Посланието, поне отчасти, наподобяваше низ от инструкции, чертеж за построяването на машина. Машина с неизвестно предназначение. На пленарната сесия на Световния консорциум за Посланието, която предстоеше да се проведе утре в Елисейския дворец, тя и Виджи щяха да изложат за пръв път част от подробностите пред представителите на други държави, включени в Консорциума. Но мълвата за хипотезата за машина тръгна тихомълком.

Докато обядваха, Ели му разказа накратко за срещата си с Ранкин и Джос. Виджи я изслуша много съсредоточено, но не й зададе въпроси. Получи се така, сякаш тя му изповядаше някакво особено лично преживяване и може би точно това събуди у него известни асоциации.

— Новата ти приятелка Мийра е стриптизьорка? — попита сега Ели. — С международна изява?

— След като Волфганг Паули е открил Принципа на изключването, докато гледал Фоли-Берже, сметнах за свое професионално задължение да посещавам Париж колкото може по-често. Смятам го за свой личен дълг към Паули. Но не знам защо, все не мога да убедя нашите власти, че такива командировки си струват сами по себе си. Така че, от време на време, се налага да се занимавам по малко и с физика. Но при подобни обстоятелства — тоест, когато се срещна със същества като Мийра — си оставам студент по природа, очакващ да го порази прозрението. — Тонът му рязко сви от експанзивност към прагматизъм. — Според Мийра американските мъже-професионалисти са сексуално затормозени и изпитват тягостно чувство за вина.

— Нима? А какво смята Мийра за руските мъже-професионалисти?

— А, от тази категория тя познава само мен. Така че, разбира се, впечатлението й е добро. Смятам утре да прекарам деня с Мийра.

— Но всички твои приятели ще бъдат на заседанието на Консорциума — подхвърли Ели предпазливо.

— Да, радвам се, че и ти ще си там — отвърна й той навъсено.

— Какво те притеснява, Виджи?

Той помълча дълго, преди да отговори, след което започна с леко, нехарактерно колебание.

— Не е точно притеснение. Може би просто грижи… Ами ако Посланието наистина се окаже чертеж за конструиране на машина? Ще строим ли машината? Кой ще я строи? Всички заедно? Консорциумът? Обединените нации? Няколко конкуриращи се държави? А ако нейното строителство се окаже изключително скъпо? Коя страна ще плаща? И за какво? Ами ако не задейства? Може ли строителството на машината да затрудни икономически някои държави? Може ли да им създаде други проблеми?

Без да прекъсва пороя от въпроси, Луначарски доля остатъка от бутилката вино в чашите им.

— Дори ако Посланието зацикли отначало и ние успеем да го дешифрираме компетентно, доколко добър ще бъде нашият превод? Нали знаеш онази фраза на Сервантес? Той е казал, че да четеш един превод е все едно да гледаш гърба на гоблен. Може би е невъзможно Посланието да бъде преведено съвършено. Тогава ние няма да можем да построим машината съвършено. Освен това, сигурни ли сме, че разполагаме с всички данни? Може да има някаква съществена информация в друга честота, която все още не сме открили.

Знаеш ли, Ели, смятах, че хората ще бъдат много предпазливи по въпроса с изграждането на машината. Но утре може да се появят някои, които ще настояват да се построи незабавно — тоест, веднага след като приемем буквара и дешифрираме Посланието, ако допуснем, че това стане. Какво би предложила американската делегация?

— Не знам — отвърна тя бавно.

Но си спомняше много добре, че скоро, след като получиха материала с диаграмите, дер Хеер започна да я подпитва дали строителството на машината е постижимо за земната икономика и технология. Ели не беше в състояние да отговори нито с „да“, нито с „не“. Също така си спомни колко загрижен изглеждаше Кен в последно време. Дори уплашен. Неговите отговорности по този проблем бяха, разбира се…

— Доктор дер Хеер и господин Киц в същия хотел ли са настанени, в който си ти?

— Не. Те са в посолството.

