Сигурно е било преди години.

Той хвърли поглед към колегата си, който драскаше, с явна разсеяност, върху жълтия лист на бележника си. Якичката му беше разкопчана, а възелът на вратовръзката — разхлабен.

— Изненадаха ме едно-две неща, които казахте тази сутрин. Вие се нарекохте християнка? Мога ли да попитам, в какъв смисъл сте християнка?

— Знаете ли, това не фигурираше в служебната ми характеристика, когато приех директорския пост на проекта „Аргус“. — Тя го изрече на един дъх. — Смятам се за християнка в смисъл, че намирам Иисус Христос за възхитителна историческа фигура. Мисля, че Словото му на планината е едно от най-великите морални съждения и една от най-добрите речи в историята на човечеството. Мисля дори, че „обичай врага си“ може да се окаже дългосрочното решение на проблема с ядрената война. Жалко, че не е жив днес. Това би облагодетелствало всеки един на тази планета. Но мисля, че Иисус е бил просто човек. Човек велик, човек смел, човек с дълбоко прозрение в непопулярните истини. Но не смятам, че е бил Бог или син на Бог, или праплеменник на Бог.

— Вие просто не искате да вярвате в Бог — Джос го произнесе като неоспорима констатация. — Предполагате, че можете да бъдете християнка, без да вярвате в Бог. Позволете да ви попитам направо: вярвате ли в Бог?

— Въпросът е структуриран странно. Ако кажа не, означава ли това, че съм убедена, че Бог не съществува, или означава, че не съм убедена, че той наистина съществува? Двете твърдения са много различни.

— Да видим доколко са различни, доктор Ароуей. Мога ли да ви наричам „доктор“? Вие вярвате в „Бръснача на Окам“, нали така? Ако имате две еднакво добри обяснения за един факт, избирате по- простото. Цялата история на науката потвърждава този принцип, твърдите вие. Значи, ако имате сериозни съмнения относно това, дали наистина има Бог — достатъчно съмнения, за да не ви позволят да се посветите на вярата, — то тогава вие трябва да сте в състояние да си представите един свят без Бог: свят, който възниква без Бог, свят, който съществува в своето ежедневие без Бог, свят, в който хората умират без Бог. Няма наказание. Няма награда. Всички светци и пророци, всички вярващи, които са живели досега — е, трябва да сте убедена, че са били глупави. Заблудили са се, сигурно ще кажете. Това би било един свят, в който ние сме тук, на Земята, без никаква основателна причина — тоест, без никакво предназначение. Всичко е само сложни сблъсъци на атоми — нали така? Включително и атомите в човешките същества.

— Според мен това би било един омразен и нечовешки свят. Аз лично не бих искал да живея в него. Но ако вие можете да си представите такъв свят, защо тогава се колебаете? Защо заемате някаква средна позиция? Ако вече вярвате в това, защо просто не кажете: „Бог няма“? Вие не сте вярна на „Бръснача на Окам“. Мисля, че просто шикалкавите. Как е възможно един задълбочен, съзнателен учен да бъде агностик, ако изобщо е с състояние да си представи свят без Бог? Не е ли направо наложително да сте атеист?

— Помислих, че ще ме убеждавате, че Бог е по-простата хипотеза — каза Ели. — Но тази ваша позиция е много по-силна. Ако беше само въпрос на научна дискусия, щях да се съглася с вас, преподобни Джос. По същество науката се грижи да изследва и поправя хипотези. Ако природните закони обясняват всички налични факти без свръхестествена намеса, или поне толкова добре, колкото хипотезата за Бог, то тогава временно бих се нарекла атеист. Но ако се открие едно-едничко свидетелство, което не се „вмества“, тогава изоставям атеизма. Ние сме напълно в състояние да засечем известни пукнатини в законите на природата. Но аз не се наричам атеист, защото това не е предимно научен проблем. Това е религиозен проблем и политически проблем. Колебливата природа на научната хипотеза не се простира в тези области. Вие не говорите за Бог като за хипотеза. Вие смятате, че сте се добрали до истината, затова ви изтъквам, че може би грешите в едно-друго. Но ако ме питате, ще ви отговоря с удоволствие: не мога да съм сигурна дали съм права.

— Винаги съм смятал, че агностикът е атеист, комуто липсва куража на убеждението.

