Гладка като бебешко дупе. Или като моето собствено, сега. Сведох поглед към слабините си — трябва да призная, че без косми нещата там изглеждаха доста неестетично. Имах коса само на главата, но тя бе в неопределен кестеняв цвят. Поне едно нещо не се бе променило от предишното ми тяло.

Вдигнах ръка към лицето си, за да огледам оттенъка на кожата. Беше светлозелена, но за щастие нямаше сигнален цвят — и слава Богу, защото не можех да си представя как се разхождам наклепан в резеда. Кожата ми бе еднаква на цвят по цялото тяло, само зърната и върхът на пениса ми бяха малко потъмни. Като цяло цветовият контраст бе запазен, само дето бе в различна оцветка. Забелязах също, че сега вените ми изпъкват по-добре и са сивкави. Предполагам, че беше от цвета на умната кръв (каквото и да означаваше това), която вероятно не беше тъмночервена. Облякох се.

ПИА изписука. Взех го. Имаше съобщение за мен.

„Вече имате достъп до компютърната система на вашия МозКом — пишеше там. — Желаете ли да я активирате още сега?“

Имаше бутони с надписи „да“ и „не“. Натиснах „да“.

Внезапно в тишината отекна дълбок, плътен и успокояващ глас. Едва не изхвърчах от новата си зелена кожа.

— Здравейте! — каза гласът. — Току-що се свързахте с вашия вътрешен МозКом с помощта на патентования помощен адаптативен интерфейс. Моля, не се безпокойте! Благодарение на интеграцията с вашия МозКом, гласът, който чувате, се генерира право в слуховите центрове на вашия мозък.

„Страхотно — помислих си. — Още един глас в главата ми“.

— След това кратко встъпление вие можете да изключите гласа по всяко време. Ще започнем с някои възможности, които можете да избирате с отговори „да“ и „не“. В началото вашият МозКом би искал да произнесете пробно „да“ и „не“, за да може да въведе необходимите параметри. Така че, когато сте готов, ако обичате, кажете „да“. Можете да отговорите по всяко време.

Гласът изчезна. Поколебах се, леко объркан.

— Моля, кажете „да“ сега — рече гласът.

— Да! — отвърнах, чувствах се странно.

— Благодаря ви, задето казахте „да“. А сега, ако обичате, кажете „не“.

— Не — произнесох аз и се зачудих дали МозКом няма да го възприеме като отговор на неговата молба да кажа „не“, да се нацупи и да ми изпържи мозъка.

— Благодаря ви, задето казахте „не“ — продължи гласът, с което доказа, че стои над подобни съмнения. — В процеса на нашето опознаване ще научите, че не е необходимо да произнасяте гласно тези команди, за да ги изпълнява вашият МозКом. В началото обаче гласовите заповеди ще ви се струват по- лесни. На този етап вие можете да избирате дали да продължите на звуков, или да преминете на текстов интерфейс. Искате ли да преминем на текстови команди?

— Божичко, да.

[Продължаваме с текстов интерфейс] — изникна един ред точно пред очите ми. Надписът бе чудесно контрастирай, така че да го различавам без никакво усилие. Завъртях леко глава, но той остана в центъра на полезрението ми и само контрастът се менеше съобразно фона отзад. Невероятно.

[Препоръчително е да седите по време на встъпителните текстови сесии, за да не се нараните] — продължаваше да пише моят МозКом. — [Ако обичате, седнете още сега.] — Седнах. — [По време на встъпителните сесии ще ви бъде по-лесно, ако общувате вербално. За да помогнем на МозКом да разбира въпросите ви, първо ще го научим да разпознава вашия глас. Моля, произнесете на глас следните фонеми.] — Пред погледа ми се появи списък. Започнах да чета на глас. След това МозКом поиска да прочета и няколко къси изречения.

[Благодаря ви] — написа накрая. — [Сега вашият МозКом е в състояние да приема гласови команди. Искате ли да го настроите съобразно вашите желания?]

— Да — отвърнах.

[Повечето потребители на МозКом предпочитат да се обръщат към своя МозКом с измислено от тях име. Искате ли да наименувате своя МозКом?]

— Да.

[Моля, произнесете името, с което бихте желали да наречете своя МозКом.]

— Задник.

[Вие избрахте „Задник“] — написа МозКом, без да му мигне окото. — [Имайте предвид, че мнозина новобранци използват същото название, когато се обръщат към своя МозКом. Искате ли да изберете друго име?]

— Не — отвърнах, горд, че повечето от моите колеги имат сходно отношение към своя МозКом.

[Вашият МозКом сега се нарича Задник] — написа МозКом. — [Можете да промените това название, когато пожелаете. А сега трябва да изберете фраза, с която да активирате Задник. Макар Задник да е активен през цялото време, той ще отговаря само когато го задействате с команда. Ако обичате, изберете къса фраза. Задник препоръчва „Активирай Задник“, но можете да изберете всяка друга. Моля, кажете активиращата фраза сега.]

— „Ей, Задник“ — рекох аз.

[Вие избрахте „Ей, Задник“. Моля, повторете фразата още веднъж за потвърждение.] — Повторих. След това поискаха от мен дезактивираща фраза. Избрах „Махай се, Задник“.

[Желаете ли Задник да се обръща към себе си в първо лице?]

— Абсолютно.

[Аз съм Задник.]

— Разбира се, че си.

[Очаквам вашите команди и въпроси.]

— Умен ли си? — попитах.

[Оборудван съм с естествен езиков процесор и други системи, с помощта на които да разбирам смисъла на въпросите и да осигурявам адекватни отговори, които често ще създават у вас впечатлението, че общувате с разумен събеседник, особено когато се свързвам с по-голяма компютърна мрежа. Системите МозКом обаче не притежават собствена интелигентност. Например това, което приемате сега, е напълно автоматизиран отговор. Въпросът се задава често.]

— Как ме разбираш?

[На този етап реагирам на вашия глас. Докато говорите, аз следя мозъчната ви дейност и опознавам начина, по който възникват възбудните огнища, когато възникне желание да общувате с мен. С течение на времето ще мога да ви разбирам, без да се налага да говорите. Още по-нататък вероятно ще се научите да ме използвате без съзнателни аудио-визуални сигнали.]

— Какво можеш да правиш?

[Притежавам широк спектър от способности. Желаете ли да видите подробен списък?]

— Защо не?

Пред погледа ми се появи огромен списък.

[В случай, че ви интересуват подкатегориите, моля, изберете съответната категория и кажете „разшири“ (категория). За изпълнение на друго действие произнесете само „отвори“ (категория).]

Започнах да чета списъка. Нещата, които Задник не можеше да прави, бяха доста малко. Можеше да праща съобщения на други новобранци. Да приема доклади. Да ми пуска музика и видео. Да предлага игри. Да извика всеки наличен документ в системата. Да съхранява огромно количество информация. Да прави изчисления. Да диагностицира отклонения в здравето ми и да предлага лечение. Да създава локална мрежа между зададен от мен списък от потребители. Да осъществява мигновен превод от стотина човешки и извънземни езици. Дори да ми подава образ от друг потребител на МозКом. Като цяло, Задник се оказа ужасно полезен, макар и загнезден без мое желание в главата ми.

Чух, че се отключва врата. Вдигнах глава.

— Ей, Задник. Колко е часът?

[Часът е 12:00] — написа Задник. Бях прекарал последните деветдесет минути в опознаване с него. Е, стига толкова. Време беше да се срещна с хора.

— Махай се, Задник — заповядах.

[До скоро виждане] — се изписа пред мен и малко след това текстът избледня.