— Можете и по-добре! Я да ви чуя пак!

— Тъй вярно, главен сержант! — изревахме с цяло гърло. Ако се съдеше по гласовете, имаше такива, които бяха на път да се разплачат.

— През следващите дванадесет седмици от мен се иска да ви превърна във войници и Бога ми, ще направя всичко, което е по силите ми, макар отсега да виждам, че някои от вас са безнадеждни случаи. Искам всички да запомните добре думите ми. Това не ви е топличката Земя, където от сержантите в подготвителния курс се очаква да приберат сланините на дебелаците, да напомпат мускулите на хърбавите и да научат тъпаците — всеки от вас е пристигнал тук с цял живот опит и ново тяло, което е във върхова физическа форма. Сигурно смятате, че това само ще облекчи работата ми. На-про-тив! Пристигате ми тук със закостенели навици и самоуважение от постигнатото през жалкия ви живот и аз трябва да избия тези глупости от главите ви само за три проклети месеца. На всичко отгоре смятате, че новите ви тела са като лъскави всеможещи играчки. Да, знам какво сте правили през изминалата седмица. Шибали сте се като побеснели зайци. Но знаете ли какво? Ваканцията свърши! През следващите дванадесет седмици ще имате късмет, ако успеете да си ударите една чекия под душа. Защото аз трябва да ви направя войници. А това е денонощна работа.

Руиз отново закрачи пред строя.

— Нека ви стане ясно едно нещо. Нито харесвам, нито някога ще започна да харесвам когото и да било от вас. Защо? Защото знам, че колкото и да се трудя над обучението ви, ще дойде момент, в който ще ме посрамите. Боли ме само като си го помисля. Нощем се будя с мисълта, че независимо от всичко, на което съм ви научил, вие неизбежно ще предадете другарите си. Най-доброто, което бих могъл да постигна, е да ви науча дотолкова, че когато дойде време да се огънете, да не завлечете със себе си и целия шибан взвод. Ето това е — като ще мрете, поне гледайте да мрете сами. Така го разбирам аз успеха! Сигурно смятате, че съм от онези, които хранят омраза към всички новобранци. Нека ви уверя, че и този път грешите. Всеки от вас ще се провали, но тъй като ще го направи по свой собствен начин, аз не ви харесвам не като цяло, а като индивиди. Дори сега, преди да сме започнали, всеки от вас притежава качества, които ме дразнят и вбесяват. Вярвате ли ми?

— Тъй вярно, главен сержант!

— Глупости! Някои от вас продължават да си мислят, че ще им се размине. — Руиз протегна ръка и посочи равнината и изгряващото слънце. — Я използвайте новите си хубави очички и се фокусирайте върху онази ретранслационна кула, която едва се вижда. Намира се на десет километра, дами и господа. Във всеки от вас ще открия по нещичко, което да ме нервира, и тогава ще ви пращам да тичате дотам и обратно. И ако не го направите до час, целият взвод ще търчи до кулата утре сутринта. Ясен ли съм?

— Тъй вярно, главен сержант! — Виждах, че някои вече пресмятат наум — сержантът очакваше от нас да покриваме по една миля на всеки пет минути. Почти бях сигурен, че утре пак ще тичаме.

— Кой от вас е имал военна подготовка на Земята? Крачка пред строя! — нареди Руиз. Седем души пристъпиха напред.

— Мамка му! — Руиз ги изгледа кръвнишки. — Няма нищо, което да мразя повече в цялата забатачена вселена от ветеран-новобранец. С вас, копелдаци, ще трябва да прекараме допълнително време, за да избия от кухите ви глави всичко, на което са ви учили у дома. Вие, нещастници такива, сте обучавани да воювате срещу хора. Но дори за това не ви бива кой знае колко. О, да, нагледахме се на тази ваша прословута Субконтинентална война! Лайнарска работа! Изгубихте шест години да победите едни хорица, дето не знаят как се държи оръжие, и накрая пак спечелихте с измама. Атомните бомби са за мамини детенца. Ако КОС воюваше както американската армия, знаете ли къде щеше да е човечеството сега? На някой астероид, да стърже водорасли от стените на вонящи тунели. А кой от вас, нещастни задници, е бил в морската пехота?

Двама новобранци пристъпиха напред.

