Усмихнах се и видях как моето старо и ново аз се усмихват.

— Току-що наруших законите на физиката — обявих на доктор Ръсел с два чифта усти.

— Прехвърлям ви — отвърна той и чукна за последен път върху екрана на проклетия си ПИА.

Отново бях само аз. Другият аз. Разбрах го по това, че вече не виждах новото си тяло, а гледах към старото.

И то ме гледаше, сякаш осъзнаваше, че се е случило нещо ужасно странно.

Сякаш искаше да ми каже: „Повече няма нужда от мен“.

Сетне то затвори очи.

— Господин Пери — повика ме доктор Ръсел и ме плесна лекичко по бузата.

— Да — отвърнах. — Чувам ви. Извинете.

— Как е цялото ви име, господин Пери?

Помислих за секунда.

— Джон Николас Пери.

— Рождената ви дата?

— Десети юни.

— Името на учителя ви във втори клас?

Втренчих поглед в него.

— За Бога, човече. Не го помнех дори в старото си тяло.

Доктор Ръсел се засмя.

— Добре дошли в новия си живот, господин Пери. Справихте се блестящо. — Отключи капака на кувьоза и го повдигна. — Излезте, ако обичате.

Сложих ръце — моите зелени ръце — на страничните прегради и се повдигнах. Опрях се с десния си крак и пристъпих леко. Доктор Ръсел застана до мен и ме улови.

— Внимателно. До съвсем скоро бяхте старец. Ще ви е малко трудно да си припомните какво е да имаш младо тяло.

— Какво искате да кажете?

— Ами… първо, бихте могли да се изправите.

Прав беше. Бях привикнал, че съм прегърбен (деца, пийте си млякото). Изправих рамене и пристъпих още една крачка напред. И още една. Добрата новина бе, че помнех как се ходи. Ухилих се като ученик във ваканция.

— Как се чувствате? — попита ме доктор Ръсел.

— Чувствам се млад — отвърнах, едва сдържах радостта си.

— Така трябва. Биологичната възраст на новото ви тяло е двайсет. В действителност е дори по-младо, но в наши дни можем да ги отглеждаме достатъчно бързо.

Подскочих лекичко за проба. Имах чувството, че съм преодолял половината от разстоянието до Земята.

— С това тяло дори не ми се пие.

— Отвътре сте си на седемдесет и пет.

Едва сега спрях да подскачам и се приближих към старото си тяло. Изглеждаше тъжно и отпуснато, като захвърлен куфар. Посегнах с ръка и докоснах лицето. Беше топло и почувствах дъх. Отдръпнах се.

— То е още живо! — възкликнах.

— Но мозъкът е мъртъв — побърза да уточни доктор Ръсел. — Всички ваши познавателни функции бяха прехвърлени. Когато процесът приключи, мозъкът умира. Тялото изкарва още малко време на автопилот — диша, изпомпва кръвта, но всичко това е преходно. Оставено само, то ще издъхне до няколко дни.

— Какво ще направите с него?

— На първо време ще го приберем на сигурно място. Господин Пери — добави доктор Ръсел, — съжалявам, че трябва да ви притесня, но вече е време да се прибирате в каютата си, тъй като ме чака работа и с други новобранци. Програмата ми до обед е запълнена.

— Исках да попитам някои неща за новото тяло — казах.

— Ще получите брошурка. Вече я прехвърлих във вашия ПИА.

— Тъй ли? Благодаря.

— Няма защо. — Доктор Ръсел кимна към двамата помощници. — Тези хора ще ви отведат в каютата. Честито още веднъж.

На вратата спрях и се обърнах.

— Почакайте — рекох. — Забравих нещо. — Върнах се при старото си тяло, което все още лежеше в кувьоза. — Може ли да отключа капака? — попитах доктор Ръсел. Той кимна. Повдигнах капака, пресегнах се и повдигнах лявата ръка на моето старо тяло. Изхлузих пръстена от пръста и го нанизах на своя. След това погалих старото си лице.

— Благодаря ти — прошепнах. — Благодаря ти за всичко.

Едва тогава последвах служителите.

НОВИЯТ ВИЕ Въведение във вашето ново тяло, За новобранци в Колониалните отбранителни сили, от службата по Колониална генетика. Вече двеста години произвеждаме по-добри тела!

(Така започваше брошурата, прехвърлена в моя ПИА от доктор Ръсел. Не зная дали можете да си представите илюстрацията, включваща прословутата рисунка на човешко тяло от Леонардо, само дето то бе оцветено в зелено. Но да продължим.)

„В този момент вие вече сте получили своето ново тяло от Колониалните отбранителни сили. Честито! Вашето ново тяло е краен продукт на десетилетни усилия от страна на учените и инженерите в службата по Колониална генетика и е оптимизирано за високите изисквания на службата в КОС. Целта на този документ е да ви запознае накратко с всички важни характеристики и функции на вашето ново тяло и да осигури отговори на най-често задаваните въпроси от страна на новобранците.

НЕ ПРОСТО НОВО ТЯЛО — ПО-ДОБРО ТЯЛО

Със сигурност вече сте забелязали зеления цвят на вашето ново тяло. Това не е само козметична промяна. Вашата нова кожа КлораДерм (търговска марка) е богата на хлорофил, осигурява на тялото ви допълнителна енергия и оптимизира употребата на кислород и въглероден двуокис. В резултат вие се чувствате по-свеж за по-дълъг период — и можете по-добре да изпълнявате задълженията си в КОС! Но това е само първата стъпка от подобренията, които ще откриете във вашето ново тяло. Ето някои други:

* Вашата кръв е сменена с УмнаКръв (търговска марка) — революционна система, която увеличава кислородопренасящия капацитет четирикратно и същевременно опазва организма ви от болести, токсини и смърт при кръвоизлив!

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату