най-малкото да й обяснят защо тези престъпления не са осъдени от автора, или Автора. Но само се разочарова. Жената на свещеника несръчно се опитваше да печели време. По неясни причини тъкмо тези разкази никога не се обсъждаха сериозно. Когато Ели попита как слугините на дъщерята на Фараона са могли само с един поглед да разберат, че бебето сред тръстиките е еврейче, учителката се изчерви и помоли Ели да не задава неприлични въпроси. Тогава отговорът я осени веднага.

Щом стигнаха до Новия завет, вълнението на Ели се усили. Матей и Лука бяха изредили родословието на Иисус до цар Давид. Но според Матей между Давид и Иисус имаше двадесет и осем поколения. За Лука те бяха четиридесет и две. Имената в двата списъка почти не съвпадаха. Как тогава беше възможно и Матей, и Лука едновременно да представляват Словото Божие? Противоречивите генеалогии, според нея, бяха прозрачен опит да се постигне съвпадение с пророчествата на Исайя, след като събитието беше станало. В химическата лаборатория това се наричаше „преваряване на данните“. Тя дълбоко се развълнува от Словото на планината, силно се разочарова от заръката да даваш Кесаревото Кесарю и насълзена се развика, когато водещата курса на два пъти отклони въпросите й относно значението на „Не ви нося мир, а меч“. След всичко това заяви на отчаяната си майка, че е направила каквото е било по силите й, но повече и диви коне не могат да я завлекат на курс по Библия.

Лежеше на леглото си. Беше гореща лятна нощ. По радиото Елвис пееше „Една нощ с теб, само това те моля“. Момчетата от прогимназията й се струваха ужасно инфантилни, а беше трудно — особено при стриктните забрани и полицейския час, наложен от втория й баща — да завърже някаква по-сериозна връзка с някой от колежаните, които познаваше от сказки и митинги. Неохотно си призна, че Джон Стотън се оказа прав поне в едно — младите мъже, почти без изключение, бяха склонни към сексуална експлоатация. Същевременно й се струваха много по-уязвими емоционално, отколкото очакваше. Може би едното беше следствие от другото.

Въпреки че беше решена на всяка цена да напусне дома, Ели почти се бе примирила с мисълта, че няма да продължи образованието си в колеж. Стотън нямаше да плати за обучението й на друго място. А плахата намеса на майка й беше напълно безполезна. Но се справи забележително със стандартните за всички колежи приемни изпити и за нейна изненада учителите й казаха, че най-вероятно ще получи предложение за стипендия от изтъкнати университети. На повечето въпроси от типа множествен избор бе отговорила по предположение. И това я караше да смята успеха си за чиста случайност. Ако знаеш съвсем малко, само