— Може също така да се каже, че агностикът е дълбоко религиозна личност, който макар и грубо, осъзнава човешкото свойство да се греши. Като казвам, че съм агностик, имам предвид само това, че свидетелството го няма. Няма убедително доказателство, че Бог съществува — поне вашият вид бог — и в същото време няма убедително доказателство, че той не съществува. След като повечето от половината хора на Земята не са евреи, християни и мюсюлмани, бих казала, че не съществуват никакви убедителни аргументи в полза на вашия тип бог. Иначе всички на Земята щяха да са покръстени. Отново казвам, ако вашият Бог искаше да ни убеди, щеше да си свърши по-добре работата.

Вижте колко ясно и автентично е Посланието. Улавят го навсякъде по света. Бръмчат радиотелескопи в страни с различна история, различни езици, различна политика, различни религии. Всички получават едни и същи данни от един и същи участък в небето, на едни и същи честоти, със същата поляризирана модулация. Мюсюлмани, индуси, християни, атеисти — всички получават едно и също Послание. Всеки скептик може да включи някакъв радиотелескоп — не е нужно да е много голям — и да получи идентични данни.

— Вие не допускате ли, че вашето радиопослание е от Бог? — подхвърли Джос.

— Ни най малко. Просто цивилизацията на Вега — с безгранично по-малка мощ от това, което вие приписвате на вашия Бог — е успяла да направи нещата много ясни. Ако вашият Бог бе пожелал да ни говори чрез неправдоподобното предаване от уста на уста или чрез древните писания в продължение на хиляди години, то той е могъл да го направи така, че да не остави никакво място за спор относно неговото съществуване.

Тя замълча, но нито Джос, нито Ранкин заговориха, затова се опита отново да насочи разговора към данните.

— Искате ли за малко да задържим преценките си, докато не постигнем известен напредък в разшифроването на Посланието? Желаете ли да се запознаете с част от данните?

Този път те се съгласиха, с достатъчна готовност, както й се стори. Но Ели можеше да им предложи само масиви от нули и единици, които не бяха нито поучителни, нито вдъхновяващи. Внимателно им разясни предполагаемото разделяне на Посланието на страници и им разказа за Буквара, който се надяваха да получат. По мълчаливо споразумение двамата с дер Хеер не споменаха нищо за съветската гледна точка, според която Посланието представлява чертеж на машина. В най-добрия случай това засега беше предположение и все още не бе публично оповестено от руска страна. Освен това им поразказа за самата Вега — за нейната маса, повърхностна температура, цвят, отстояние от Земята, възраст — и за пръстена от кръжащи около нея отломъци, открит от инфрачервения астрономически спътник през 1983 година.

— Но освен, че е една от най-ярките звезди в небето, има ли нещо по-специално около нея? — настояваше да научи Джос. — Или нещо, което я свързва със Земята?

— Ами, от гледна точка на свойствата й като звезда, на нейните собствени характеристики, не мога да се сетя за нещо такова. Но съществува един случаен факт: Вега е била Полярната звезда преди около дванайсет хиляди години и отново ще бъде след около четиринайсет хиляди години.

— Аз пък мислех, че полярна звезда е Полярната звезда — подхвърли Ранкин, който все още драскаше фигурки по бележника си.

— Така е, от няколко хиляди години насам. Но не вечно. Земята е като въртящ се пумпал. Оста й бавно се измества в кръг. — Тя им го показа, като използва един молив в ролята на земна ос. — Това се нарича „Прецесия на равноденствията“.

— Открита от Хипарх Родоски — добави Джос. — Втори век преди Христа. — Небрежността, с която подхвърли тази информация, изуми Ели.

— Точно така. Значи, сега — продължи тя, — стрелката от центъра на Земята до Северния полюс сочи към звездата, която наричаме Поларис, в съзвездието Малката мечка. Предполагам, че имахте предвид точно това съзвездие преди обяд, господин Ранкин. С бавното си изместване земната ос постепенно започва да сочи друг небесен участък, не Поларис, и след 26 000 години кръгът, който описва Северният полюс, ще се затвори. В момента Северният полюс сочи много близо до Поларис, достатъчно близо, за да е от полза за навигацията. Преди дванадесет хиляди години, случайно, е сочел към Вега. Но в това няма никаква физическа връзка. Как са разпределени звездите в Млечния път няма нищо общо с това, че въртенето на земната ос е наклонено на двайсет и три и половина градуса.

— Впрочем, дванайсет хиляди години в миналото означава 10 000 години преди Христа, времето, когато цивилизацията тъкмо е възниквала. Нали така? — запита Джос.