— Една колежка вдигна страхотен скандал. Статията й „Ще фалират ли бюрата за запознанства“ не била публикувана, а в касата й дали хонорар за нея.
— Че какво лошо има в това? Взимай парите и бягай — промърмори Пол.
— Ама тя си мисли, че някой й е прехванал темата.
Съгласих се, че това вече не е колегиално, ако темата наистина е интересна.
— И още как! Колежката тръгнала от едно съобщение на статистиката, че през последните месеци расте броят на сватбите между по-възрастни партньори. И понеже те са основните клиенти на бюрата за запознанства, започнала от тях. Там обаче разбрала, че точно през тези месеци клиентелата им рязко спаднала. Тогава решила да разбере какво друго може да причини този ръст на сватбите и съгласете се, че темата е интересна.
— Толкова ли, че да й платят още преди статията да е излязла?
— Публикацията е била планирана за броя от миналата неделя, но в последния момент вместо нея излязъл друг материал. Дежурният решил, че някой от ръководството е направил замяната. А сега статията въобще я няма в редакционния компютър, докато този в счетоводството я води като излязла.
— А защо казваш, че случаят е като онзи?
— Ама ти не разбираш ли? Тогава компютърът на пътническата агенция твърдеше, че не е имало запитване за самолетен билет, а сега редакционният компютър твърди, че статията не е била написана. Съвсем аналогични случаи, а всички казват, че компютрите не могат да лъжат.
— И са прави — потвърдих аз, — поне не и по собствена инициатива.
Точно в този момент ме осени догадката.
— Пол, тук може би се крие ключът към проблема ти със загубеното дело.
— Не мога да разбера какво общо виждаш.
— Сега ще се опитам да обясня. От една страна, хората все по-рядко търсят услугите на бюрата за запознанства. От друга страна, някой допълва маркетинговите анкети за стоки и услуги с непотребни въпроси от интимен характер…
— Хм — замисли се Пол. — Това наистина прилича на класическа пазарна ситуация, когато се появява нов играч. Но кой е той и защо се крие?
— За какво говорите? — прекъсна ни Деси.
Пол набързо й разказа за загубеното дело и сестра му пламна от ентусиазъм.
— Значи някой изземва функциите на бюрата за запознанства. Ау, колко интересно! Пит, на теб хобито ти нали е да се занимаваш с разследвания, ще ми помогнеш ли да разкрия този неизвестен конкурент?
Да бъда асистент в чуждо разследване — е, това никога не ми бе минавало през ума.
— Нали това е разследване на колежката ти?
— След като историята се разчу, вече всеки е свободен да работи по темата.
Деси ме гледаше толкова предано, че не издържах.
— Добре, през уикенда ще помислим заедно за това. А дотогава, понеже всичко се върти около компютрите, провери, ако можеш, един и същ ли е Интернет-доставчикът на редакцията и на бюрото за запознанства.
В събота рано сутринта двама колеги позвъниха на вратата с идеята да играем тенис (помните ли какво казах за навика на българите да си правят неуговорени визити?) и целия предобед прекарах на корта. Върнах се капнал от умора, легнах да си почина и чак привечер се сетих за обещанието си. Звъннах на Деси, тя ме скастри защо не съм се обадил по-рано и половин час по-късно беше при мен, свършила даже повече работа, отколкото й бях поръчал. Беше издирила в редакционния архив всички съобщения за компютърни гафове от последните месеци и поне пет от тях напълно пасваха с предположението ни. Ставаше дума за нещо, което вече бях чул на именния ден на Горун, но не се бях сетил да го включа в схемата си. Дублажите на хотелските резервации нито веднъж не се бяха случили на хора от един и същи пол.
— Главата ми не го побира тоя заговор на компютрите — сводници.
Деси се намръщи: — Много си вулгарен. По-добре кажи „сватовници“ — и ми обясни, че така наричали в миналото хората, които уговаряли сватбата на младите от името на техните родители. Това насочи мисълта ми в съвсем друга посока:
— Може да се погледне и от друг ъгъл. Обективно погледнато, цялата история е полезна за страната ви при този демографски колапс. Аз бих нарекъл това „Програма за възраждане на нацията“, например.
По-късно стана ясно, че още с този удар съм попаднал в десятката.
— Допускаш, че това може да е правителствена акция?
— Нали още Шерлок Холмс е казал, че като се отхвърлят вероятните причини, не трябва да се пренебрегват и невероятните33.
— Че ние още вероятните не сме започнали — съвсем резонно възрази тя.
Както и предполагах, всички случаи бяха навързани на един и същ Интернет-доставчик. Като ми каза това, Деси добави:
— Но аз нищо не разбирам от компютри, ще трябва да дойдеш с мен там, иначе нищо няма да свърша.
— А как ще обясниш присъствието ми?
— Ами… ще кажа, че си американски журналист, който пише за българския бизнес.
— И затова се интересува от компютрите им? А ако ми поискат журналистическата карта? Не става, пък и аз не обичам заблуждаващите маньоври, по възможност се придържам към максималното правдоподобие. По-добре се обади като сътрудник на туристическата агенция и кажи, че имаш клиент, който е експерт по високите технологии и се интересува от приложението им в България.
Между другото това си беше чиста истина.
Интернетската фирма нямаше нищо против да запознае американския колега, с най-новите си хардуерни и софтуерни придобивки. След задължителното кафе при пиаристите ме представиха на системния администратор, който с облекчение разбра, че ме интересуват само новостите от последната година. Показа ми три устройства, едно от които ми се видя интересно, после ме отегчи с едночасов разказ за новите им програми, в които нямаше нищо ново за мен. Накрая зададох няколко въпроса от куртоазия и между другото споменах, че новият им модем не изглежда да е стандартен модел.
— Така е, подари ни го за Коледа един наш приятел. Между другото, той работи в Щатите, в една лаборатория към Калифорнийския технологичен институт.
Записах си името и доволен си излязох. Деси ме чакаше в близкото кафене, вече загубила търпение.
— Нещата изглежда се връзват. Техен приятел, казва се… — погледнах в листчето — Любомир Иванов, който между другото работи в Калтек, им е монтирал едно необичайно устройство. Казал е, че това е ултрабърз модем, и е така, но освен това вътре има още нещо, което ми прилича на адаптер за връзка между компютри от двете родословия.
Деси не разбра и трябваше да й обясня за квазиорганичните процесори.
— Значи ли това, че някакъв такъв компютър от Америка се меси в работата на нашите?
— Така изглежда…
— И може да ги накара да лъжат?
— Все още не съм запознат в подробности с QOP-овете, те са съвсем ново изобретение и възможностите им… кой знае какви са.
— Тогава нека потърсим този Любомир Иванов!
— Преди това ще се опитам да понауча нещо за компютъра му.
Още същата вечер заседнах пред компютъра. Опитът ми директно да вляза във връзка с QOP-а не успя, тъй като модем-адаптерът имаше добра защита. Сканирах я, но беше написана с някакви абсолютно неизвестни ми символи34, а да търся помощ от тукашни хакери беше немислимо, затова приложих друга хватка. Пратих на модема една съвсем проста програма, която трябваше да се задейства, когато QOP-ът от другия край на света за пореден път влезе във връзка с местната мрежа. Тогава моят „часови“ щеше, образно казано, да сложи крак на вратата и да я задържи постоянно открехната за мен.
