— Алтернативата е да ни изпепелят в небето в мига, когато се появим в региона — посочи Крик.
— Разбирам — казах. — Ще ми се само да имах малко повече време, за да свикна с тази идея.
— Положението се изменя доста бързо — подхвърли небрежно Джейн и изведнъж получих от нея съобщение: „Довери ми се“. Погледнах я, но изражението й бе все така безизразно. Кимнах, уж потвърждавайки думите й, ала същевременно приемах другото съобщение.
— Какво ще правим, след като престанат да се възхищават на лейтенант Пери? — попита Тагор.
— Ако всичко върви както при предишните ни срещи, ще имаме възможност да зададем на консу до пет въпроса — обясни Джейн. — Точният брой на въпросите ще бъде определен при състезание, включващо двубои между петима от нашите и петима от техните. Консу ще участват без оръжие, докато нашите представители могат да носят ножове, като компенсация за техните режещи ръце. Това, което трябва да се знае от опита ни от предишните подобни битки, е, че участниците от страна на консу са опозорени войници или престъпници, които се сражават, за да си възвърнат честта. Излишно е да уточнявам колко опасни ги прави това. Ще зададем толкова въпроси, колкото победи имаме.
— Как се печели двубоят? — попита Тагор.
— Като убиеш консу — или той теб — отвърна Джейн.
— Невероятно. — Тагор поклати глава.
— И още една подробност — каза Джейн. — Консу избират участниците от тези, които сме включили в делегацията, така че протоколът изисква броят да е поне три пъти по-голям от този на уговорените двубои. Изключение прави единствено водачът, за когото се предполага, че е твърде високопоставен, за да се сражава с престъпници или изпаднали в немилост консу.
— Пери, ти ще си водач на делегацията — каза Крик. — Тъй като си избил над осем хиляди консу, според представите им напълно отговаряш за такъв висок пост. Освен това си единственият без обучение в Специалните части, което означава, че нямаш нито бързината и силата, нито уменията, които притежаваме всички останали. Ако те изберат, почти сигурно е, че ще те убият.
— Трогнат съм от подобна загриженост — рекох.
— Не става въпрос за загриженост — отвърна Крик. — Ако допуснем нашата звездна атракция да бъде убита от низвергнат престъпник, ще изложим на риск шансовете консу да ни сътрудничат.
— Ясно — въздъхнах. — За миг си помислих, че сте се размекнали.
— Не разчитай на това — увери ме Крик. — И така. Имаме четирийсет и осем часа, докато навлезем в района за мигнопреход. Делегацията ни ще наброява общо четирийсет души, включително всички взводни и отдельонни командири. Аз лично ще подбера останалите. Това означава, че още сега трябва да започнете подготовката на вашите войници за ръкопашен бой. Пери, наредих да ти прехвърлят протокола за срещата, изучи го внимателно и гледай да не объркаш нещо. Ще се срещнем веднага след скока и тогава ще ти дам списък на въпросите, които искаме да зададем, и реда, по който ще го направим. Ако се справим добре, ще имаме право на пет въпроса, но трябва да сме подготвени и за по-малко. Свободни сте.
Джейн използва тези четирийсет и осем часа, за да научи повече за Кати. Появяваше се във всяка свободна минута, питаше нещо, после си тръгваше, за да се върне към задълженията си.
— Разкажи ми за нея — каза още първия път, докато изучавах протокола в едно от фоайетата.
— Запознах се с Кати още в първи клас — започнах аз и направих кратко отклонение, за да обясня какво е „първи клас“. После й разказах как двамата бяхме направили заедно няколко фигурки от пластилин, по съвместен проект в края на първи клас. Как тя ме бе хванала да ям от пластилина и ме бе взела на подбив. Как я бях ударил, а тя ми бе отвърнала със същото. Не си говорехме почти до края на годината.
— На колко години е била тя в първи клас?
— На шест — отвърнах. — На колкото си ти сега.
— Разкажи ми за нея — помоли ме тя след няколко часа на друго място.
— Веднъж едва не се разведохме — заговорих веднага. — Бяхме женени от десет години и имах любовна връзка с друга жена. Кати направо побесня, когато узна.
— Защо се е ядосвала, че правиш секс с друга жена?
