отразяващи се в облаците, балони, птици, светещи насекоми, дори планети и звезди, видени при необичайни атмосферни условия — за всички тях се е съобщавало като за НЛО. Голямо количество подобни съобщения са се оказвали или фалшификати, или проява на налудничави видения. От изобретяването на термина „летяща чиния“ в края на четиридесетте години досега има над един милион съобщения за наблюдаване на НЛО по целия свят, но за нито едно от тях не съществуват убедителни доказателства да се допуска, че са плод на извънземно посещение. Но тази идея е предизвиквала мощни емоционални импулси и се появяват групи от псевдо-учени и публикации, както и някои по-сериозни учени от академичните среди, поддържащи идеята за връзка между НЛО и живота на други светове. Една неотдавнашна доктрина внесла своя дан в разширяването на кръга от хора, убедени в съществуването на извънземни летящи чинии. Официалното проучване на Военновъздушните сили, наречено в едно от последните си превъплъщения „Синята книга“, приключва в средата на шестдесетте години, поради липса на напредък, въпреки че на по- ниско ниво се поддържа известен интерес към темата от страна на ВВС и на ЦРУ. Научната общност като цяло е била дотолкова убедена, че в тази история няма нищо, че когато Джими Картър помолва НАСА да извърши задълбочено проучване на проблема НЛО, от НАСА, в нетипичен за тях стил, отказват на президента.

— Всъщност — намеси се един от седящите край масата учени, незапознат с протокола на подобни заседания, — историята с НЛО затрудни много сериозната работа по проблема SETI.

— Добре — въздъхна президентът. — Има ли някой на тази маса, който да смята, че между НЛО и този сигнал от Вега има нещо общо?

Дер Хеер разглеждаше ноктите си. Никой не се обади.

— Все едно, всички тия льольовци с НЛО ще вдигнат страхотен шум от типа „аз нали ви казвах“. Марвин, би ли продължил?

— През 1936 година, госпожо президент, един много слаб телевизионен сигнал излъчва откриването на Олимпийските игри за шепа телевизионни приемници в района на Берлин. Това представлява опит за поврат във връзките с обществеността. Демонстрира прогреса и превъзходството на германската технология. Преди това е имало няколко телевизионни излъчвания, но все с твърде малка мощност. Всъщност, ние го постигнахме преди германците. Търговският министър Хърбърт Хувър се е появил в кратко телевизионно излъчване на… двайсет и седми април 1927 година. Така или иначе, германският сигнал напуска Земята със светлинна скорост и двайсет и шест години по-късно достига Вега. Те задържат сигнала няколко години — които и да са „те“ — и след това ни го изпращат обратно, многократно усилен. Тяхната способност да приемат толкова слаб сигнал е впечатляваща и способността им да го излъчат обратно с такава мощ също е впечатляваща. Разбира се, това предполага известни проблеми със сигурността ни. Електронното разузнаване, например, би искало да разбере как е възможно да се засекат толкова слаби сигнали. Тези хора, или каквото са там, на Вега, определено са по-развити от нас — може би ни изпреварват само с няколко десетилетия, а можа и да са много по-напреднали. Не са ни дали никаква информация за себе си — освен, че на някои честоти излъченият сигнал не показва Доплеров ефект, причиняван от движението на планетата им около звездата. Те са опростили за нас стъпките по декодирането на данните. Те са… услужливи. Досега не сме получили нищо, което да представлява интерес от военна гледна точка. Всичко, което са ни съобщили, е, че са много добри в радиоастрономията, че си падат по простите числа и че могат да ни върнат обратно първото наше телевизионно излъчване. Няма да ни навреди, ако някоя друга нация научи това. И обърнете внимание: всички останали държави получават същия триминутен клип с Хитлер, отново и отново. Просто досега не са се сетили как да го разчетат. Руснаците или германците, или някой друг рано или късно ще се досетят за тази поляризирана модулация. Моето лично мнение, госпожо президент — не знам какво смята Външното, — е, че ще бъде по-добре, ако го съобщим на света, преди да ни обвинят, че крием нещо. Ако ситуацията остане статична — без особени промени от сегашното състояние, — можем да помислим за публично изявление, дори за излъчване на този триминутен филмов клип.

