„Две преплетени нишки са тайната на живота“?

— Виж, това е интересно — кимна Джос. — Имате предвид, разбира се, ДНК. Но нали знаете лекарския знак, символа на медицината? Военните лекари го носят на пагоните си. Нарича се кадуцей. Представлява съвършена двойна спирала. От древни времена е бил символ на запазването на живота. Не намеквате ли точно за такава връзка?

— Е, аз мислех, че е спирала, не двойна спирала. Но ако има достатъчно много символи и достатъчно пророчества, достатъчно митове и фолклор, то някои от тях биха могли да съвпаднат с някое от съвременните научни схващания по чиста случайност. Макар че не съм сигурна. Може и да сте прав. Възможно е кадуцеят наистина да е послание от Бога. Разбира се, той не е християнски символ, нито символ на която и да е от съвременните основни религии. Не допускам, че ще твърдите, че боговете са говорили само на древните гърци. Това, което искам да кажа, е, че ако Господ е желаел да ни изпрати послание и ако древните писания са били най-подходящото средство, което е успял да измисли, то той е могъл да си свърши по-добре работата. А и едва ли му се е налагало да се ограничава само с посланията. Защо, например, не съществува някакво чудовищно разпятие, което да кръжи в орбита около Земята? Защо лунната повърхност не е покрита с Десетте божи заповеди? Защо Бог трябва да е толкова ясен в Библията и толкова скрит в реалния свят?

Джос явно имаше готовност да й отвърне с няколко изречения, тъй като на лицето му неочаквано се изписа израз на истинско удоволствие, но словесният поток на Ели бе набрал инерция и може би той реши, че ще е неучтиво да я прекъсва.

— Освен това, защо според вас Бог ни е изоставил? Та нали вие вярвате, че той си е приказвал с патриарси и пророци едва ли не всеки втори вторник? Той е всеможещ, твърдите вие, и всезнаещ. Значи няма да му коства кой знае какво усилие да ни напомня пряко и недвусмислено за своите желания поне по няколко пъти на едно поколение. И какво излиза, приятели? Защо не го виждаме с кристална яснота?

— Виждаме го. — В тази фраза Ранкин вложи мощно чувство. — Той е навсякъде около нас. Отвръща на нашите молитви. Десетки милиони хора в тази страна са се преродили и са свидетели на преславната благодат Господня. Библията днес ни говори толкова ясно, колкото по времето на Мойсей и Иисус.

— О, я оставете. Разбирате добре какво имам предвид. Къде са горящите храсти, огнените стълбове, мощния глас, който казва: „Аз съм този, който съм“, кънтящ към нас от небесата? Защо Господ трябва да се изявява под толкова скрити и съмнителни форми, след като може да демонстрира присъствието си по неоспорим начин?

— Но нали вие твърдите, че сте открили глас от небесата?

Джос подхвърли този коментар небрежно, докато Ели си поемаше дъх. Очите му се задържаха на нейните. Ранкин бързо се вкопчи в тази мисъл.

— Абсолютно. Тъкмо това се канех да кажа. Авраам и Мойсей не са разполагали с радиотелескопи. Не са могли да Го чуят, ако Всемогъщият им бе проговорил на УКВ. Може би днес Бог ни говори по нов начин и ни позволява да го разберем по друг начин. А може и да не е Бог…

— Да, Сатаната. Чух и такива приказки. Звучи ми налудничаво. Но да оставим за малко тази тема настрана, ако нямате нищо против. Вие мислите, че може би Посланието е гласът на Бога, на вашия Бог. Къде във вашата религия Бог отговаря на някоя молитва, като я повтаря?

— Аз лично не бих нарекъл един нацистки репортаж молитва — каза Джос. — Вие самите твърдите, че е за да се привлече вниманието ни.

— Тогава защо според вас Бог е избрал да разговаря с учените? Защо не с проповедници като вас?

