Но подготовката не се състоеше само от обучение на открито, от упражнения за това как да убиваме в името на човечеството. Понякога се случваше да имаме и учебни занятия.
— По време на вашата физическа подготовка вие се научихте как да преодолявате собствените си ограничения по отношение възможностите на вашите нови тела — започна урока си лейтенант Огълторп пред огромната аудитория в залата, в която бяха събрали взводовете от 60-и до 63-и. — Време е да прогоним някои дълбоко загнездени предубеждения и предразсъдъци, за част от които дори не си давате сметка.
Лейтенант Огълторп натисна едно копче на катедрата. Зад него блеснаха едновременно два екрана. Левият показваше неясно кошмарно изображение — беше нещо черно и сгърчено, с криви нокти, сгушено във влажно отвърстие, което почти можехме да подушим. Над безформеното туловище стърчаха очи на нещо като антени и от тях се стичаше охрав секрет. Гледка, която би накарала дори Лъвкрафт да побегне с писъци.
На десния екран се виждаше същество, което наподобяваше елен, но имаше човешки ръце, а лицето му бе истинско олицетворение на миролюбивост и мъдрост. Ако не успееш да опитомиш това мило създание, то със сигурност можеш да научиш от него важни неща за живота и вселената.
Лейтенант Огълторп насочи показалката си към кошмарното видение.
— Виждате представител на расата на батунгите. Тези същества са по природа миролюбиви, притежават хилядолетна култура, а познанията им по математика са изпреварили далеч нашите най-нови проучвания в тази област. Те живеят в океани, хранят се с планктон и съжителстват напълно добронамерено с хората на няколко планети. С други думи, това са добрите, а специално този — той чукна с показалката по екрана — е истински красавец за вида си. — Лейтенантът се приближи до втория екран, на който се виждаше човекът-елен. — Сега, този малък негодник е салонг. Първата ни официална среща със салонгите се състоя, когато се натъкнахме на незаконна човешка колония. Хората не бива да строят самостоятелни колонии и това бе потвърдено при този случай. Колонистите се приземяват на планета, набелязана за завладяване от салонгите, не след дълго салонгите решават, че хората стават за ядене, нападат ги и си устройват човешка ферма. Избиват почти всички мъже и запазват съвсем малко, за да „доят“ от тях сперма. Жените се оплождат изкуствено, новородените се отнемат и се разфасоват като телешко месо. Бяха изминали доста години, преди да открием почти случайно това местенце. Веднага щом се ориентирахме в обстановката, нашите части изпепелиха салонгската колония и изтребиха всички нейни членове. Излишно е да уточнявам, че оттогава воюваме с тези гадинки. Сами се досещате накъде бия с тези примери — продължи Огълторп. — Не бива да позволявате на чувствата и досегашните ви представи да се месят в оценката за добрите и лошите. Няма нищо странно в това, че извънземни, които приличат на нас, ни предпочитат на маса за ядене, отколкото на такава за мирни преговори.
Малко по-нататък в лекцията Огълторп ни попита какво според нас предимство могат да притежават земните войници пред тези от Колониалните сили.
— Явно не е нито физическа способност, нито оръжие — подсказа ни той. — Тъй като там бележим несъмнен напредък. Предимството на земните войници е, че те знаят кои са им противниците и — до известна степен — как ще протече битката: тоест с какви родове войски, видове оръжия и предполагаеми цели. Благодарение на това опитът от една война или битка е приложим при друга дори когато причините за конфликта и крайните цели са съвсем различни. Войниците от КОС нямат подобно предимство. Да вземем за пример една скорошна битка с ефгите. — Огълторп изкара на един от екраните подобно на кит същество с масивни странични пипала, които завършваха със зачатъци на ръце. — Тези екземпляри достигат до четирийсет метра на дължина и притежават технология, която им помага да полимеризират вода. Изгубихме няколко водни кораба, когато водата около тях се превърна в нещо като подвижен пясък и ги завлече на дъното заедно с екипажите. Как обаче опитът от сраженията с ефгите би могъл да се прилага да речем срещу финуе — на втория екран се показа някакво земноводно, — дребни пустинни обитатели, предпочитащи биологични атаки от голямо разстояние? Отговорът естествено е, че не може. И въпреки това нерядко на войниците от КОС се налага да се прехвърлят от едната битка на другата. Една от причините за високата смъртност в КОС — всяко сражение е ново, всяка бойна ситуация по отношение на отделния войник е уникална. И ако има нещо, което трябва да запомните от нашия приятелски разговор, то е следното: хвърлете през прозореца всички досегашни представи за това как се води война. Подготовката тук ще ви отвори очите за някои от нещата, с които предстои да се срещнете, но помнете, че като пехотинци, нерядко ще сте първите, които ще се срещат с нови, враждебни раси, чиито методи и мотиви са непознати и понякога неразгадаеми. Ще трябва да съобразявате бързо и да не смятате, че това, което е вършело работа преди, ще я свърши и сега. Защото това е най-бързият път към смъртта.
Един от новобранците вдигна ръка и попита Огълторп защо войниците от КОС трябва да ги е грижа за колонистите и за колониите.
— Втълпяват ни, че вече дори не сме хора — обясни той. — Ако е така, защо трябва да се чувстваме обвързани с колонистите?
— Нали не мислите, че сте първият, задал подобен въпрос? — отвърна през смях Огълторп. — Отговорът е, че не можем да си го позволим. Генетичните и механични промени в телата на войниците от КОС ги правят стерилни. Намесата в наследствения материал води до повишаване на риска от летални увреждания в плода, увреждания, несъвместими с живота. Освен това е добавен прекалено много материал от други същества, за да може да се извърши нормална кръстоска. Войниците от КОС може да са удивителни произведения на науката и техниката, но като еволюционно стъпало са задънена улица. Още една причина да не вирите носове. Можете да пробягате една миля за по-малко от три минути, но не можете да правите бебета. Погледнато от друга страна, това естествено не е необходимо. Следващата стъпка в еволюцията и без това вече е направена. Подобно на Земята, много колонии са изолирани една от друга. Почти всички обитатели на тези колонии прекарват на тях целия си живот. Хората се приспособяват към своите нови домове, дори в културен аспект. Някои от най-старите колониални планети започват да проявяват езикови и културни различия от своите източници на Земята. След десет хиляди години ще се срещат и генетични отклонения. Ако имаме достатъчно време, ще се появят толкова видове човешки същества, колкото са колонизираните планети. Разнообразието е ключът към оцеляването. Що се отнася до вас, макар да сте променени, вие все още се чувствате като част от човечеството. Вие сте по-близо до хората, отколкото до която и да било от останалите разумни раси във вселената. Но има още една важна причина. Вие сте изживели целия си съзнателен живот на Земята. Натрупали сте достатъчно мъдрост и опит, за да осъзнавате сами близостта си с хората. Тъкмо затова в КОС вземат на служба старци — а е не само защото сте възрастни и сте бреме за икономиката. Живели сте достатъчно дълго, за да научите, че има и по-ценни неща от собствения ви живот. Повечето от вас са отгледали деца и внуци и познават цената на саможертвата. Дори вие самите да не станете един ден колонисти, все още приемате колониите като спасение за човешката раса, нещо, за което си заслужава да се воюва. Трудно е да втълпиш подобни идеи в главата на деветнадесетгодишен младеж. Но вие знаете всичко това от опит. А в тази вселена поне опитът има значение.
Упражнявахме се. Стреляхме. Учехме. Усъвършенствахме се. Почти не спяхме.
На шестата седмица смених Сара О’Конъл от поста отдельонен командир. Отделението й непрестанно изоставаше във всички упражнения и това костваше на взвода съревнованието с останалите взводове. Всеки път, когато наградата отнасяше някой друг, Руиз скърцаше със зъби и си го изкарваше на мен. Сара прие решението ми хладнокръвно.
— За съжаление, не е като да се занимаваш с малчугани в детската градина — бе единственият й коментар. Алън зае мястото й и пришпори отделението. Още на следващата седмица измъкнахме наградата изпод носа на 58 взвод и колкото и да бе странно, това стана именно с помощта на Сара, която се оказа страхотен стрелец.
На осмата седмица спрях да разговарям с моя МозКом. Задник ме бе опознал достатъчно, за да възприема директно мозъчните ми вълни, и изглежда, дори предугаждаше желанията ми. Забелязах това за първи път по време на симулирани учебни стрелби, когато моята МЦ–35 превключи от патрони на управляеми ракети, засече две цели, порази ги и после премина на огнепръскачка тъкмо когато някакво зловещо шестокрако насекомоподобно изскочи от близката дупка. Когато осъзнах, че не съм произнесъл нито една команда на глас, по гърба ми преминаха хладни тръпки. Но само след няколко дена открих, че се