количество пътни километра, преди твоят самолет да се разбие.

Ако беше приела поканата на дер Хеер да пътува с военен самолет, сигурно щеше да има повод за други случайни асоциации. Но това щеше да е прекалено комфортно и вероятно щеше да се използва като прелюдия към евентуално милитаризиране на проекта. Затова предпочетоха да ползват услугите на гражданска авиокомпания. Валириън бе затворил очи веднага, след като зае мястото си до нея. Не им се наложи да бързат особено, въпреки че до последния момент преглеждаха анализа на данните с очакване, че вторият пласт от люспите на лука най-после ще се покаже. Успяха да вземат граждански полет, който щеше да ги закара във Вашингтон много преди утрешното заседание. Всъщност, щеше да им остане предостатъчно време да се наспят добре през нощта.

Тя погледна към телефаксния апарат, грижливо опакован в ръчната кожена чанта под седалката пред нея. Беше с няколкостотин килобита в секунда по-бърз от стария модел на Питър и отпечатваше много по- добре графика. Е, може би утре щеше да й се наложи да го използва, за да обясни на президента на Съединените щати какво търси Адолф Хитлер на Вега. Признаваше си, че предстоящото заседание малко я изнервя. Досега не се беше срещала с президент, а според стандартите от края на двадесети век, сегашният не беше от най-лошите. Не й бе останало време да си оправи прическата, да не говорим за грима. Добре де, не отиваше в Белия дом, за да й оценяват външността.

Какво ли би си помислил вторият й баща? Още ли смяташе, че е неподходяща за наука? Или майка й, сега прикована на инвалидна количка в старчески санаториум? Беше успяла да поговори набързо с нея след откритието само веднъж по телефона, преди седмица, и й обеща да я потърси отново утре.

Както бе правила стотици пъти преди, тя надникна през илюминатора и се опита да си представи какво впечатление би направила Земята на един извънземен наблюдател. От тази височина на полета от дванадесет или четиринадесет километра — ако приемем, че чуждопланетният представител би имал очи, подобни на нашите. Отдолу доскоро се ширеха огромните пространства на Средния запад, интригуващо геометризирани на квадрати, правоъгълници или кръгове от обитателите със земеделски или урбанистични предпочитания, а сега летяха над просторни райони от Югозапада, в които единственият знак за разумен живот представляваха правите линии, през планините и пустините. Дали световете на по-напредналите цивилизации са изцяло геометризирани, изцяло преустроени от своите обитатели? Или знакът за истински напреднала цивилизация би бил тъкмо в това, да не се оставят никакви знаци? Дали биха могли те, само с един бегъл поглед, да определят точно на кой стадий се намираме ние в някаква огромна космическа еволюционна скала на развитието на разумните същества?

Какво друго биха могли да кажат? От синия цвят на небето могат грубо да изчислят Числото на Лошмидт, колко молекули се съдържат в един кубически сантиметър на морското равнище. Около деветнадесет по десет на трета степен. Биха могли лесно да определят височината на облаците от дължината на техните сенки по земната повърхност. Ако разберяха, че облаците представляват кондензирана вода, можеха грубо да изчислят размера на губещата се в атмосферата слънчева топлина, защото температурата трябваше да спада до минус четиридесет градуса по Целзий на нивото на най- високите облаци, които виждаше сега. Ерозията на земните форми, петната на горите и обраслите с растителност речни брегове, присъствието на езера и запушените вулканични кратери, всичко това говореше за древна битка между земеформиращи и ерозивни процеси. Наистина, човек можеше да прецени от пръв поглед, че това е една стара планета със съвсем нова цивилизация на повърхността й.

Повечето планети в галактиката сигурно са на почтена възраст, изтощени и може би безжизнени. Част от тях вероятно приютяват цивилизации, много по-стари от нашата. Светове с току-що появяващи се технически цивилизации сигурно са изключителна рядкост. Може би това е единственото уникално за Земята качество.

По обед пейзажът долу бавно започна да позеленява, докато приближаваха долината на Госпожаипи. В съвременното пътуване по въздуха движението почти не се усеща, помисли си Ели. Тя погледна към все още спящия Питър. Беше отказал едва ли не с възмущение перспективата да обядва в самолета. Отвъд него, оттатък пътечката, се виждаше едно много младо човешко същество, може би едва на три месеца, удобно сгушено в прегръдката на татко си. Какво ли беше възприятието на това бебе за пътуването по въздуха? Отиваш на едно специално място, влизаш в голяма стая със седалки и сядаш. Стаята ръмжи и се разтърсва в продължение на четири часа. После ставаш и излизаш. По някакъв вълшебен начин, си се озовал на друго място. Начинът на транспортиране за теб си остава загадка, но основната идея се схваща лесно, не ти е необходимо преждевременно да владееш уравненията на Навиер-Стоукс.

Беше късно следобед, когато закръжиха над Вашингтон, в очакване да им разрешат кацане. Ели успя да различи огромната тълпа, струпана между паметника на Вашингтон и мемориала на Линкълн. Беше, както прочете само преди час по телефакса на „Таймс“, многохиляден митинг на чернокожи американци, протестиращи срещу икономическото неравенство и дискриминацията в образователната система. Като се има предвид справедливостта на техните протести, реши тя, проявяват прекалено търпение. Зачуди се как ли ще реагира президентът както на този митинг, така и на предаванията от Вега, след като трябваше утре да направи публично изявление и за двете събития.

— Кен, какво искаш да кажеш с „те излизат“?

— Имам предвид, госпожо президент, че нашите телевизионни сигнали напускат тази планета и продължават в пространството.

— И докъде точно стигат?

— При цялото ми уважение, почитаема госпожо президент, нещата не стоят точно така.

— Е, а как точно стоят?

— Сигналите се разпространяват извън Земята в сферични вълни, подобно на вълните, когато човек хвърли камък в блата. Пътуват със скоростта на светлината — 300 000 километра в секунда — и по същество пътуват вечно. Колкото по-добри са приемниците на някоя друга цивилизация, толкова по-отдалече могат да уловят нашите телевизионни сигнали. Дори ние успяхме да засечем мощно телевизионно излъчване от планета, въртяща се около близка звезда.

За миг президентът остана изпъната неподвижно, загледана през широките прозорци към Роуз Гардън. После се обърна към дер Хеер.

— Искаш да кажеш… всичко?

— Да. Всичко.

— Искаш да кажеш, целият този телевизионен боклук? Автомобилните катастрофи? Порно каналите? Вечерните новини?

— Всичко, госпожо президент. — Дер Хеер поклати глава в израз на съчувствен ужас.

— Дер Хеер, правилно ли те разбирам? Означава ли това, че всички мои пресконференции, дебати, тържествени обръщения — всичко това отива там?

— Това е добрата новина, госпожо президент. Лошата е, че същото е станало и с телевизионните изяви на вашия предшественик. Както и на Дик Никсън. И на съветските ръководители. А също така и всички гадни неща, които вашият опонент е наговорил по ваш адрес. Тази благодат е доста двусмислена.

— Боже Господи. Добре, да продължим.

Президентът се беше върнала от широкия прозорец до бюрото си и сега видимо се бе съсредоточила в мраморния бюст на Том Пейн20, наскоро върнат в Белия дом от мазетата на института „Смитсън“, където е бил прехвърлен от предишния обитател.

— Да погледнем на нещата по следния начин: този няколкоминутен телевизионен сигнал, който получихме от Вега, първоначално е бил излъчен в 1936 година, по време на откриването на Олимпийските игри в Берлин. Въпреки че е бил показан само в Германия, това е първото телевизионно предаване, излъчено на Земята, макар и със скромна мощ. За разлика от обикновените радиопредавания от тридесетте години, тези телевизионни сигнали са преминали през нашата йоносфера и са се затъркаляли в космическото пространство. Опитваме се да разберем какво точно е било излъчено тогава, но ще ни отнеме време. Може би поздравлението на Хитлер е било единственият фрагмент, който са успели да засекат на Вега.

Така че, от тяхна гледна точка, Хитлер е единственият белег за разумен живот на Земята. Изобщо не