— Бог говори на мен непрекъснато. — Показалецът на Ранкин изразително се заби в гърдите му. — И на тук присъстващия преподобен Джос. Бог ми каза, че Откровението е предстоящо. Когато настъпи свършекът на света, ще дойде нашето Възкресение, съдът над грешниците, възнесението на избраните в рая…

— А не ви ли каза, че ще направи това съобщение в радиоспектъра? Вашият разговор с Бог записан ли е някъде, за да проверим дали наистина се е състоял? Или вие просто го заявявате и толкова. Защо Бог ще предпочете да съобщи всичко това на радиоастрономите, а не на мъжете и жените на расото? Не ви ли се струва малко странно, че първото Божие послание от две хиляди години насам или повече се състои от прости числа… и Адолф Хитлер на Олимпийските игри от 1936 година? Вашият Бог изглежда има силно чувство за хумор.

— Моят Бог може да постъпи така, както намери за добре.

Дер Хеер изглеждаше определено разтревожен при първата проява на злост.

— Ъ-ъ, ще ми позволите ли да напомня на всички нас какво се надяваме да постигнем на тази среща? — понечи той.

Ето ти го нашия Кен, с неговия умиротворителен стил, помисли си Ели. В някои случаи проявява смелост, но главно когато не му се налага да поема отговорност за действията си. Той говори много смело… в частни разговори. Но в научната политика и специално когато представлява президента, започва да се държи примирително, готов е на компромиси дори със самия Дявол. Изведнъж се усети. Езикът на теологията й беше повлиял.

— И нещо друго. — Тя прекъсна нишката на собствената си мисъл, както и подхвърленото от дер Хеер. — Ако този сигнал е от Бог, защо идва само от един участък на небето — в близост до една особено ярка и близка до нас звезда? Защо не идва от цялото небе наведнъж, като остатъчната радиация на черното тяло? Идвайки от една звезда, той прилича по-скоро на сигнал от друга цивилизация. Ако идваше отвсякъде, щеше много повече да прилича на сигнал от вашия Бог.

— Бог може да направи така, че един сигнал да дойде от задника на Малката мечка, ако пожелае — лицето на Ранкин вече се беше зачервило. — Извинете, но ме подразнихте. Бог може да направи всичко.

— Всичко, което вие не разбирате, господин Ранкин, го приписвате на Бог. Бог за вас е чергата, под която подмитате всички загадки на света, всички предизвикателства към нашия разум. Вие просто извръщате ума си и казвате: ами, Бог го е направил.

— Мадам, не съм дошъл тук, за да бъда оскърбяван…

— „Дошъл тук“? Защо си мислех, че това е вашият дом.

— Мадам… — Ранкин понечи да каже нещо, но се въздържа. Пое дълбоко дъх и продължи: — Живеем в християнска страна и християните имат пълното съзнание за това, свята отговорност да се погрижат святото слово Господне да бъде разбрано…

— Аз съм християнка, но вие не говорите от мое име. Вие сте попаднал в капана на някаква религиозна мания от пети век. Оттогава насам имаше Ренесанс, имаше Просветление. Къде сте бил през това време?

Джос и дер Хеер почти се изправиха от столовете си.

— Моля ви — настоя умолително Кен, вперил поглед в Ели. — Ако не се придържаме към дневния ред, не виждам как ще изпълним молбата на президента.

— Ами нали искахте „откровена размяна на мнения“?

— Вече е почти обед — отбеляза Джос. — Защо не си починем малко за обяд?

Извън заседателната зала на библиотеката, облегната на парапета, който обграждаше махалото на Фуко, Ели размени шепнешком няколко реплики с дер Хеер.

— Ще ми се да напердаша този самоуверен, всезнаещ, по-свят от…

— Но защо, Ели? Нима невежеството и заблудата не са достатъчно болезнени?

— Да, ама поне да млъкне. Той покварява милиони.

— Скъпа, той мисли за теб абсолютно същото.

Когато двамата с дер Хеер се върнаха от обяда, Ели тутакси забеляза, че Ранкин изглеждаше потиснат, докато Джос, който заговори пръв, беше усмихнат и то определено по-лъчезарно от обичайната проява на учтивост.

— Доктор Ароуей — започна той, — напълно разбирам, че вие сте нетърпелива да ни покажете своите открития и че не сте дошла тук за теологичен диспут. Но моля ви, понесете ни още малко. Езикът ви е остър. Не си спомням кога за последен път съм виждал брат Ранкин толкова раздразнен по въпроси на вярата.