— Не става дума за секса, а за това, че я бях излъгал. Сексът е просто податливост към хормоналните изблици. Лъжата означава липса на уважение и тя не желаеше да е омъжена за човек, който не я уважава.
— И защо не се разведохте?
— Защото въпреки връзката ми с другата жена аз я обичах и тя ме обичаше — отвърнах. — Преодоляхме го, тъй като искахме да сме заедно. Пък и след няколко години тя също имаше връзка, така че станахме квит. И после се разбирахме чудесно.
— Разкажи ми за нея — подкани ме отново по-късно Джейн.
— Кати правеше такива сладкиши, каквито не можеш и да си представиш. Знаеше една рецепта за ягодов пай, от който да ти се завие свят. На няколко пъти участва с тази рецепта в щатското кулинарно състезание, където председател на комисията бе самият губернатор. Първа награда бе нова фурна.
— Тя спечели ли? — попита Джейн.
— Не, спечели втора награда, която бе стодоларов кредит за магазин за оборудване на спални и бани. Но след седмица й позвъниха от канцеларията на губернатора. Секретарката му обясни, че губернаторът бил принуден да даде първа награда по политически съображения на съпругата на влиятелна личност, но откакто опитал нейния сладкиш, не бил спрял да го хвали. Помоли я да го направи още веднъж, за да накарат губернатора да млъкне.
— Разкажи ми за нея — рече ми по-късно Джейн.
— Разбрах, че съм влюбен в нея, още в началното училище. Подготвяхме постановка на „Ромео и Жулиета“ и тя щеше да играе Жулиета. Аз бях асистент-режисьор, което означаваше, че през повечето време помагах да сглобяват декорите или носех кафе на господин Еймъс, учителя, който режисираше постановката. Но тъй като Кати все не можеше да си запамети репликите, господин Еймъс ми нареди да репетирам с нея. Така цели две седмици преди репетициите аз ходех всеки ден при нея уж за да се упражняваме, но всъщност разговаряхме за най-различни неща. Тогава всичко бе тъй невинно и наивно. После започнаха самите репетиции и чух Кати да казва същите тези думи на Джеф Грийн, който играеше Ромео. За първи път изпитах ревност. Жадувах да казва тези думи на
— И какво направи? — попита Джейн.
— Започнах да се крия и да избягвам Кати, Мина премиерата, беше една неделя, и вечерта на празненството ме намери Джуди Джоунс, която също играеше в пиесата. Та тя ми каза, че Кати не спряла да плаче цяла вечер. Помислила си, че съм й сърдит, задето ме е пренебрегвала в последно време, а не било така. След това Джуди ме заплаши, че ако не отида веднага при Кати и не й кажа, че я обичам, ще намери една лопата и ще ме пребие до смърт.
— Откъде е знаела, че я обичаш? — попита Джейн.
— Когато си в пубертета и си влюбен, това е ясно за всички наоколо освен за теб и за онзи, когото обичаш — отвърнах. — Не ме питай как става. Важното е, че наистина е така. И тъй, излязох на терасата и видях Кати да седи на перваза с провесени крака. Беше пълнолуние, бяла светлина озаряваше лицето й и аз си помислих, че никога не съм я виждал по-хубава. Сърцето ми щеше да се пръсне и изведнъж осъзнах,
— И какво направи?
— Послужих си с една малка измама. Покрай репетициите бях наизустил няколко откъса от „Ромео и Жулиета“. И тъй, приближих се до нея и започнах да рецитирам една част от втора сцена на второ действие: „Но стой, каква е тази светлина, която от прозореца изгрява? Той изток е, а Жулиета — слънце! Изгрей, о, слънце…“2 и така нататък. Знаех тази част отпреди, но сега вече думите извираха направо от сърцето ми. И след като ги произнесох, се приближих към нея и я целунах за първи път. Тя беше на петнайсет, аз на шестнайсет, но вече бях сигурен, че ще се оженя за нея и ще прекараме заедно целия си живот.
— Разкажи ми как е умряла — помоли ме Джейн точно преди да се прехвърлим в района на Консу.
— Беше неделя сутрин и тя правеше любимата ми торта. Получи удар, докато търсеше ванилията. Аз бях в дневната. Помня, че я чух да се пита къде е сложила ванилията, и секунда по-късно чух как тупна на пода. Изтичах в кухнята и я намерих разтреперана и окървавена — беше си ударила главата. Обадих се за
