независими една от друга задачи.
— Разбирам — казах, но си мислех за съвсем друго. На „Спароухок“ беше Джейн.
Сякаш прочел мислите ми, Сцилард неочаквано заговори:
— Капрал, разбрах, че сте имали инцидент с един от хората ми — от хората на „Спароухок“. Очаквам да ме уверите, че това няма да се повтори.
— Тъй вярно, сър. Става въпрос за най-обикновено недоразумение. Няма да се повтори.
Сцилард кимна на Киган.
— Много добре — рече Киган. — Капрал, настоящият ви чин може да се яви известна пречка при изпълнението на новата задача. Ето защо от този момент ви произвеждам в чин лейтенант. Днес в 15:00 трябва да се представите на майор Крик, командващ офицер на „Спароухок“. Имате достатъчно време да се сбогувате с вашите близки. Някакви въпроси?
— Не, сър. Но имам една молба.
— Доста необичайно — рече Кийган, след като я изложих. — При други обстоятелства бих ви отказал — и в двата случая.
— Разбирам ви, сър.
— Но мисля, че това може да се уреди. Кой знае, може пък да е за добро. Добре, лейтенант. Свободен сте.
Хари и Джеси ме посрещнаха веднага щом успях да им пратя съобщение. Казах им за повишението и новата задача.
— Мислиш, че е работа на Джейн, така ли? — попита Хари.
— Зная, че е нейна — отвърнах. — Тя самата ми го каза. Изглежда, наистина мога да бъде полезен за нещо. Но едва ли е чак толкова много, та се е наложило да ми удари едно рамо. Отпътувам след няколко часа.
— Ето, че пак се разделяме — оплака се Джеси. — Не само с теб, но и с Хари. Взводовете ни получиха назначения на различни кораби.
— Кой знае, Джон? — каза Хари. — Може пък да се срещнем на Корал.
— Няма да стане — отвърнах. — Помолих генерал Киган да ви извади от пехотата и той се съгласи. Първият ви срок от отбиването на службата приключи. И двамата ще получите нови назначения.
— За какво говориш? — ококори се Хари.
— Прехвърлени сте в Отдела за военни разработки на КОС. Хари, те знаят, че обичаш да си пъхаш носа навсякъде. Убедих ги, че това е един от начините да не създаваш проблеми на никого и най-вече на себе си. Ще работиш върху това, което, надявам се, ще донесем от Корал.
— Не ме бива за тези неща. — Хари сви рамене. — Никога не съм бил силен в науката.
— Не вярвам да те спре една такава дребна подробност — рекох. — Джеси, ти също си прехвърлена във Военни разработки, но ще си в поддръжката. Повече от това не можах да уредя за толкова кратко време. Няма да е кой знае колко интересно, но докато сте там, можете да се запишете на курсове по преквалификация според желанията си. И най-важното — и двамата няма да сте на огневата линия.
— Джон, това не е справедливо — възрази Джеси.
— Още не сме си отслужили сроковете. Нашите взводове се връщат на фронта, а ние ще се занимаваме тук с неща, които въобще не желаем да вършим. Ти също отиваш там. Предпочитам да си изкарам срока докрай.
Хари кимна, че я подкрепя.
— Джеси, Хари, моля ви. — Вдигнах ръце. — Вижте. Алън е мъртъв. Сюзан и Томас са мъртви. Маги е мъртва. Целият ми взвод е избит. Отидоха си всички, които познавах и обичах — без вас двамата. Имах възможност да ви запазя живота и се възползвах от нея. Вие сте единствените, за които мога да направя нещо. Нужни сте ми живи, не разбирате ли? Вие сте всичко, което имам.
— Имаш Джейн — рече Джеси.
— Още не знам каква ми е тя. Но знам добре какви сте ми вие. Сега сте моето семейство. Това сте. Не се сърдете, че се опитвам да ви запазя. Останете тук, на сигурно място. Моля ви.
15.
„Спароухок“ беше тих кораб. Обикновено военнотранспортните кораби са изпълнени с шума на разговарящи, подвикващи и смеещи се войници. Специалните части не се занимават с подобни глупости.
Както ми обясни командирът майор Крик, когато стъпих на борда на „Спароухок“ и му се представих: „Не очаквай да разговарят с теб“.
— Сър? — Погледнах го въпросително.
— Войниците от Специалните части — уточни той. — Нищо лично, просто ние не си падаме по приказките. Когато сме в своя среда, общуваме единствено с МозКоми. Става по-бързо, а и нямаме склонност да приказваме, като вас. Ние сме родени с МозКоми. Чрез тях са ни заговаряли за първи път. Нищо чудно, че това е начинът ни за общуване през повечето време. Не се обиждай. Пък и вече наредих, когато се обръщат към теб, хората ми да го правят устно.
— Не беше необходимо, сър. И аз разполагам с МозКом.
— Няма да можеш да поддържаш темпото — рече майор Крик. — Мозъкът ти е настроен да общува с една скорост, а нашите — с друга. Да разговаряме с живородени е като да влачим разговорите с половин бързина. Като ни опознаеш по-добре, ще забележиш, че отговорите ни са кратки и отривисти. Все едно някой разговаря с малко дете. Без да се обиждаш.
— Не се обиждам, сър. Вие си говорите съвсем нормално.
— Това е, защото като командващ офицер прекарвам немалко време сред войници от други части — обясни Крик. — Освен това съм много по-възрастен от хората си и имах възможност да се обуча на етикеция.
— На колко сте години, сър?
— Ще навърша четиринайсет идната седмица — рече той. — Но да продължим. В 6:00 има щабно заседание. Гледай дотогава да се настаниш, хапни и си почини. Ще продължим разговора на сутринта. — Той козирува и ме освободи.
Джейн ме очакваше в каютата ми.
— Пак ли ти? — рекох ухилено.
— Пак аз — отвърна също засмяно тя. — Исках да разбера как се справяш.
— Отлично. Като се има предвид, че съм на кораба от петнайсет минути.
— Доста приказки се изприказваха за теб.
— А, затова значи този тътнеж из коридорите. — Джейн понечи да каже нещо, но аз я спрях. — Пошегувах се де. Майор Крик ме въведе в курса на нещата.
— Значи вече знаеш защо разговарям с теб по този начин. Помежду ни е различно.
— Но си спомням, че разговаряхте на глас и когато ме намерихте.
— Тогава се бояхме да не ни засекат — обясни тя. — Беше по-безопасно да си говорим. Правим го и когато излизаме сред вас. За да не привличаме внимание, когато не е необходимо.
— Защо уреди всичко това? — попитах. — Да бъда преместен на „Спароухок“ и прочее?
— Можеш да ни бъдеш полезен. Заради опита от Корал и за някои неща в подготовката ти.
— За какво намекваш?
— Майор Крик ще разговаря с теб утре след заседанието. И аз ще съм там. Командвам взвод и изпълнявам разузнавателни задачи.
— Това ли е причината, заради която мога да съм ви полезен?
— Не — отвърна Джейн. — Това е причината да те прехвърля на кораба. Слушай, няма да мога да прекарвам много време с теб. Трябва да се готвя за предстоящата мисия. Но искам да науча разни работи за нея. За Кати. Коя е била. Какво е представлявала. Само ти можеш да ми ги кажеш.
— Добре, ще ти кажа — отвърнах. — Но при едно условие.
— Какво? — попита Джейн.
