— Може ли, госпожо президент…

— Госпожо президент, да ви представя доктор Питър Валириън от Калифорнийския технологически институт, един от пионерите в тази област.

— Моля заповядайте, доктор Валириън.

— За нас това е съобщение с международен характер. Те знаят, че съществуваме. Имат известна представа за нас от засеченото предаване от 1936 година. Не биха се занимавали с всичко това, ако не искат да разберем Посланието. Някъде в него се крие ключът, който ще ни помогне да го разчетем. Трябва само да съберем всички данни и да ги анализираме много внимателно.

— Добре, и за какво според вас се отнася Посланието?

— Не виждам как бих могъл да кажа, госпожо президент. Мога само да повторя думите на доктор Ароуей. Това е едно крайно интригуващо и сложно Послание. Предаващата го цивилизация държи на всяка цена да го получим. Може би представлява един малък том от „Енциклопедия Галактика“. Звездата Вега е около три пъти по-масивна от Слънцето и около петдесет пъти по-ярка от него. Поради голямата скорост на изгаряне на ядреното й гориво, тя има много по-кратка продължителност на живота от Слънцето…

— Да. Може би на Вега става нещо лошо — прекъсна го директорът на Централното разузнаване. — Може би планетата им ще бъде унищожена. Може би искат някой друг да разбере за тяхната цивилизация, преди да изчезнат.

— Или пък — предположи Киц — търсят друго място, на което да се преселят и Земята е твърде подходяща за тази цел. Може би не случайно са избрали да ни изпратят изображение на Адолф Хитлер.

— Един момент — намеси се Ели. — Има много възможности, но не всичко е възможно. Предаващата цивилизация няма как да разбере дали сме получили Посланието, още по-малко дали сме успели да го дешифрираме. Ако установим, че Посланието има враждебен характер, не сме длъжни да отговаряме. А дори и да отговорим, ще минат двайсет и шест години, преди да получат отговора ни и още двайсет и шест години, докато успеят да ни отговорят. Скоростта на светлината е голяма, но не е безкрайна. Откъм Вега сме достатъчно добре подсигурени. А ако в това ново Послание се намери нещо, което да ни обезпокои, разполагаме с десетилетия, за да решим какво да правим. Нека не изпадаме в паника.

Последните думи тя изрече, дарявайки Киц с учтива усмивка.

— Оценявам високо тези ваши бележки, доктор Ароуей — взе думата президентът. — Но нещата се развиват бързо. Прекалено бързо. И съществуват твърде много „може би“. Аз все още не съм направила публично изявление по въпроса. Дори за простите числа, да не говорим за този боклук с Хитлер. А сега трябва да мислим и за тази „книга“, която според вас ни изпращат. И понеже вие, учените, имате навика да говорите за такива неща ей така, слуховете се разпространяват. Филис, къде е онази папка? Ето, погледнете заглавията.

Нахвърляни небрежно от журналистическото перо, всички те съобщаваха за едно и също, с леки вариации, в зависимост от артистизма на съответния журналист: „Космически доктор говори за радиошоу на чудовища с очи на бръмбари“, „Астрономическа телеграма намеква за извънземен разум“, „Глас от небесата?“ и „Извънземните идат! Извънземните идат!“. Президентът плъзна папката с изрезките по масата.

— Слава Богу, че историята с Хитлер все още не е излязла на бял свят. Представям си какво ще последва: „Хитлер е жив и здрав в космоса, твърдят от САЩ“. Че и по-лошо. Много по-лошо. Струва ми се, че не е зле да прекъснем това заседание и да се съберем по-късно.

— Ако позволите, госпожо президент — намеси се дер Хеер сдържано, с очевидна неохота. — Моля да ме извините, но проблемът има някои международни аспекти, които смятам за уместно да засегна още сега.

Президентът въздъхна и го погледна изпитателно.