— Вие, шибаняци, сте най-трагични — заяви Руиз, след като се изправи пред тях. — Заради вас са загинали повече войници на Колониалните сили, отколкото заради гнусарските извънземни. И всичко, защото правите нещата така, „както се правели в морската пехота“, вместо да ги правите както трябва. Сигурно сте имали татуировка с надпис „Semper Fi“1 на старите си тела? Познах, нали?

— Тъй вярно, главен сержант! — отговориха и двамата.

— Имате невероятен късмет, че сте се разделили с дъртите си туловища, иначе щях да ви държа с главите надолу, докато лично не изрежа надписите. Какво, съмнявате ли се? Недейте, защото за разлика от тъпата ви морска пехота, тук учебният инструктор е Господ Бог. Мога да си направя суджуци от червата ви и всичко, което ще ми кажат, е да накарам други новобранци да изчистят цапаницата. — Руиз отстъпи назад и огледа другите ветерани. — Дами и господа, това тук е истинската армия! Вече не сте в морската пехота, флотата или военновъздушните сили. Вие сте като нас. И всеки път, когато го забравяте, ще ви настъпвам по глупавите глави. А сега — бегом марш!

Те побягнаха.

— Кой е хомосексуалист? — попита Руиз. Напред пристъпиха четирима новобранци, между които и Алън, който стоеше до мен. Видях, че е повдигнал озадачено вежди.

— Някои от най-добрите воини в човешката история са били хомосексуалисти — рече Руиз. — Александър Велики. Ричард Лъвското сърце. Спартанците са имали отделен легион от войници-любовници, с идеята, че човек ще се бие по-добре, ако трябва да пази любимото си същество. Аз също познавам чудесни войници, ненадминати във всеки един аспект. Ужасно добри, до последния. Но ще ви кажа какво ме вбесява у вас: винаги избирате неподходящия момент да си разкривате душата. В три различни случая съм се бил рамо до рамо с гейове и всеки път те избираха точно най-напечения момент, за да ми се обясняват в любов. Ето това е, което ме изкарва от кожата ми. Зад скалите дебне извънземно, изгарящо от нетърпение да впие израстък в мозъка ми, и точно тогава някой решава да си изясняваме отношенията! Като че ли и без това си нямам проблеми. Ето какво ще ви посъветвам. Ако ви подгони хормонът, гледайте да си изливате чувствата по време на отпуска, а не когато врагът се готви да ви изтръгне смрадливите сърца. Хайде, бегом!

Четиримата поеха по маршрута.

— Кой е от малцинствата? — Десетима новобранци излязоха пред строя. — Дрън-дрън. Я се огледайте бе! Тук при нас всички са зелени. Няма малцинства. А, въпреки това пак искате да сте такива? Чудесно. Във вселената има двайсет милиарда човеци. Има и четири трилиона представители на чужди раси и те всички жадуват да ви изгълтат на закуска. Говоря само за онези, за които знаем! Първият от вас, който посмее да се оплаче, че е подложен на дискриминация, ще получи на задника за спомен отпечатък от моята зелена латино-подметка! Бегооом!

Нещастниците свиха ръце и се затичаха.

И така се продължи. Оказа се, че Руиз храни неприязън към християните, евреите, мюсюлманите и атеистите, правителствените служители, лекарите, правистите, учителите, бачкаторите, притежателите на домашни любимци и на оръжие, любителите на спортни състезания, а също и на — колкото и да ви се стори странно — танцьорите на степ. На групи, по двойки и поединично, новобранците се отправяха на бегом към хоризонта.

Накрая осъзнах, че Руиз е втренчил поглед в мен. Стараех се да не помръдвам.

— Проклет да съм — рече той. — Една лайняна глава остана!

— Тъй вярно, главен сержант! — изревах, колкото имам сили.

— Трудно ми е да повярвам, че не принадлежиш към нито една от изброените досега категории! — Руиз продължи да ме разглежда навъсено. — Но си мисля, че е защото се опитваш да се измъкнеш от приятната сутрешна разходка до кулата.

— Съвсем не, главен сержант! — креснах.

— Не мога да повярвам, че в теб няма нищо, което да ме отвращава — продължи Руиз. — Откъде си?

— От Охайо, главен сержант!

Руиз се намръщи. Очевидно нямаше за какво да се хване. Безмерното безличие на Охайо най-после бе заработило в моя полза.

— С какво си изкарваше прехраната, редник?

— Работех на свободна практика, главен сержант.