да означава това.
— Стига сме приказвали за консу, вече получихме от тях всичко, на което можехме да се надяваме — намеси се майор Крик. — Може наистина да действаме съобразно техните планове, но нека ви напомня, че поне за момента плановете им съвпадат с нашите. Не смятам, че консу дават пукната пара за това кой от нас с рреите ще се озове отгоре. Така че нека се съсредоточим върху предстоящите задачи, вместо да гадаем какво мислят консу.
Моят МозКом се включи неочаквано: Крик бе пратил карта на Корал и на още една планета — родния свят на рреите.
— Фактът, че рреите разчитат на получена под наем технология, означава, че имаме шанс да победим, ако действаме достатъчно бързо и неочаквано и ги ударим едновременно на Корал и тяхната родна планета — поде той. — Докато си бъбрехме с консу, Колониалните сили успяха да разположат достатъчно кораби в районите за скок. Имаме шестстотин кораба — почти една трета от цялата ни мощ — на позиция и готови за мигнопреход. Веднага щом получат потвърждение от нас, Колониалните сили ще започнат едновременна атака срещу Корал и родната планета на рреите. С второто целят да обезвредят корабите им там и да принудят ррейските кораби в други региони на космоса да се върнат за защита на отечеството. И двете нападения разчитат на един и същ фактор — премахване на способността им да предвиждат появата ни. Това означава, че е необходимо да бъде обезвредена тяхната локаторна станция — обезвредена, но не разрушена. Колониалните сили възнамеряват да използват тази технология за свои цели. Може би рреите още не го предполагат, но ние сме много по-развити от тях. Ще взривим станцията само ако няма друга възможност. Задачата ни е да я пленим и да я задържим, докато на повърхността се спуснат подкрепления.
— Колко време ще е нужно за това? — попита Йънг.
— Едновременните атаки ще стартират четири часа, след като навлезем в пространството около Корал — обясни Крик. — В зависимост от интензивността на битката можем да очакваме първите подкрепления да пристигнат след още няколко часа.
— Четири часа
— Първото — посочи Крик. — Което означава, че трябва да я вземем на всяка цена.
— Простете — намесих се. — Безпокои ме една малка подробност.
— Да, лейтенант Пери? — Крик ме погледна въпросително.
— Успехът на атаката ни е в пряка зависимост от това да превземем станцията, която предсказва появата на нашите кораби — казах.
— Точно така — потвърди Крик.
— Нали това е същата станция, която ще засече и нас веднага щом скочим към Корал? — продължих.
— Именно — рече Крик.
— Ако си спомняте, аз бях на един от корабите, които бяха прихванати преди навлизането им в района на Корал. Разрушиха го и избиха всички с изключение на мен. Не се ли безпокоите, че с този кораб може да се случи същото?
— Веднъж вече се промъкнахме там, без да бъдем засечени — рече Тагор.
— Зная това, тъй като „Спароухок“ бе корабът, който ме спаси — казах. — И повярвайте ми, оставам вечно признателен. Но струва ми се, че говорим за един от онези номера, които минават само по веднъж. Дори и да се появим в системата на Корал достатъчно далеч, за да бъдем засечени, ще са ни нужни няколко часа, за да доближим планетата. Часове, с които очевидно не разполагаме. За да успеем, се налага „Спароухок“ да скочи в близост до планетата. Ето защо искам да знам как бихме могли да го направим, без корабът да пострада сериозно.
— Отговорът на този въпрос е съвсем прост — каза майор Крик. — Ние не очакваме корабът да се размине с пораженията. Напротив, предполагаме, че ще го разпердушинят още при появата му. Нещо повече, разчитаме на това.
— Моля? — Облещих се. Огледах масата, очаквах да видя и други смутени лица, но вместо това открих, че останалите изглеждат само замислени. Всичко това ужасно ме объркваше.
— Десант от висока орбита, нали? — попита лейтенант Далтон.
— Да — потвърди Крик. — С малки изменения естествено.
Продължавах да се блещя.
— Правили сте го и преди? — попитах.
— Не точно по този начин, лейтенант Пери — привлече вниманието ми към себе си Джейн. — Но да, случвало се е да започваме атаката на Специалните части направо от кораба — когато не е възможно да използваме совалките. Разполагаме със специални десантни костюми, за да се защитим от горещината при проникване в атмосферата, но иначе си е съвсем като обикновен въздушен десант.
— Само дето в този случай ще видят сметката на кораба — рекох.
— Точно това е новият момент — усмихна се Джейн.
— Вие сте абсолютно побъркани! До един!
— Необходима черта на всеки добър военен стратег — отбеляза спокойно майор Крик. — При разрушаването на кораба наличието на свободно падащи тела е съвсем обичайно явление. Току-що приехме от Колониалните сили мигносонда, в която се съдържа точна информация за местонахождението на локаторната станция, така че знаем къде точно да се появим на орбита, за да спуснем хората си. Рреите ще си мислят, че са спрели атаката още преди да е започнала. Няма да знаят, че сме там, докато не ги ударим. А тогава вече ще е твърде късно.
— Стига някой да оцелее при десанта — подметнах.
Крик погледна Джейн и кимна.
— За това ще ни помогнат и Колониалните отбранителни сили — продължи Джейн. — През последните няколко дни те започнаха да монтират мигнодвигатели върху ракетни установки и да ги изстрелват към Корал. Когато засекат попадение върху щитовете си, установките изстрелват ракетите си в околното пространство. Имаме потвърждение за поражения на няколко ррейски кораба — сега вече те изчакват няколко секунди, преди да открият огън, за да могат да засекат евентуалните насочени към тях ракети. Предполагаме, че „Спароухок“ ще разполага с десетина секунди, преди да бъде ударен. Крайно недостатъчно за неподготвен екипаж, но ще стигне, за да махнем хората от кораба. Екипажът на мостика може дори да успее да изстреля няколко ракети, за да им отклоним вниманието.
— Екипажът ще остане на борда? — попитах невярващо.
— Ще носим костюми като останалите и ще поддържаме връзка чрез МозКом — отвърна майор Крик.
— Но ще бъдем на кораба поне докато не пуснем първия залп ракети. Трябва да ограничим употребата на връзка чрез МозКом, след като изоставим кораба — поне докато не навлезем надълбоко в атмосферата на Корал, — за да не се издадем пред рреите. Има известен риск, но коя военна операция е без рискове? С което стигаме и до вас, лейтенант Пери.
— До мен?
— Без никакво съмнение не бихте желали да сте на кораба, когато бъде подложен на обстрел — рече Крик. — От друга страна, вие не сте подготвен за подобен тип операции и сте тук при нас само в качеството ви на съветник. Тъй като не очакваме да се съгласите да дойдете с нас, ще ви осигурим совалка и ще пратим една мигносонда до Феникс, която ще отнесе там координатите ви с молба да бъдете прибран. На Феникс винаги има по няколко спасителни кораба в бойна готовност, така че след не повече от двайсет и четири часа ще сте на сигурно място. Въпреки това ще ви осигурим запаси от продоволствие поне за един месец. Совалката е оборудвана и със собствена аварийна мигносонда, в случай че нещо се обърка.
— С други думи, смятате да се отървете от мен.
— Нищо лично — рече Крик. — Тъкмо ще докладвате на генерал Киган за развоя на събитията досега и за срещата с консу.
— Сър, с ваше разрешение, бих искал да остана — рекох.
— Повярвайте, лейтенант, наистина нямаме място за вас — отвърна Крик. — Ще сте по-полезен, ако се върнете на Феникс.
