— Капрал Пери — рече генерал Киган, след като отвърна на поздрава ми. — Свободно.

Отведоха ме в помещение с повече месинг по пагоните, отколкото на борда на шхуна от осемнайсети век. Без никакво съмнение бях най-нисшият чин в стаята, следващият в йерархията, доколкото успях да определя, бе подполковник Нюман, добре познатият ми военен следовател. Изпитвах напълно оправдана неувереност.

— Синко, струваш ми се уплашен — обърна се към мен генералът. Изглеждаше — както всички в помещението и въобще в редовете на Колониалните сили — на не повече от тридесет.

— Истина е, че съм малко уплашен, сър — признах.

— Какво пък, съвсем разбираемо — рече Киган. — Седни, ако обичаш. — Той посочи едно празно кресло до масата и аз се настаних в него. — Пери, чух доста неща за теб.

— Да, сър — отвърнах, като се стараех да не поглеждам към Нюман.

— Не изглеждаш радостен от това.

— Не обичам да се набивам на очи, сър. Просто си изпълнявам задълженията.

— И така да е, ето че пак направи впечатление — рече Киган. — Близо стотина совалки са изстреляни над Корал, а само твоята достига повърхността, не в малка степен благодарение на съобразителното ти решение да взривят вратите на хангара. — Той посочи с пръст Нюман. — Нашият подполковник ми разказа за това. Дори смята, че трябва да ти дадем медал.

Нямаше да съм по-изненадан, ако генералът бе казал нещо от рода на: „Нюман смята, че трябва да участваш в годишното армейско представление на «Лебедово езеро»“. Киган забеляза изражението ми и се ухили.

— Да, зная какво си мислиш. Нюман е голям гадняр, когато става въпрос за работа, и тъкмо затова го държим на този пост. Е, какво ще кажеш, капрал? Смяташ ли, че заслужаваш медал?

— С цялото ми уважение, сър — не смятам. Разбихме се и аз бях единственият оцелял. Това едва ли е достатъчно, за да бъда отличен. По моето скромно мнение нашият пилот Фиона Итън заслужава много по- голямо отличие.

— Пилот Итън вече бе наградена посмъртно, капрал — поясни генерал Киган. — Малко утешение за нея, като се има предвид, че е мъртва, но това е важно за Колониалните отбранителни сили. И въпреки скромността ви, капрал, вие също ще бъдете награден. И други оцеляха при Битката за Корал, но повече с късмет. А ти, синко, умееш да вземаш инициативата в свои ръце и показваш способности да командваш в сложна бойна обстановка. Като стрелбата по консу например. Очевидно добре си обучил хората си. Видях, че имаш препоръка от главен сержант Руиз в школата за подготовка. Използвал си умело своя МозКом по време на едно учение. И аз служих при тоя кучи син навремето. Руиз не би похвалил дори майка си, задето го е родила, ако разбираш какво имам предвид.

— Мисля, че разбирам, сър.

— Така си и помислих. Чака те Бронзова звезда, синко. Честито.

— Да, сър. Благодаря ви, сър.

— Но не те викнах тук за това — продължи Киган и кимна към другия край на масата. — Едва ли познаваш генерал Сцилард, който командва нашите Специални части. Свободно, не е необходимо да козируваш.

— Сър — рекох и кимнах на генерала, все така объркан.

— Капрал — отвърна Сцилард. — Кажете ми какво знаете за обстановката на Корал?

— Не много, сър — признах. — Само това, което се говори сред хората.

— Така ли? — рече сухо Сцилард. — А аз си мислех, че вашият приятел редник Уилсън ви е запознал по-подробно.

Започнах да си давам сметка колко съм прозрачен за тези хора.

— Да, разбира се, че знаем за редник Уилсън — рече Сцилард. — Предайте му, че почти никой не е забелязал как умело души наоколо.

— Хари ще се изненада да го чуе. — Въздъхнах.

— Без съмнение — рече Сцилард. — Не се съмнявам също, че вече ви е запознал с това какво представляват войниците от Специалните части. Това не е държавна тайна, макар че подобни сведения не фигурират в обществените информационни служби. Задачите, които изпълняваме, често са от строго поверителен характер. Рядко се случва хората ни да се срещат с другите войници. А и те самите не горят от желание.

— Генерал Сцилард и Специалните части ще водят нашата контраатака срещу рреите на Корал — обясни генерал Киган. — И макар че възнамеряваме да си върнем планетата, основната ни грижа е да открием тяхното устройство за засичане на тахиони, да го обезвредим, без да го унищожаваме, ако това е възможно, или да го разрушим, ако бъде крайно наложително. Полковник Голдън — Киган посочи един навъсен мъж до Нюман — смята, че знае къде може да се намира. Полковник?

— Ще бъда кратък, капрал — почна Голдън. — Според докладите от разузнаването преди първата атака срещу Корал рреите са разположили серия малки спътници в орбита около планетата. В началото смятахме, че това са шпионски сателити, проследяващи дислокацията и движението на нашите части на Корал, но сега сме почти уверени, че целта им е била да засичат участъци с тахионна активност. Най-вероятно главната станция, която събира информацията от спътниците, е на самата планета и е била монтирана там при първата вълна на атаката.

— Предполагаме, че е на планетата, защото това е най-безопасното място — намеси се генерал Сцилард. — Ако беше на борда на някой кораб, би могла да пострада при случайна атака. А както е известно, само вашата совалка успя да се добере до повърхността.

Обърнах се към Киган.

— Може ли да попитам нещо, сър?

— Давай, синко — кимна Киган.

— Защо ми съобщавате всичко това? Аз съм само един капрал, без отделение, взвод или батальон. Не разбирам защо е нужно да го зная.

— Нужно е да го знаеш, защото ти си един от малцината оцелели от Битката за Корал и единственият, който е оживял не само благодарение на късмета си — отвърна Киган. — Генерал Сцилард и хората му вярват — и аз ги подкрепям, — че атаката им ще има по-големи шансове за успех, ако в нея участва някой от предишната атака, със своите съвети и наблюдения. А това си само ти.

— С цялото ми уважение, сър. Но моето участие в първата атака бе минимално и завърши трагично.

— Не толкова трагично, колкото за всички останали — уточни Киган. — Капрал, не искам да те лъжа — бихме предпочели да разполагаме с някой друг на твоето място. Но нямаме възможност за избор. Въпреки че съветите и помощта ти ще бъдат ограничени, пак е по-добре от нищо. Освен това ти показа способност да импровизираш и действаш бързо в бойни ситуации. Сигурно ще им бъдеш полезен.

— Какво трябва да правя? — попитах.

Киган погледна Сцилард и той обясни:

— Ще получите назначение за „Спароухок“. Тамошните Специални части са с най-богат опит в подобни операции. От вас се иска да съветвате командването на базата на опита си от Корал, да наблюдавате и да действате като офицер за свръзка между армейските подразделения и Специалните части, ако това се налага.

— Ще участвам ли в сражения?

— Вие сте свръхщатен служител — отвърна Сцилард. — Няма да се налага да влизате в бой.

— Синко, разбираш, че това назначение е крайно необичайно — обади се генерал Киган. — По принцип, заради различията в изпълняваните цели и вида на личния състав, Колониалните сили никога не действат заедно със Специалните части. Дори по време на бой срещу общ противник те преследват отделни и