Между другото, не успяхме да намерим запис в германските архиви на оригиналното излъчване. Не можем да сме абсолютно сигурни дали хората на Вега не са променили с нещо съдържанието му, преди да ни върнат сигнала. Да, разпознаваме Хитлер и частта от Олимпийския стадион, която виждаме, съответства точно на описанията от Берлин през 1936 година. Но дали точно в този момент Хитлер не си е опипвал мустаците, вместо да се усмихва, както е в това предаване, няма как да разберем.

В този момент, останала почти без дъх, нахлу Ели, следвана от Валириън. Опитаха се да заемат по- незабележими места край стената, но дер Хеер ги забеляза и насочи вниманието на президента към тях.

— Доктор Ароу… ъ-ъ… уей? Радвам се, че успяхте да пристигнете живи и здрави. Преди всичко, позволете ми да ви поздравя със забележителното откритие. Забележително. Е, Марвин…

— Аз приключих, госпожо президент.

— Добре. Доктор Ароуей, доколкото разбираме, имате нещо ново. Бихте ли го изложили?

— Госпожо президент, извинете за закъснението, но мисля, че току-що ударихме космическия джакпот. Ние… това е… Позволете ми да се опитам да го обясня по следния начин: в класическата епоха, преди хиляди години, когато пергаментът е бил дефицитен, хората са пишели и върху стар пергамент, правейки така наречения „палимпсест“. Ръкописите са се наслагвали един върху друг и после отново. Този сигнал от Вега, разбира се, е много силен. Както всички знаете, имаме прости числа, а „под“ тях, в така наречената поляризирана модулация, е тази шантава работа с Хитлер. Но под последователността от прости числа и под ретранслацията на предаването на Олимпийските игри току-що разкрихме невероятно богато послание — поне аз съм напълно убедена, че е послание. Доколкото можем да преценим засега, то през цялото време е било тук. Току-що го засякохме. Много по-слабо е от повърхностния сигнал, но съм притеснена, че не го разкрихме по-рано.

— И какво гласи то? — попита президентът. — За какво става дума?

— Нямаме и най-смътна представа, госпожо президент. Неколцина от екипа на проект „Аргус“ се докопаха до него рано тази сутрин, вашингтонско време. Работихме върху него цяла нощ.

— По открита телефонна линия? — попита Киц.

— Със стандартна гражданска кодировка. — Ели леко се изчерви.

Тя отвори куфара с телефаксната машина, бързо я настрои на прозрачна разпечатка и с помощта на диапрожектор прехвърли изображението върху екрана на стената.

— Ето какво ни е ясно до този момент. Получаваме блок информация, включващ около хиляда бита. Следва пауза, след което информацията се повтаря, бит по бит. Следва нова пауза и получаваме следващия блок. Той също се повтаря. Повторението на всеки блок може би е предназначено да сведе до минимум грешките в предаването. Изглежда смятат за много важно да получим това, което предават, възможно най- точно. Сега, нека наречем всеки от тези блокове информация „страница“. „Аргус“ прихваща по няколко десетки от тези страници дневно. Но нямаме представа за какво се отнасят. Не са някакъв прост картинен код, като Олимпийското съобщение. Тук има нещо много по-дълбоко и много по-богато. Изглежда, че за пръв път това е информация, която те самите са генерирали. Единственото заключение, което сме направили досега, е, че страниците изглеждат номерирани. В началото на всяка страница има номер в двоичната система. Вижте, ето тук. И всеки нов чифт идентични страници носи етикет със следващото по-голямо число. В момента се намираме на страница 10 413. Това е голяма книга. Като пресметнем назад, получава се, че посланието е започнало да се излъчва преди три месеца. Имали сме късмет, че сме го засекли сравнително рано.

— Прав бях, нали? — Киц се надвеси през масата към дер Хеер. — Такова послание не може да се даде на китайците или на руснаците.

— Ще можете ли лесно да го разчетете? — гласът на президента надмогна шепота на Киц.

— Разбира се, ще положим всички усилия. И може би ще бъде от полза Националната агенция по сигурността също да се включи. Но без някакво обяснение от Вега, без „буквар“, според мен няма да можем да постигнем напредък. Определено не изглежда да е написано на английски, немски или някакъв друг земен език. Надяваме се, че това послание рано или късно ще приключи, може би на страница 20 000 или 30 000, след което ще започне отначало, за да попълним липсващите части. Може би преди да се повтори цялото послание, ще последва някакъв буквар, нещо от рода на „Читанката на Макгъфи“, което ще ни даде възможност да го прочетем.