Дер Хеер продължи:

— Нека доктор Ароуей да каже дали съм прав. Всеки ден звездата Вега изгрява над пустинята в Ню Мексико и ние прихващаме по някоя страница от това сложно предаване — каквото и да е то, — което те в момента излъчват към Земята. После, след около осем часа, звездата залязва. Дотук прав ли съм? Добре. На следващия ден звездата отново изгрява от изток, но ние сме изгубили няколко страници през времето, в което не сме могли да я наблюдаваме, след като е залязла предишната нощ. Така ли е? Все едно, че получавате от трийсета до петдесета страница, после от осемдесета до стотна и така нататък. Колкото и търпеливо да наблюдаваме, по този начин ще загубим огромни количества информация. Празнини. И дори посланието да се повтори, пак ще имаме празнини.

— Точно така е.

Ели се изправи и се приближи до огромен земен глобус. Явно Белият дом не бе съгласен с наклонеността на Земята: този глобус беше с вертикално изправена ос. Тя леко го завъртя.

— Земята се върти. Необходими са много радиотелескопи, разположени равномерно на различни дължини, ако не искаме празнини. Всяка друга държава, която наблюдава само от своята територия, ще се гмурка в посланието и след това ще изплува навън — може би тъкмо в най-интересните му части. Това е абсолютно същият проблем, пред който е изправен някой американски междупланетен космически апарат. Той излъчва находките си към Земята, докато преминава покрай изследваната планета. Но Съединените щати може в този момент да се окажат от другата страна. Затова НАСА е уредила три радиопроследяващи станции да бъдат разположени равномерно по географската дължина на Земята. От десетилетия насам те действат превъзходно. Но…

Гласът й потрепна в нерешителност и тя погледна право към П. Л. Гарисън, административния директор на НАСА. Слабият, жълтеникав, приятелски настроен мъж притвори клепачи одобрително.

— Ъ-ъ, благодаря ви. Да. Казва се Мрежа за дълбочинни космически изследвания. Много сме горди с нея. Имаме станции в Моавитската пустиня, в Испания и в Австралия. Разбира се, не ни достигат средства, но с малко помощ ще можем да избързаме с довършването й.

— Испания и Австралия? — попита президентът.

— За чисто научна работа — произнесе държавният секретар — мисля, че няма да има проблеми. Но ако в тази изследователска програма има политически акценти, може да се окаже малко по-сложно.

Американските отношения с тези две държави напоследък бяха поохладнели.

— Несъмнено има политически акценти — отвърна президентът малко раздразнено.

— Никой не ни е вързал за Земята — намеси се генералът от ВВС. — Можем да преодолеем периода на въртене. Трябва ни само един голям радиотелескоп в околоземна орбита.

— Много добре. — Президентът отново огледа хората около масата. — Имаме ли космически радиотелескоп? Колко време ще ни отнеме да направим такъв? Кой може да каже нещо? Доктор Гарисън?

— О, не, госпожо президент. Ние в НАСА сме внасяли такова предложение за обсерваторията Максуел в последните три фискални години в ОМБ5, но всеки път ни го отрязват от бюджета. Разполагаме с детайлни конструкторски разработки, разбира се, но ще отидат години — е, поне три години, — докато се сглоби и го вдигнем. Държа да напомня на всички присъстващи, че до миналата есен руснаците разполагаха с действащ милиметров и субмилиметров вълнов телескоп в околоземна орбита. Не знаем защо се е повредил, но за тях ще бъде по-лесно да изпратят космонавти да го поправят, отколкото за нас да го построим от самото начало и да го изведем.

— Така ли? — попита президентът. — Значи НАСА разполага с обикновен телескоп в пространството, но не и с голям радиотелескоп? Нямаме ли нещо друго, подходящо за случая? Разузнаването? Националната агенция за сигурност? Никой ли?

— Ако следваме същата логика — каза дер Хеер, — то това е един силен сигнал, на много честоти. След като Вега залезе от небосклона на САЩ, има радиотелескопи в още няколко други държави, които засичат и записват сигнала. Може да не са толкова напреднали като проекта „Аргус“ и вероятно все още не са се сетили за поляризираната модулация. Но ако чакаме, докато подготвим космически радиотелескоп и го изстреляме, посланието може да свърши. Край и точка. Така че, не следва ли от всичко това, че единственото решение е незабавното взаимодействие с много други държави, доктор Ароуей?

— Не мисля, че която и да е държава е в състояние да се справи с този проект сама. Той изисква усилието на много страни, пръснати в различни географски дължини по цялата повърхност на Земята. Ще