Винаги се получаваше така. Поради характера на съветската икономика и възприетата от политиците им практика да купуват с ограничената си твърда валута военна технология, вместо потребителски стоки, руснаците разполагаха с твърде скромни средства, когато излизаха на Запад. Бяха принудени да отсядат във второкласни и третокласни хотели, дори в стаи под наем, докато западните им колеги се ширеха в относителен лукс. Това представляваше непрекъснат източник на притеснение за учените и от двете страни. Плащането на сметката за този сравнително елементарен обяд не представляваше никакво усилие за Ели, но беше истинско бреме за Виджи, независимо от сравнително високия му статут в съветската научна йерархия. Но какво всъщност Виджи…

— Виджи, кажи ми го направо. Какво имаш предвид? Да не би да смяташ, че Кен и Майк Киц си играят на шикалки?

— „Направо“. Интересна дума, впрочем. Нито надясно, нито наляво, пълен напред. Притеснява ме, че само след няколко дни ще бъдем свидетели на твърде преждевременна дискусия за построяването на нещо, което не сме готови да построим. Политиците си въобразяват, че ние знаем всичко. Всъщност не знаем почти нищо. Такава ситуация може да се окаже опасна.

Най-сетне й просветна, че Виджи се смяташе за лично отговорен за разгадаването на същността на Посланието. Страхуваше се, че ако то предизвика някаква катастрофа, виновен ще се окаже той. Имаше си и лични причини, разбира се.

— Искаш ли да говоря с Кен?

— Ако смяташ, че е уместно. Ти нали имаш често възможност да разговаряш с него? — подхвърли й небрежно.

— Виджи, не изпитваш ревност, нали? Мисля, че си се досетил за моите чувства към Кен още преди мен самата. Още когато беше в „Аргус“. Двамата с Кен сме повече или по-малко заедно от два месеца насам. Имаш ли резерви?

— О, не, Ели. Нито съм ти досаден баща, нито ревнив любовник. Мога само да ви пожелая щастие. Просто предвиждам толкова неприятни възможности.

Но не продължи с подробностите.

Върнаха се към предварителните тълкувания на някои от диаграмите, с които масата междувременно се покри. За разнообразие обсъдиха малко и политиката — спорът в Америка над принципите на Мандела като път за решаване на кризата в Южна Африка, както и нарастващата словесна война между Съветския съюз и Германската демократична република. Както винаги, Ароуей и Луначарски с удоволствие хулеха един пред друг външната политика на собствените си правителства, нещо, за което и двамата имаха достатъчно основания. Когато подхванаха традиционния си спор дали сметката трябва да бъде поделена, тя забеляза, че пороят навън бе преминал в леко ромолене.

Междувременно вестта за Посланието от Вега беше достигнала всяко кътче на планетата Земя. Хора, които не знаеха нищо за радиотелескопите и не бяха чували никога за прости числа, слушаха някаква странна история за глас от звездите, за необикновени същества — не точно хора, но не и съвсем богове, — за които е открито, че живеят в нощния небосвод. Не произхождали от Земята. Домът им можел да се види лесно, дори при пълнолуние. Сред непрестанната ярост на сектантските коментари се долавяше — ясно и по целия свят — усещане за чудо, дори благоговеен трепет. Ставаше нещо чудодейно, някакво превращение. Въздухът бе изпълнен с усещане за нова възможност, за ново начало.

— Човечеството е прието в гимназията — гласеше една редакционна статия на американски вестник.

Във вселената имаше други разумни същества. Можеше да общуваме с тях. Вероятно те бяха по- възрастни от нас, сигурно по-мъдри. Изпращаха ни библиотеки със сложна информация. Нарастваше широко застъпено очакване за предстоящо мирско Откровение. Тъкмо поради това специалистите от всички области започнаха да се тревожат. Математиците се тревожеха колко елементарни открития биха могли да са пропуснали. Религиозните водачи се безпокояха, че веганските ценности, колкото и да са чужди, могат да намерят възторжени привърженици, особено сред изтърваните от контрол младежи. Астрономите се