донесе разкошен калейдоскоп.

— Кога ще ми правят операцията — попита го сънено тя.

— Вече ти я направиха — отвърна Стотън. — Скоро ще си напълно здрава.

Стори й се възмутително, че са й отнели толкова много време, без дори да я попитат, и обвини него за това. След време разбра, че просто се е държала като дете.

Не можеше да си представи, че майка й е способна да го обича истински. Сигурно се беше омъжила повторно заради самотата и слабостта си. Имала е нужда някой да се грижи за нея. Ели се закле, че никога няма да допусне да зависи от някого. Баща й беше починал, майка й се бе отчуждила и тя се чувстваше като заложник в дом на тиранин. Никой повече нямаше да я нарече „Преш“.

„— Бриджпорт ли е това? — попитах аз.

— Камелот — отвърна той.“

Глава 2

Кохерентна светлина

Още от мига, в който осъзнах великата полза от Разума, склонността ми към учението стана толкова неудържима и силна, че нито упреците на другите около мен… нито собствените ми задръжки… можеха да ме спрат да следвам този естествен импулс, с който Бог ме одари. Единствен Той би трябвало да знае защо; и Той също така знае, че съм се молила да ми отнеме светлината на моите прозрения, като ми остави само толкова, колкото е нужно, за да спазвам Закона Му, защото всичко друго е извънмерно за една жена.

А другите твърдят, че дори е вредно.

ХУАНА ИНЕС ДЕ ЛА КРУЗ „Отговор пред епископа на Пуебла“ (1691), който я е обвинил заради научните й занимания, неподходящи за една жена.

Позволявам си да предложа на милостивото читателско внимание един възглед, който, опасявам се, може да прозвучи ужасно парадоксално и подвеждащо. Въпросният възглед се състои в следното: Нежелателно е да се вярва на твърдение, за което не съществуват абсолютно никакви основания да се смята, че е вярно.

Длъжен съм, разбира се, да призная, че ако този възглед бъде възприет, той би могъл радикално да преобрази нашия социален живот и политическата ни система. Доколкото в момента те са непогрешими, един такъв възглед би натежал над тяхната непогрешимост.

БЪРТРАНД РЪСЕЛ „Есета на един скептик“, Първа част (1928 г.)

Огромен пръстен кръжащи в орбита късове материя обграждаше бледосинята звезда в екваториалната й равнина. Скали и лед, метални парчета и органична материя — червеникави в периферията и синкави, колкото по-близо до звездата се намираше орбитата им. Полиедърът с размери на планета потъна в пролуката на орбиталните пръстени и изплува от другата страна. Докато се намираше в плоскостта на пръстена, той периодично беше засенчван от ледени блокове и търкалящи се в празното пространство канари. Но сега, когато продължаваше по траекторията си към точка над противоположния полюс на звездата, слънчевите лъчи се отразиха от милионите му, прилични на купести раковини издатини. Ако човек се вгледаше внимателно, можеше да види как някои от тях едва забележимо се завъртат, сякаш се настройват. Но не можеше да забележи бликащите от него радиовълни, които се разнасяха в космическата пустош.

За всички човешки общности по Земята нощното небе винаги е било спътник и извор на вдъхновение. Звездите създават уют. Те сякаш показват, че небесата са сътворени за благото на човешките същества. И за да ги напътстват. Този емоционален възглед се е превърнал в част от обичайната мъдрост навсякъде по света. Няма култура, в която да отсъства. Някои хора са намирали в звездите подстъп към религиозното чувство. Мнозина са изпитвали смътна боязън и нищожност пред величествените мащаби на мирозданието. Други са извличали от техния блясък вдъхновение за най-екстравагантни полети на въображението.

Веднага, щом хората осъзнаха мащабите на Вселената и разбраха, че и най-неудържимата фантазия е нищожна в сравнение с истинските размери дори само на нашата галактика, Млечния път, взеха мерки да не позволят на своите потомци изобщо да виждат звездите. В продължение на милиони години хората живееха, съпътствани ежедневно от съкровено съзнание за небесните глъбини. В последните няколко хиляди години те започнаха да строят големи градове и да се стичат към тях. В последните няколко десетилетия по-голямата част от човечеството изостави селския живот, близо до природата. С развитието на технологията градовете се замърсяваха все повече и нощите ставаха беззвездни. Израстваха нови поколения, без никаква представа за небето, поразявало някога предците им и вдъхновило съвременната ера на наука и технология. Без дори да забележат, тъкмо когато астрономията навлизаше в своя Златен век, повечето хора се бяха откъснали от небето в един космически изолационизъм, приключил едва със зората на космическите изследвания.

* * *

Ели често се заглеждаше към Венера и си представяше, че тя е свят, подобен на Земята — населен с растения, животни и цивилизации, напълно различни от тукашните. Извън града, малко след залез, тя наблюдаваше нощното небе и впиваше поглед в ярката немигаща точица светлина. Сравнена с близките облаци, точно над нея, все още осветени от слънцето, Венера изглеждаше леко жълтеникава. Ели се опитваше да си представи какво ли става на повърхността й. Повдигаше се на пръсти и се взираше към планетата. Понякога беше почти убедена, че наистина я вижда: воалът от жълта мъгла сякаш изведнъж се повдигаше и за миг пред очите й изникваше огромен град, блестящ като наниз скъпоценни камъни с въздушни коли, носещи се шеметно по кристални спирали. Понякога си представяше, че се вглежда в едно от тези возила и за миг вижда един от тях. Или пък някое младо същество, което се взира в яркосинята светлинка на неговото небе, изправено на пръсти и мислещо за обитателите на Земята. Тази представа беше неустоима: знойна планета с тропически климат, гъмжаща от разумен живот, и то само на една ръка разстояние.

Съгласяваше се да наизустява уроците си, но разбираше, че в най-добрия случай това е кухата черупка на истинското образование. Извършваше минимума необходима работа, за да вървят бележките й добре и й оставаше време за куп други занимания. Успя да се вреди в свободните часове между предметите, а понякога и след училище, да посещава така наречената „работилница“ един опушен и порутен цех, оборудван след решението на училищното настоятелство да се отдели повече внимание на „професионалното образование“. Под „професионално образование“ се разбираше преди всичко да се научиш да майсториш нещо с ръцете си. Вътре имаше стругове, свредели, преси и всевъзможни други

Вы читаете Контакт
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату