линейка и я стиснах в обятията си. Опитах се да спра кървенето и все й повтарях колко много я обичам. А после линейката най-после пристигна и фелдшерите ми я взеха. Все пак ми позволиха да държа ръката й, докато пътувахме към болницата. Така и издъхна, без да пуска пръстите ми. Видях как бавно угасва светлината в очите й, но продължих да й повтарям колко много я обичам. А после я откараха.

— Защо й повтаряше тези думи?

— Исках да ги чува до самия край.

— Какво е усещането да изгубиш някого?

— И ти умираш — отвърнах. — Само дето трябва да почакаш, докато тялото ти те застигне.

— И това ли правиш сега? Чакаш тялото ти да те застигне?

— Не. Вече не. Накрая свикваш да живееш. Само че животът ти е друг.

— Значи този ти е трети живот.

— Има нещо вярно.

— И харесва ли ти?

— Харесва ми — отвърнах. — Харесвам хората, с които се срещам.

Зад илюминатора звездите неочаквано се преподредиха. Бяхме в региона на консу. Загледахме звездите мълчаливо.

— Можете да ме наричате посланик, макар да съм недостоен за тази титла — поде консу. — Аз съм престъпник, след като се опозорих в битката на Паншу и по тази причина бях променен така, че да мога да разговарям на вашия език. За да изтрия позора, копнея за смърт и справедливо възмездие преди моето прераждане. Надявам се след онова, което ни предстои, да придобия по-достоен статус и да ми бъде позволено да умра. Това е и причината да се омърсявам, като разговарям с вас.

— Приятно ми е да се запознаем — отвърнах лаконично.

Намирахме се в средата на купол с размерите на футболно игрище, конструиран от консу само преди час. Разбира се, на нас хората не ни бе позволено да докосваме земята на консу, нито да сме близо до обитаваните от тях места, така че веднага след пристигането ни роботизирани машини бяха построили този купол в един участък от техния космос, отреден за посрещане на нежелани гости, нещо като карантинна зона. След приключването на преговорите куполът щеше да бъде разрушен и запокитен към най-близката черна дупка, за да не може нито един от атомите ни да заразява никога тази част от вселената. Последното ми се стори малко прекалено.

— Известно ни е, че искате да ни зададете въпроси, свързани с рреите — продължи посланикът, — и че бихте желали да прибегнете до нашите правила, за да получите съответните отговори.

— Така е — потвърдих. На петнайсетина метра зад мен трийсет и девет войници от Специалните части в пълно бойно снаряжение пристъпваха нетърпеливо от крак на крак. Според предварителната информация консу не смятаха, че срещата е между равни, което означаваше, че няма нужда от дипломатическа изтънченост, пък и хората бяха дошли тук, за да се бият. Единствено аз носех нещо като официални дрехи, по собствен избор, а и нали трябваше да съм водач на делегацията.

На съответното разстояние зад моя събеседник имаше петима консу, всеки от тях въоръжен с по два дълги криви страховити ножа. Излишно бе да питам какво търсят тук.

— Моят велик народ потвърждава, че сте спазили всички изисквания на нашия ритуал — продължи посланикът. — Но въпреки това щяхме да сметнем молбата ви за безполезна, ако не бяхте довели оногова, който така благородно е отпратил нашите войници към цикъла на прераждането. Същият този вие ли сте?

— Аз съм същият този — отвърнах.

Консу млъкна и ме огледа.

— Имате странен вид за толкова прочут воин.

— Склонен съм да се съглася с вас — потвърдих. Вече ни беше известно, че одобрят ли молбата ни, консу ще я изпълняват независимо какво е поведението ни по време на преговорите. Важното бе да участваме в отредените двубои. Тъкмо по тази причина се държах така насмешливо. Но и без това консу бяха напълно заслепени от чувството си за превъзходство. Тяхна си работа.

— Бяха избрани петима престъпници, които да премерят сили с вашите воини — обяви посланикът. — Тъй като човеците са лишени от някои физични атрибути, присъщи на консу, ние донесохме ножове, които да използват, ако пожелаят. Войниците, на които бъдат връчени ножовете, ще бъдат вашите избраници.

— Разбирам.

— Оцелелите ваши воини мога да задържат ножовете като символ на своята победа.

— Благодаря — рекох.

— Не искаме да ни бъдат върнати. Ще бъдат омърсени.

— Схванах.

— Ще отговаряме на въпросите, за които сте получили право, след състезанието — продължи посланикът. — А сега да пристъпим към избора на противници. — Посланикът нададе писък, който би могъл да остърже и паваж, и петимата консу зад него се приближиха към нашите войници с извадени ножове. Нито един от тях не трепна. Това се казва дисциплина.

Консу не изгубиха много време за избор. Пристъпиха право напред и връчиха ножовете на онези, които се озоваха срещу тях. За консу всеки от нас бе досущ като останалите. Ножове получиха капрал Мендел, с когото бях обядвал, редници Джо Гудал и Дженифър Аквински, сержант Фред Хокинг и лейтенант Джейн Сейгън. Те приеха оръжията мълчаливо. Консу отстъпиха зад посланика, а останалите наши войници се отдалечиха на няколко метра от избраниците.

— Вие ще посочите реда на двубоите — каза посланикът и отстъпи зад своите бойци. Сега между двата реда избраници стоях само аз. Отдръпнах се настрани и докато все още бях между редиците, посочих най- близко стоящите до мен двама противници и казах:

— Започнете.

Консу разтвори режещите си ръце и плоските, остри като бръсначи остриета от модифицирана хитинова обвивка и по-малките, почти човешки вторични ръце щръкнаха. Той разцепи въздуха в купола с бойния си вик и пристъпи напред. Капрал Мендел захвърли единия нож, стисна другия в лявата си ръка и скочи право към противника си. Когато се доближиха на около три метра, изведнъж и двамата се изгубиха във въртележка от светкавични движения. Десет секунди по-късно капрал Мендел имаше рана, която разсичаше гърдите му до кост, а закривеният нож стърчеше от шията на консу. Мендел бе получил нараняването си, когато се бе приближил прекалено до своя противник, за да се добере до единственото му слабо място. Тялото на консу се разтресе, когато капралът завъртя рязко дръжката и прекъсна нервния сноп между възела в главата и скрития в гръдната клетка мозък, както и няколко магистрални кръвоносни съда. Съществото рухна на земята. Мендел издърпа ножа и бавно се върна при другарите си, притиснал зейналата рана с дясната си ръка.

Дадох знак на Гудал и неговия съперник. Гудал се ухили, пристъпи като за танц и размаха двата ножа. Противникът му изрева и се хвърли напред, навел глава, размахваше косящите си ръце. Гудал отби първата атака, после неочаквано се приведе и се шмугна напред, като спринтьор на финалната права. Една от режещите ръце на консу обърса темето му и остави върху него кървава диря. С първия си точен удар Гудал посече единия крак на консу, чу се пукот от разрязването на хитиновата обвивка и крайникът щръкна под неестествен ъгъл настрани. Консу се завъртя и падна.

Гудал приклекна, подхвърли двата ножа във въздуха, направи задно салто и се приземи тъкмо навреме, за да ги улови за дръжките. Лявата страна на лицето му бе скрита от огромна кървава подутина, но той продължаваше да се усмихва, когато пристъпи към своя противник, който полагаше отчаяни усилия да запази равновесие. Този път Гудал се завъртя като вятърна мелница и заби със заден замах първия си нож право в черупчестия нагръдник, завъртя се още веднъж на другата страна и забучи втория в гърба му. Вдигна бавно ръце, улови двете потрепващи дръжки и ги завъртя. Консу се замята безпомощно, докато остриетата го разсичаха на части, и бавно се свлече на земята. Гудал се ухили, извади ножовете и отстъпи със същата танцова стъпка. Очевидно се забавляваше.